Решение № 431 от 30.11.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Смолян, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440100234 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б., в която се твърди от ищеца, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № * от 17.10.2022г.

Счита, че посочения договор е е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т.

10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят е дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължал лихва и други разходи по заема.

Съгласно раздел VI от договора за потребителски кредит, именован „Параметри" е следвало да върне сумата по кредита в размер на 600лв. при ГПР 48,48%, годишен лихвен процент 40.90 % при срок на кредита от 11 месеца върху главницата от 600 лв. Постигната е договореност за заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 600,00 лева, както и възнаградителна лихва в размер на 128,73 лева или за срока на договора е следвало доверителят ми да върне сумата от 1328,73 лв.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. В ОУ са уредени условията, при които се предоставят допълнителните услуги под формата на пакет от допълнителни услуги, като правата по пакета от допълнителни услуги не стават автоматично с изпълнение на изискванията за това, а е предоставено на дискрецията на заемодателя, като за целта е необходимо да се подпишат допълнителни споразумения. След като е необходимо да се подпише ново споразумение, то не се касае за услуга, предоставяна по силата на договора, която трябва да бъде възмездена, а за нова услуга, чието предоставяне ще се реализира след постигане отново на съгласие между страните. Реално няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.

Счита, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите на раздел VI от договора за заем, в които е 1 посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 48.17%, а действителният ГПР е в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Същевременно по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „*" и „*", кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допъпнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и кога такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани. Услугата „*", която се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище". По отношение на услугата „*" е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя" услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер на 100 % от предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Сумата търсена на базата на това споразумение - 600,00 лв. е недължима, поради недействителност на клаузите, с които е уговорена, при наличие на предпоставките на чл. 21 ал. 1 от ЗПК вр. чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 2 от ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата в раздел 6 договор № */ 17.10.2022г. касаеща заплащането на „пакет от допълнителни услуги" и даваща право на ответното дружество да получи заплащането на такса по пакет от допълнителни услуги в размер на 600,00 лева.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че от представените по преписи от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказа по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищеца изрично е изявила воля да сключи договора за кредит при посочените условия. Счита, че в настоящия случай, видно от съдържанието на сключения между страните договор за кредит всички императивни изисквания на чл.22 от ЗПК са спазени. Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор е посочена общата дължима сума по кредита, а именно сума в размер от 728.73 лева, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено общото задължение по кредита И по закупената допълнителна услуга, а именно сума в размер от 1328.73 лева, в която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените допълнителни услуги. В чл. 3 от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната сума. В процесния договор годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност – 48.48 %. Фиксиран е и уговореният лихвен процент - 40.90 %. В такъв случай не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия.

Въпреки това е разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. В чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 48.48 %, ако в него е включена само възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, какви допълнителни услуги, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него, за да се чувства заблуден от посочения ГПР. Още повече, дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води до недействителност на целия договор. Наред с това клаузата за ГПР, сама по себе си, не води до създаване на някакви задължения на потребителя. Клаузата за размера на ГПР е обвързана с други клаузи от договора, в които са предвидени вземания, които се включват в размера на ГПР, които именно клаузи създават задължения и за които именно следва проверка дали отговарят на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК, а не клаузата за ГПР сама по себе си. Няма как разпоредбата, в която е посочен процент на ГПР да заблуждава потребителя, доколкото в договора са посочени всички параметри по него и какви са дължимите по него суми в общ размер и разбити по вид и размер. В Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има 3 изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, която разпоредба не попада сред законовите основания за недействителност на договора за кредит. Ето защо неоснователно е и твърдението в исковата молба, че неправилното изчисляване на ГПР (в случай че се приеме, че е следвало да бъдат включени закупените от ищеца услуги в неговото изчисляване) води до нищожност на целия договор за кредит.