Решение № 4420 от 26.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4420 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100513280 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Ч. М. П. срещу решение № 16830/15.09.2025г. постановено по гр.д. № 57060/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 40 състав, в частта, с която са уважени предявените по реда на чл.422 от ГПК срещу него от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД искове, както следва:

- с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 9961,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот – апартамент № 114, находящ се в гр.София, ж.к. ******** аб. № ********, ведно със законна лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането;

-с правна квалификациячл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 1596,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 18.06.2024 г., -с правна квалификация чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 59,98 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до изплащане на вземането за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 42844/2024 г. по описа на СРС, 27 състав. и е осъден да заплати направени по делото разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност съдебното решение в обжалваната му част и необоснованост на изводите. Твърди се, че първоинстанционният съд е достигнал до грешни фактически и правни изводи за установеност на количеството топлинна енергия доставено в съответния топлоснабден обект, доколкото не са ангажирани доказателства за изправността на топломера на АБ, протоколите за монтаж и демонтаж на същия са подписани 1 единствено от служители на ищцовото дружество без представител на ЕС, а и третото лице помагач не е имало право да извършва дялово разпределение, поради валидно възлагане на услугата от ЕС.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което предявените срещу въззивника искове се отхвърлят като неоснователни.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, в която изразява становище за правилност и обоснованост на съдебния акт, в обжалваната му част. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на страната на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД – „ДИРЕКТ“ЕООД не изразява становище по спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК , намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции предявени по реда на чл.422 от ГПК с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище апартамент апартамент № 114, находящ се в гр.София, ж.к. ******** аб. № ********, за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., мораторна лихва върху същата за периода 15.09.2022г. -18.06.2024г., сума за дялово разпределение за периода 01.07.2021г. – 30.04.2023г., мораторна лихва за забава върху същата за периода 16.07.2021г. – 18.06.2024г.

Решението, в отхвърлителната му част, е влязло в законна сила.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: по какъв начин е изчислено и измерено количеството доставена топлоенергия; налице ли е законно монтиран и преминал метрологични проверки топломер в абонатната станция; налице ли е основание за присъждане на сумата да дялово разпределение в полза на ищеца, при условие, че друго лице – търговец е извършвало дялово разпределение в процесната етажна собственост и налице ли е подписан договор между ЕС и третото лице помагам за извършване на услугата дялово разпределение.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

Предвид цитираната разпоредбата на чл.269 изр.2 от ГПК, както и предвид събраните по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че е не е спорно между страните, че ответникът за процесния период се легитимира като собственик на топлоснабден имот апартамент апартамент № 114, находящ се в гр.София, ж.к. ******** аб. № ******** и в този смисъл има качеството на "потребител на топлинна енергия за битови нужди" по смисъла на § 1 т. 42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или 2 горещо водоснабдяване, а след отмяната на § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Нормата на чл. 150 ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора.

С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“, бр.19/11.07.2016г.

Разпоредбата на чл. 150 ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая въззивникът не твърди, нито установява да е упражнил това право срещу Общите условия на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД, поради което следва да се приеме, че ги е приел.

По изложените съображения въззивният съд счита, че правилен е изводът на решаващия съд, че за исковия период между страните в производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот т.е. същия е материално легитимиран да отговаря по предявените искове и следва да заплаща цената на доставената топлинна енергия в имота в процесния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в

ЗЕ /чл.139 – чл.148/, Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./ и Наредба №Е-РД-04-10/12.03.2020г. за топлоснабдяването.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142 ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145 ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот след взето решение на проведено общо събрание, са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на фирма за дялово разпределение –протокол от от ОС на ЕС, договор между етажните собственици и Техем Сървисис ЕООД за възлагане извършване на услугата дялово разпределение. По делото като трето лице помагач е конституирано „ДИРЕКТ“ЕООД и по отношение на което действително липсва представен договор за извършване на услуга дялово разпределение в ЕС, където се намира процесния топлоснабден имот, но именно същото е изнршвано услугата дялово разпределение в етажната собственост в процесния период.

3

Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 139 ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ.С договора сключван по реда на чл.139в ал.3 т.4 ЗЕ между топлофикционното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената на услугата дялово разпределние, а в този по чл.140 ал.4 т.8 от ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ услугата дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на услугата. По делото е представен договор по чл.139мал.3 т.4 от ЗЕ мсключен между ищеца и третото лице помагач за възлагане извършване на услугата дялово разпределение. От друга страна, неизпълнение на задължението на ЕС да сключи договор вкл. и след изтичане действието на сключен вече такъв или прекратен преди изтичане на срока, не е основание да се приеме, че същите нямат задължението да заплащат потребената енергия т.е. в този случай доставчикът на топлинна енергия е длъжен да отчита само потребените количества топлоенергия по реда предвиден в закона и наредбата т.е. от топлификационното дружество или на лице, на което същото е възложило извършването /както е в конкретния случай/. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от значение е дали правилно е разпределена и отчетена топлинната енергия, което категорично се установява от заключението по СТЕ, което настоящият състав цени като обективно, компетентно и го поставя в оснавата на фактическите си изводи.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани документи от третото лице помагач, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно количеството потребена топлинна енергия в хипотезата на служебно начислена ТЕ, поради неосигурен достъп. Въпреки наличието на ИРРО поради поведение на потребителя, същите не са били отчетени. Принципът за заплащане на реално потребената енергия обаче е спазен, тъй като е предвидено заплащане на изравнителни сметки, респ. възстановяване на надвзети суми по изравнителни сметки, а в случаите не неосигурен достъп /както е в настоящият случай/ потребителите могат да поискат допълнителен отчет и изработване на изравнителна сметка по реда на чл.70 ал.5 от Наредбата в 3 месечен срок от получаване на изравнителната сметка вкл. и от определеното от ЕС лице. Следователно макар и да няма реално определена месечна сума, е налице реална сума за отчетния период, който в случая е годишен съответно отоплителен сезон /и за което самостоятелни изчисления е направило и вещото лице и потвърдило данните от ФДР/. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по ред на чл. 290 ГПК /отм/ - Решение № 507/ 22.01.2013 г., постановено по гр. д. № 1557/2011 г. по описа на ВКС, IV гр.о.