Определение № 297 от 29.05.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 29.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500219 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК и е образувано въз основа на определение № 5963/17.05.23г., постановено по гр. д. № 5920/23г. на РСВарна, ХІІ с-в, с което е повдигнат спор за подсъдност между РС-Варна и ОСВарна за определяне на съда, компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените по делото искове.

За да разреши спора за подсъдност, настоящият състав на съда взе предвид следното:

Исковото производство е било образувано въз основа на подадената на 30.03.23г. в ОС-Варна искова молба от Б. В. М., за осъждане на ответника РД „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна да му заплати сума в размер на 50 000 лв. като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди (болки и страдания), както и сума в размер на 1 496 лв. като обезщетение за имуществени вреди (разходи по лечението), претърпени от него в резултат на травма, получена при трудова злополука на 04.09.20г., ведно с присъждане на законните лихви върху обезщетенията, считано от 04.09.20г. до пълното изплащане на сумите. Наведените в исковата молба твърдения са били, че ищецът е работил в РС „ПБЗН“-Вълчи дол при РД „ПБЗН“- Варна, заемайки длъжността „Младши експерт Командир на екип“.

По време на изпълнение на служебните си задължения на 04.09.20г.

(подготовка на съоръженията за пожарогасене) около 3:35 ч. в гр. Суворово, обл. Варна, е получил травматично увреждане на десен долен крайник. Въз основа на подадена от осигурителя РД „ПБЗН“-Варна декларация, събитието било прието за трудова злополука на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО с разпореждане от 23.09.20г. на ТП на НОИ-Варна. С оглед на описаните в исковата молба 1 претърпени от травмата болки и страдания и направени разходи за лечението, ищецът претендира осъждането на ответника да му заплати посочените погоре обезщетения.

В представената към исковата молба Декларация от 08.09.20г. за трудова злополука, изготвена от директора на РД „ПБЗН“-Варна, е отбелязана и заеманата от ищеца длъжност „мл. експерт КЕ“ и код по НКПД – 54123013.

Въз основа на горното следва да се приеме, че наведените твърдения са ищецът към 04.09.20г. да е бил служител на МВР със статута на такъв по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР, статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. При всички случаи са касае за служебно правоотношение, а не за трудово такова и съответно не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда, доколкото и липсва изрично законова уредба, че за неуредени случаи в ЗМВР се прилагат разпоредбите на КТ. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР тълкувана както самостоятелно, така и като се съобразят и разпоредбите на алинеи четвърта и пета на същия член сочи, че по отношение на държавните служители по чл.

142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са приложими само разпоредбите на ЗМВР, респ. се изключва прилагането на ЗДСл и КТ.

Повдигнатият спор по предявения иск за заплащане на обезщетение за трудова злополука в настоящия случай не е трудов по смисъла на чл. 357 КТ, а имуществен, който следва да се разгледа по общия исков ред. Трудовите спорове са визирани в разпоредбата на чл. 357 КТ и поради липса на други разпоредби, които определят други спорове като трудови и поради кодификацията на уредбата следва да се приеме, че трудовите спорове са изброени изчерпателно. Служебните отношения по ЗМВР не са трудови, предвид и на което претендираните обезщетения за вреди от трудова злополука от служител на МВР, който е държавен служител, не е трудов спор (така Определение № 316/ 26.05.2011г., ч.гр.д. № 249/ 2011г., ІV г.о. на ВКС).

С разпоредбата на чл. 238, ал.1 ЗМВР са регламентирани материалноправните предпоставки за получаване на обезщетения от служителите на МВР, но не е посочен начинът за реализиране на съдебната защита. Доколкото спорът не е трудов по смисъла на чл.357 КТ, то отговорността следва да бъде реализирана по общия исков ред.

На следващо място, ако следва да се прилага по аналогия правна норма от друг нормативен акт, относно реда за осъществяване на правото на държавен служител да получи обезщетение от трудова злополука, то с оглед на това, че се касае за държавен служител - следва да бъде приложен ЗДСл. В последния отговорността на органа по назначаване за настъпила трудова злополука се реализира по общия исков ред съгласно разпоредбата на чл. 125 ЗДСл. С оглед на така очертаната нормативна уредба и съдебната практика (напр. определение № 118/18.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2678/2020 г., III г. о. ) следва да се приеме, че претенцията на ищеца има правното си основание в чл. 238, ал. 1 от ЗМВР, а не чл. 200 от КТ, а по аналогия е приложим общия 2 исков ред (чл. 125 от ЗДСл.). В подкрепа на този извод може да се приведе и приетото в мотивите по т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е застъпено принципното разбиране (макар във връзка с нормата на чл. 126 ЗДСл.), че общият ЗДСл. намира субсидиарно приложение и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР.

Тъй като в случая единият от двата обективно кумулативно съединени иска е с цена над 25 000 лв., на основание чл.104, т. 4, предл. първо и т. 6 от ГПК, спорът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.

Воден от горното и на осн. чл. 122 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН Е Окръжен съд-Варна, който да се произнесе по предявените обективно кумулативно съединени искове, първоначално образувани в гр.д. № 714/23г. по описа на ВОС.

Делото да се изпрати на ОС-Варна незабавно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3