Решение № 149 от 16.04.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Карлово, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20245320101279 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, предявен от Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А. обл. П. ул.* №**, чрез пълномощника си адв. К. К., против „К. Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. №* вх* ет* ап.**, представлявано от управителя Г. М., действащо чрез пълномощника си адв. М.

К., съдебен адрес: гр. С., ул. Г.С.Р. №*** ет* ап.**.

Ищцата твърди, че имала сключени множество договори за парични заеми към ответното дружество. На 06.10.2023 г. платила в полза на „К. Б.Г.“ ЕООД сумата от 104 лева, чрез банковата си сметка. Към тази дата ищцата нямала вече каквито и да било парични задължения към ответника, като въпреки това се претендирало заплащането на посочената сума. Ищцата заплатила сумата, тъй като същата била претендирана от ответното дружество. Претенцията на ответното дружество била за заплащане на процесната сума без да се посочва на какво основание същата се дължала от ищцата. Ето защо извършеното плащане било извършено без да има правно основание за това. Поради тази причина ищцата не можела да посочи по кой договор се дължи сумата, респективно, да посочи дата, номер и параметри по 1 същия.

Моли, съдът да има предвид, че съгласно решение № 29/28.03.2012г. по гр.д. № 1144/10г., IV г.о. на ВКС, в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание можело да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То било твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът можел да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание било правен довод. Нямало пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не бил длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.

В случай, че по делото се установи наличие на правоотношение по договор за потребителски кредит, ищцата твърди, че същият е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 104 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

С отговора на исковата молба ответното дружество, чрез адв. К., оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Твърди, че настоящото производство е недопустимо, защото исковата молба е предявена по настоящ адрес на ищеца. Доколкото предмет на 2 настоящото производство е иск за неоснователно обогатяване и ищцата твърди, че липсва облигационна връзка между нея и ответното дружество, то съгласно чл. 108 от ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. С оглед на горното, делото следвало да бъде изпратено на Софийски районен съд по подсъдност.

В случай, че съдът счете иска за допустим, ответникът моли да го отхвърли като неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

На първо място, на 06.10.2023г. – датата, посочена в исковата молба, при „К. Б.Г.“ ЕООД нямало постъпили суми от страна на ищцата.

Дружеството никога не било претендирало заплащане на суми от страна на ищцата на каквото и да е основание. Претендираната сума в размер на 104 лева никога не била постъпвала по банкова сметка на ответното дружество. В исковата молба не се сочели абсолютно никакви доказателства твърдените суми да са превеждани по сметка на „К. Б.Г.“ ЕООД.

Ответникът моли съда да прекрати настоящото производство, евентуално да отхвърли предявените от Е. М. Б. претенции като неоснователни. Претендира извършените в хода настоящото производство разноски от ответното дружество, прави възражение за прекомерност на претендираното от адв. К. адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – обезщетение за нещо, предадено, респективно – получено без основание. Основателността на иска предполага заплащане на сочената от ищцата сума на ответника, което обстоятелство следва да бъде установено от нея при условията на пълно и главно доказване. Ответникът носи тежестта да докаже, че обогатяването не е лишено от основание, т. е., че съществува правно призната причина за разместване на благата, по силата на която има право да задържи полученото.

Съгласно константната съдебна практика, първата хипотеза на чл. 55, ал.1 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно.

3

В случая ищцата е заявила, че е извършила превод на сумата от 104 лева по банкова сметка на ответното дружество, както и че към този момент помежду им не е съществувало облигационно правоотношение, по което да се дължи тази сума.

За извършването на превода ищцата представя извлечение от банкова сметка (л.70), от което е видно, че Е. Б. е заплатила на 06.10.2023 г. сумата от 104 лева по следната банкова сметка:***********. Като получател е посочен „К. БГ“, с основание – вноска по кредит.

В подкрепа на възраженията си, че не е титуляр по тази сметка, ответникът представя банково удостоверение от 28.02.2025 г., видно от което „Б. Д.С.К.“ АД удостоверява обстоятелството, че „К. Б.Г.“ ЕООД е клиент на банката от 30.11.2023 г. Посочено е, че към 28.02.2025 г. дружеството има открити четири банкови сметки, конкретно посочени, нито една от които не съвпада с тази, по която ищцата е платила процесната сума.

В с. з. от 19.03.2025 г. ищцата представя разпечатка от електронната си поща на кореспонденция между нея и ответника (л.92), при която й се напомня, че дължи плащане на вноска по кредит № 211611. Посочени са сметки за погасяване на задълженията в три банки, една от които е в „Б.

Д.С.К.“ с IBAN: ***********. От разпечатката не става ясно на коя дата е изпратено или получено съобщението.

От представеното удостоверение от Агенция по вписванията и справка за актуално състояние от Търговския регистър (л.87-88) е видно, че „К. Б.Г.“ ЕООД е регистрирано като дружество на 28.11.2023 г., а плащането на процесната сума е от по-ранна дата – 06.10.2023 г.

При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че ищцата не доказа при условията на пълно и главно доказване факта на неоснователно обогатяване на ответника. За този извод е достатъчен аргументът, че към датата на плащане на процесната сума „К. Б.Г.“ ЕООД не е съществувало в правния мир. Представеното извлечение от банкова сметка и кореспонденция по имейл дават обобщена информация за превод на парични суми, но не и за техния получател, нито за отношенията, възникнали между страните. На съда е служебно известно, че „К. Б.Г.“ е търговска марка на „М.“ АД, а банковата сметка на последното е именно тази, по която ищцата е превела процесните 104 лева. Следователно би могло да се направи обосновано предположение, че 4 с тази сума се е обогатило „М.“ АД, а не ответникът по настоящото дело.

Ето защо искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

По разноските:

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответното дружество направените по делото разноски, които съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК възлизат на 400.00 лева за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, предявен от Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А. обл. П. ул.* №**, чрез пълномощника си адв. К. К., против „К. Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. №* вх* ет* ап.**, представлявано от управителя Г. М. за заплащане на сумата от 104 лева, получена при начална липса на основание, с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Е. М. Б., ЕГН: **********, от с. А. обл. П. ,л. * №** да заплати на „К. Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. №* вх* ет* ап.**, представлявано от управителя Г. М. сумата от 400.00 лева – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

КБ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5