Решение № 601 от 14.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Пазарджик, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220103671 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Р. Ц. Ф., с посочен в исковата молба адрес в гр. П. и регистриран настоящ адрес в гр. П., срещу "Юте Кредит България" ЕООД - гр.

София (посочено в исковата молба като "Юте Кредит" ЕООД) за прогласяване на нищожност на клаузата "такса за разглеждане" в договор за кредит, сключен между страните, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (противоречие със закона), при условията на евентуалност - предл. 2 (заобикаляне на закона), евентуално - предл. 3 (противоречие с добрите нрави), както и за осъждане на ответника на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата 27 лв., платена от нея без основание в изпълнение на нищожната клауза.

В исковата молба се твърди, че между страните на 25.06.2022 г. е дистанционно сключен договор за потребителски кредит за сумата 500 лв., предоставена на ищцата от ответника, която следвало да се върне в срок от 19 месеца с възнаградителна лихва от 19,5%. Договорът предвиждал заплащане на еднократна такса за разглеждане в размер 102,60 лв., дължима в деня на подписване на договора. Ищцата счита, че уговорката за тази такса е нищожна. На първо място, тя противоречи на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да иска такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза, имаща за цел изискванията на този закон, е нищожна. Чл. 10а, ал. 1 е неприложим, тъй като процесната такса е начислена, след като кредитът е вече отпуснат, а освен това е свързана с основното задължение по отпускането на заем, докато допълнителната услуга не трябва да е свързана с него. С начисляването на 1 таксата се цели преодоляване на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗПК и на чл.

19, ал. 1 от ЗПК - тази такса е разход, който следва да се включи в ГПР, а с включването и ГПР би надвишил законовото ограничение. Уговорката води и до значително неравновесие на правата и задълженията на кредитора и потребителя - неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

Искът е бил предявен първоначално пред Пернишкия районен съд, но е изпратен по подсъдност на Пазарджишкия районен съд.

Постъпил е отговор от ответното дружество, което оспорва иска, вкл. като недопустим.

Обосновава недопустимостта му с възможността на кредитополучателя да се откаже от договора в 14-дневен срок от сключването му - според него при тази възможност липсва интерес от предявяването на иска и е злоупотреба с право позоваването на нищожност при бездействие в 14-дневния срок. Във връзка с основателността се сочи, че таксата за разглеждане е съобразена с размера на срока на кредита и е включена в ГПР, който заедно с нея не надвишава ограничението на чл. 19 от ЗПК, а непосочването на начина на изчисляването му не може да засегне действителността на договора. Таксата за разглеждане не е такса за усвояване, а е плащане за разглеждането на искането за кредит преди сключването на договора, освен това според ответника е индивидуално уговорена, тъй като зависи от избрания от клиента срок за погасяване. Изразяват готовност за спогодба.

Съдът счита, че предявяването на иска не представлява злоупотреба с право и възможността за отказ от договора не води до липса на интерес от позоваване на нищожност.

Възможността за отказ съществува и за иначе действителни договори и има за цел да даде допълнителна защита на потребителя, а не да ограничи други негови права по общата уредба на договорите в ЗЗД, едно от които е правото да не изпълнява нищожен договор, като се позове на нищожността без ограничение по време.

Не е спорно сключването на договора за кредит при условията на ЗПФУР и съдържанието на атакуваната клауза.

Не е спорно плащането на сумата 27 лв. като такса за разглеждане - част от първите пет погасителни вноски.

От писмените доказателства по делото се установява, че на 25.06.2022 г. между страните е сключен договор за заем, по силата на който ответникът предоставя на ищцата в заем сумата 500 лв., която тя се задължава да върне на 19 равни месечни вноски по 36,20 лв.

(последната от 36,25 лв.), в които освен главницата е включена лихва от 19,5% годишно и такса за разглеждане на кредита в размер 102,60 лв. за срока на целия договор. Не е спорно, че размерът на таксата зависи от размера на кредита и срока за погасяването му (и от нищо друго). Годишният процент на разходите, като се вземе предвид както лихвата, така и таксата за разглеждане, е в размер 50%. При предсрочно погасяване на кредита таксата за разглеждане остава да се дължи.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Уговорката за процесната такса не е индивидуална. Индивидуално уговаряне е налице, 2 когато клаузата не просто е свързана с избрани от потребителя параметри на договора, но и зависи от индивидуалния статус и особености на клиента и е обсъдена с него изрично, с възможност той да участва в определянето на съдържанието и (чл. 143, ал. 2 от ЗЗП). Няма обаче според съда основание тази клауза да се квалифицира по съдържанието си като неравноправна. Няма и противоречие с чл. 33, ал. 1 от ЗПК, тъй като не е уговорена дължимост на таксата само при забава.

Ищцата сочи, че таксата за разглеждане представлява скрито оскъпяване на кредита, с което ГПР надхвърля законовото ограничение. Съдът споделя виждането, че става дума за скрито оскъпяване (скрита лихва), но по делото няма данни дори заедно с тази сума да е надхвърлено ограничението на чл. 19 от ЗПК - напротив, тя е включена в изчисляването на ГПР и заедно с нея той възлиза на 50%, което е в рамките на ограничението. Практическото значение на подобно уговаряне вероятно би било свързано със задължението на потребителя да плати цялата такса при предсрочно погасяване, като се заобиколи не чл. 19, ал. 4, а чл. 32 от ЗПК. Такова основание за нищожност не се сочи в исковата молба, затова пък напълно приложима към нея би следвало да е забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като, макар че формално се дължи за разглеждането на искането за кредит, атакуваната такса се начислява само върху главницата по одобрени кредити и ако изобщо се счете за такса, представлява по-скоро такса по предоставянето и усвояването на кредита.

Така се оказва основателен искът, предявен от ищцата като главен - за прогласяване на нищожността на клаузата на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД - противоречие със закона и по-конкретно с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, което е една от сочените от ищцата няколко норми.

Не е нужно да се разглеждат заявените основания противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

Платеното на основание нищожната клауза подлежи на връщане.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

Прогласява на основание чл. 26, ал. 1, изречение 1 от ЗЗД нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на "такса за разглеждане" в ред 5 от раздела "Основни условия" на договор за кредит № L301244/25.06.2022 г., сключен между ищцата Р. Ц. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. "********" 22, като клиент, и ответника "ЮтеКредит България" ЕООД, ЕИК 205559807, с адрес на управление: гр. София, ул. "Черковна" 38, офис 4, поради противоречие със закона - чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, като оставя без разглеждане исканията за прогласяване на нищожност поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД) и поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД).

Осъжда "ЮтеКредит България" ЕООД - гр. София да заплати на Р. Ц. Ф. сумата 27 лв., получена от дружеството на несъществуващо основание - нищожната клауза от договора за кредит, заедно със законната лихва, считано от 04.09.2023 г до изплащането на сумата.

3

Осъжда "ЮтеКредит България" ЕООД - гр. София да заплати на Р. Ц. Ф. сумата 130 лв., представляваща внесена от нея държавна такса по делото.

Осъжда "ЮтеКредит България" ЕООД - гр. София да заплати на Г. М. М., адвокат от Софийската адвокатска колегия, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер общо 800 лв. (по 400 за всеки от двата уважени иска).

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4