Решение № 260707 от 05.05.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. София, 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,

VІ-8 състав, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав

СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА при участието на секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1384 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл.

1, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът “Л.Р.” ЕООД, ЕИК*******, твърди, че между него, като наемодател, и ответника “В.С.” ЕООД, ЕИК *******като наемател, е сключен договор за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., по силата на който е предоставил на ответника автомобил с марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № *******. Твърди, че съгласно раздел VII Б, т. 1 вр. с раздел IV, т. 2 от договора за наемателя възниква задължението да плаща точно и в срок месечните наемни вноски, дължими до 5-то число на всеки месец от срока на договора. Твърди, че месечната вноска е в размер на 992,30 евро без ДДС.

Твърди, че съгласно раздел IV, т. 3.1. от договора при забава в плащанията от страна на наемателя с повече от един ден, върху дължимите суми се начислява неустойка в размер на 0,5% на ден за всеки ден забава.

Твърди, че съгласно раздел V, т. 1 от договора същият е сключен неотменимо за срок от 60 месеца, като съгласно раздел IV, т. 2 от договора първата месечна вноска е дължима до 30.11.2017 г. и последната до 05.10.2022 г.

Твърди, че след

20.07.2018 г. ответникът не е извършвал плащания по договора. Твърди, че с платения по договора аванс от 6 391 евро са покрити дължимите вноски за месеци април 2018 г., май 2018 г. част от вноската за месец юни 2018 г., както и част от вноските по застраховка “Пълно каско” за 2018 г. и данък МПС за

2018 г. Твърди, че наемателят е върнал автомобила на 22.08.2018 г.

Ищецът твърди, че е развалил процесния договор с писмо, връчено на ответното дружество на 22.08.2018 г. Твърди, че неплатените и дължими суми за наем на автомобила са в общ размер на 3 137,41 евро за периода от 05.06.2018 г. до 22.08.2018 г. – датата на връщане на автомобила, включваща част от вноската за м. юни 2018 г. в размер на 1 011,55 евро, вноската за м. юли 2018 г. в размер на 1 062,93 евро и вноската за м. август 2018 г. в размер на 1 062,93 евро.

Твърди, че съгласно раздел IV, т. 3.1. от горецитирания договор за наем, при неизпълнение на парично задължение се предвижда неустойка в размер на 0,5% за всеки ден забава, която възлиза на 4 184,98 евро за периода от първия ден на забавата 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила), формирана по следния начин:

- сумата от 262,80 евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. февруари 2018 г., считано от 06.02.2018 г. до 20.07.2018 г. (датата на покриване на вноската);

- сумата от 879,77 евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. март 2018 г., считано от 06.03.2018 г. до 20.07.2018 г. (датата на покриване на вноската);

- сумата от 860,97 евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. април 2018 г., считано от 06.04.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила);

- сумата от 701,53 евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. май 2018 г., считано от 06.05.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила);

- сумата от 789,01 евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. юни 2018 г., считано от 06.06.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила);

- сумата от 510,21 евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. юли 2018 г., считано от 06.07.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила);

- сумата от 180,70 евро – неустойка за забава на плащането на вноската за м. август 2018 г., считано от 06.08.2018 г. до 22.08.2018 г. (датата на връщане на автомобила).

Твърди, че на основание раздел V, т. 2, раздел IX, т. 2, б. б) и раздел XI, т. 2 от горецитирания договор за наем, при забава на плащане на повече от 60 дни от датата на падежа, при връщане на наемното имущество предсрочно без постигната писмено договорка за подмяна или друго споразумение или при разваляне на договора по вина на наемателя между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора, наемателят дължи на наемодателя обезщетителна неустойка в размер на 22 месечни вноски. Твърди, че са налице и трите хипотези, поради което дължимата неустойка възлиза на 26 196,50 евро.

Ищецът претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 3 137,41 евро, представляваща неплатените наемни вноски за периода от 05.06.2018 г. до 22.08.2018 г. за ползването на автомобил с марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № ******* по сключения между страните договор за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., сумата от 4 184,98 евро, представляваща неустойка за забавено плащане на вноските от 06.02.2018 г. до 22.08.2018 г., дължима на основание раздел IV, т. 3.1. от горецитирания договор за наем, и сумата от 26 196,50 евро, представляваща неустойка за разваляне на договора, дължима на основание раздел V, т. 2, раздел IX, т. 2, б. б) и раздел XI, т. 2 от горецитирания договор за наем, както и законната лихва върху всяка от претендираните главници за периода от датата на подаване на исковата молба (13.05.2020 г.) до окончателното им плащане.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

В дадения срок ответникът “В.С.”

ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва сключването на договора и платеният аванс от 6391,15 евро без ДДС или 7 669,38 евро с ДДС. Сочи, че е предвидено платеният авнас да се приспада ежемесечно в размер на 106,52 евро, като до изчерпването му дължимата месечна сума от наемателя е в размер на 885,78 евро.

Сочи, че на 09.11.2017 г. е сключено допълнително споразумение между ищеца “Л.Р.” ЕООД, ответника “В.С.” ЕООД, “София Франс ауто-оказион” ЕООД и Н.П.У., съгласно което крайната цена от 17 500 лева по договор за покупко-продажба от 09.11.2017 г. да бъде прехвърлена от “София Франс ауто-оказион” ЕООД и да се счита за частично погасяване на задължението на “В.С.” ЕООД към “Л.Р.” ЕООД по сключения договор за оперативен лизинг № 2009/30.08.2017 г. Сочи, че освен това са заплатили допълнително и следните вноски: на 05.02.2018 г. сумата от 2 078,89 лева, на 02.07.2018 г. сумата от 2 078,89 лева и на 20.07.2018 г. сумата от 4 157,78 лева. Сочи, че с ищеца са имали множество спорове по време на ползване на автомобила, поради което ответникът е врънал автомобила.

Сочи, че претендираните суми следва да се считат погасени с плащането в полза на ищеца на сумата от 17 500 лева по споразумението от 09.11.2017 г.

Прави възражение за нищожност поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, на клаузите за неустойка по процесния договор, предвиждащи неустойка в размер на 0,5% на ден за всеки ден забава върху дължимите вноски, както и неустойката в размер на 75% от оставащите наемни вноски при прекратяване на договора между 13-тия и 24-тия месец от договора (в случая 22 броя вноски). Сочи, че така определените неустойки излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Сочи, че в случая при преценка на неустойките е от значение, че автомобилът подлежи на връщане, върнат е и дори е продаден от ищеца. Сочи, че поради това определената неустойка би довела до неоснователно обогатяване на ищеца.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове. Не оспорва сключването на споразумението от 09.11.2017 г. и плащането на сумата от 17 500 лева. Сочи, че с нея са покрити дължими суми, които са различни от претендираните в настоящото производство. Не оспорва плащането и на другите три суми от ответника, но сочи, че те също са отнесени към дължими суми по договора, които не са предмет на делото.

Оспорва направените от ответника възражения за нищожност на неустоечните клаузи. Сочи, че страните са уговорили размера на обезщетението за причинени имуществени вреди на наемодателя при забава на дължимото плащане, както и при разваляне на договора по вина на наемателя.

Оспорва като неотносимо към предмета на делото направеното от ответника възражение, че наемната вещ е продадена от ищеца. Сочи, че от значение в случая са единствено договореностите по договора за наем, като без значение за спора е дали след връщането на наемата вещ при прекратяване/разваляне на договора същата ще бъде отдадена отново за ползване от наемодателя или ще бъдат извършени разпоредителни действия с нея.

Излага доводи, че процесният наемен договор е сключен неотменимо за определен срок от 60 месеца и когато невъзможността за изпълнение е причинена виновно, то изправната страна има право да развали договора и да претендира обезщетение за вредите от развалянето, което е изрично уговорено под формата на неустойка.

В допълнителния отговор ответникът поддържа направените възражения срещу предявените искове.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не се спори между страните и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ищеца “Л.Р.” ЕООД, като наемодател, и ответника “В.С.” ЕООД, като наемател, е сключен договор за отдаване под наем на движимо имущество № 2009/30.08.2017 г., по силата на който наемодателят отдава под наем на наемателя следния автомобил: марка “BMW”, модел “М4 Купе”, с ДК № *******.

Съгласно раздел V, т. 1 от договора, същият се сключва неотменимо за срок от 60 месеца, считано от подписването му.

Съгласно раздел IV, т. 2 от договора, месечната вноска е в размер на 992,30 евро без ДДС, като всяка месечна вноска е дължима до 5-то число на всеки нов месец от срока на договора.

Съгласно раздел IV, т. 3.2., изр. първо и второ от договора, с извършените плащания ще се погасяват задължения на наемателя в следната последователност: а) всички дължими суми, които са различни от наемните вноски и неустойки; б) неустойки; в) наемни вноски, като наемодателят има право да измени реда нпо собствено усмотрение.

Съгласно раздел IV, т. 6 от договора, към момента на сключване на договора за наем наемателят е внесъл аванс в размер на 6 391,15 евро без ДДС, като от тази сума наемодателят може да се удовлетвори в случай на повреди или липси на/по автомобила, непокрити от наемната цена, удостоверени с протокол, подписан от двете страни или техни представители, неплатени вноски или други дължими суми, а остатъкът се приспада от последната дължима наемна вноска или се връща на наемателя след окончателно предаване на автомобила с приемо-предавателен протокол и подписване на приключителния протокол по образец на наемодателя. Уговорено е също, че наемодателят ежемесечно заедно с издаване на фактура за месечна наемна вноска ще намалява авансовата вноска, като ще отнася сумата, с която я намалява за покриване на задължението за месечна наемна цена, т.е. по 106,52 евро без ДДС на месец или общо за срока на договора сумата от 6 391,15 евро без ДДС.

Съгласно раздел IV, т. 3.1. от договора, в случай на забава от страна на наемателя с повече от един ден, той дължи неустойка от 0,5% върху дължимото плащане за всеки ден забава.

Съгласно раздел V, т. 2, б. б) от договора, при предсрочно прекратяване на договора от страна на наемателя или при развалянето му от наемодателя по вина на наемателя, наемателят дължи обезщетителна неустойка при прекратяване между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора в размер на 22 месечни вноски.

Съгласно раздел IX, т. 2, б. б) от договора, при неплащане на дължима вноска или друго дължимо плащане повече от 30 дни от датата на падежа, включително такова за ремонт, дължимо на оторизиран сервиз или негов подизпълнител, наемодателят има право да развали едностранно договора, без да даде срок, като наемателят му дължи обезщетителна неустойка при прекратяване между 13-ти и 24-ти месец от срока на договора в размер на 22 месечни вноски.