Определение № 473 от 31.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Варна, 31.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20263000500404 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.255 ГПК, образувано по молбата на Н.

Н. с вх.№ 3544/27.08.2026г по регистъра на ОС-Търговище за определяне срок при бавност по гр.д.№ 79/2026 по описа на ОС-Търговище.

В същата е изложено следното: ищецът подал молба за обезпечаване на доказателства по висящото дело, а именно – преписка, намираща се в РПВарна, като се позовал, че същата била насочена за престъпление по чл.316 от НК, извършено от адв. Б. Р. и че друга, подадена срещу него, нямал.

Правело впечатление, че съдията заедно с РП-Варна се опитвали да вкарат факти в делото, които и Б.Р. преди време ги правил като доказателствени искания, обективирани в протоколи по гр.д.№ 5760/2019 при РП- Варна.

Ясно се разбирало, че съдията, след влияние, започвал да събира доказателства, които ответникът и друг път бил искал.

По отношение на бавността излага това, че имало определение за допускането на обезпечение. Като ставало въпрос за една единствена жалба за престъпление по чл.316 НК, очевидно РП-Варна се правела, че не искала да я намери. По тази причина смята, че има забавяне. Явно ставало и въпрос за мързеливи служители на РП-Варна, а при нужда да се наложела глоба на РПВарна.

Поради това моли да бъде определен срок на съдията с подходящи мерки и средства да задължи РП-Варна да изпрати преписката.

Постъпило е становище от съдията-докладчик по гр.д.№ 79/2026г на ОС-Търговище за неоснователността на молбата.

1

АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВАРНА, в съответствие с правомощията по чл.257 ГПК, констатира следното :

Гр.д.№ 79/2026 е образувано на 16.03.2026г по подадената от Н. Н. искова молба срещу адв. Б. Р. и адв. М. Р. с правно основание чл.45 ЗЗД, като претендира от всеки от ответниците по 25 500лв обезщетение за неимуществени вреди.

От самото изложение в молбата става ясно, че не се касае за действия от страна на съдията-докладчик по администрирането на самото дело, а за доказателства, намиращи се у трети неучастващи в производството лица, за събирането на които съдията-докладчик е предприел своевременно съответните действия. Извън правомощията на съда в рамките на настоящата проверка е да дава указания на ОС какви точно мерки да следва да бъдат предприети за събирането на доказателствата, тъй като за това съдията има правомощия за самостоятелна преценка.

Изложеното налага извод, че няма допуснато забавяния, което да налага определяне на срок по реда на чл.255 ГПК и затова подадената молба следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Н. вх.№ 3544/27.08.2026г за определяне срок при бавност по гр.д.№ 79/2026 по описа на ОС-Търговище, на осн. чл.255 ал.2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Апелативен съд – Варна: _______________________ 2