Решение № 35 от 08.01.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Варна , 06.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100502847 по описа за 2020 година

Производството е въззивно и е образувано за проверка на решение № 1584 от 01.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 620 по описа за 2018 г. на Районен съд - Варна, осми състав, срещу което са постъпили следните жалби:

1/ от Р. А. К. против частта на решението, с която е признато на Т. В. М. право на задържане върху имота, представляващ реална част с площ от 1834 кв.м от недвижим имот, представляващ пасище, мера с площ от 6,093 дка в местност „Тютюнлъка“ от землището на село Равна гора, община Аврен, новообразуван имот № 000195 по плана на земеделските земи на землището на селото, при граници на целия имот: ПИ № 000196, ПИ 158 и регулационната граница па населеното място, а по КККР на село Равна гора, община Аврен, одобрени със заповед № РД-18-635 от 07.03.2018 г., съставляващ ПИ е идентификатор ***, която реална част е защрихована в оранжев цвят на приложение № 2 към заключението на вещото лице, находящо се на лист 222 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от решението, до заплащане от ищеца Р. А. К. на сумата от 28 593 лева, представляваща увеличената стойност на имота в резултат на направените в процесната реална част подобрения, считано от датата па закупуване на имота от ответницата през лятото на 2015 г. до момента на завеждане па делото, както следва: почистване на 1,834 дка от храсти и дървета; запълване с пръст - транспорт, полагане и изравняване; направа на дренажен канал - отвеждане на води /материали и труд/; подравняване на пръстта за 1,834 дка; пръскане с хербицидни препарати за унищожаване на шипкови храсти и плевели; направа па ограда с бодлива тел и мрежа и поставяне на бетонни колове; направа и поставяне па портална врата метална; поставяне на метални тръби по редовете за конструкция - материали и труд за 67 конструкции; тел за опъване на редовете /материали и труд/; привързване на дръвчетата към телта по редовете за 350 броя; присаждане па 100 броя дръвчета и труд; разходи за създаване на круши, включващи обработка на земята с дискова брана, дълбока оран с трактор, купуване на 350 броя плодни дръвчета, копане па дупки с багер за дръвчетата, торене при посаждането им, обработка на 1 почвата с тор два пъти в годината, труд при поливане през месеците юли и август по два пъти в годината и транспортни разходи; поставяне на капково напояване - труд и материали за него - маркуч 550 м, разпръсквател и капкообразуватели – 400 броя, тънък маркуч 300 м; прекарване на електроенергия; направа на 2 броя кладенци; набиване на обтегачи в земята ръчно с чук и опъване на първата носеща метална тръба – 20 броя; привързване и извиване на клоните на всяко дръвче по 5-6 пъти през сезона, на основание член 72, алинея З от ЗС.

В жалбата се излага, че решението в атакуваната му част е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до неправилно приложение на материалния закон и явна необоснованост на решението. Сочи се, че безкритичното приемане на заключението на вещото лице Цв.А. съдържащо абстрактно увеличената стойност, равна на разходите по създаване на подобренията, без да е изследвано с колко реално се е увеличила пазарната стойност на имота, е довело неверен извод на стойността на подобренията. Твърде си, че не може да бъде направено заключение, че всички описани подобрения са налични и са извършени от ответницата, като подробно се оспорват по пунктове. Иска се решението в тази му част да бъде отменено и претенцията да бъде отхвърлена, евентуално – частично намалена.

Срещу така подадената въззивна жалба в срок е депозиран отговор, с който същата се оспорва и се желае потвърждаване на решението в тази му част.

2/ от Т. В. М. в частта на решението, с което е признато за установено в отношенията между ищцата Р. А. К. и ответницата Т. В. М., че ищцата е собственик на реална част с площ от 1 834 кв.м от недвижим имот, представляващ пасище, мера е площ от 6,093 дка в местност „Тютюнлъка“ от землището на село Равна гора, община Аврен, новообразуван имот № 000195 по плана на земеделските земи на землището на селото, при граници на целия имот: ПИ № 000196, ПИ 158 и регулационната граница на населеното място, а по КККР на село Равна гора, одобрени със заповед № РД-18-635 от 07.03.2018 г., съставляващ ПИ с идентификатор ***, като имотът е придобит от ищцата по силата на дарение от нейния баща Ат.Г.Ст., обективирано в нотариален акт № 35, том VI, н.д.№ 1729 от 17.10.1962 г., е осъдена Т. В. М. да предаде на Р. А. К. владението върху тази реална част, на основание член 108 от ЗС; осъдена е също така Т. В. М. да заплати на Р. А. К. сумата от 1 050 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и се иска отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Оспорва се правото на собственост на ищцата по наведеното придобивно основание покупко-продажба, тъй като праводателят й не е могъл да придобие имота по давност. Набляга се, че имотът, за който ищцата твърди, че е придобит от нея, не съществува в ДРП от 1930 г. иска се отмяна на решението в частта му по иска с правно основание член 108 от ЗС и отхвърляне на иска, като се прави и искане за присъждане на допълнително направени разходи във връзка с подържката на имота в размер на 10 000 лева.

В срока по член 263, алинея 2 от ГПК е постъпил отговор на така депозираната въззивна жалба, в който се излага, че в жалбата се твърдят две взаимно изключващи се тези – че имотът първоначално е бил държавен и че е бил одържавен за неплатени данъци.

Отново се набляга върху обстоятелството, че имотът е бил включен в регулация и нямам никакви данни да е изключван от строителните граници на населеното място, същият не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ. Възразява се против направеното искане за присъждане на 10 000 лева допълнителни разходи като недопустимо, тъй като се претендира обезщетение за извършени подобрения в имота, различни от заявените пред първата 2 инстанция.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията, изложени в исковата молба са, че ищцата Р. А. К. е наследница по закон на баща си Ат.Г.Ст.. Приживе баща й бил собственик на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 2,3 дка - парцел I в кв.46 по регулационния план /РП/ на селото, одобрен през 1930 г., при граници: парцел II, парцел IV-291, от едната страна улица, а от другата проектна такава, която не е проведена. С нотариален акт /НА/ № 35, том VI, нот.д.№ 1729 от 17.10.1962 г. баща й й дарил този имот. По това време кооперирането на земеделието в селото било вече завършено. Имотът представлявал дворно място и същият не е внасян в ТКЗС. Сочи се, че оттогава и доскоро ищцата го е владяла лично, като той е съществуваща частна собственост. Твърди се, че в имота има малка стопанска постройка, кладенец, като бил изцяло ограден с метална мрежа на бетонни колове, засаден с овощни дръвчета и лозе на колчета е телена конструкция, а по всички имотни граници имало засадени черничеви дървета. Излага се, че след приемане на РП от 1930 г. няма последващо изменение на плана, за да бъде той изключен от строителните граници на населеното място.

При изготвяне па плана за земеразделяне и картата на старите реални граници по реда па ЗСПЗЗ на землището на селото за целия квартал 46 по РП е прието, че съставлява земеделска земя и по сега действащите планове и карти на землището на селото този терен се приема, че не е част от урегулираната територия, а е със статут на земеделска земя. Сочи се, че ищцата след кооперирането не е губила владението на имота си и е продължила да обработва имота доскоро в границите му по РП от 1930 г., като има изработен, но неодобрен последващ план, който никога не е влизал в законна сила. Твърди се, че както процесният имот, така и съседните имоти, са съществуваща частна собственост, и никой от собствениците не е претендирал възстановяване на собствеността на тези имоти по реда па ЗСПЗЗ. Сочи се, че вследствие възникналата неточност в отразяването на плана определени лица са направили опит да присвоят чужда собственост. Праводателката на праводателката на ответницата - Ж.Ст.Хр. -, се е възползвала от възможностите на нормата на член 11, алинея 2 от ЗСПЗЗ и на два пъти е завеждала пред Районен съд - Варна искове за възстановяване на право па собственост па земеделски земи с голяма площ, за които е твърдяла, че е пропуснала да ги претендира за реституиране пред административните органи в законоустановения срок, като в едно от производствата е претендирала и само чрез свидетели е установила право на възстановяване в качеството па наследник па майка си Д.Ст.Г. върху имот е площ от 27 декара в землището на село Равна гора, при граници: река Камчия и пътя Варна-Бургас, за което е образувано гр.д.№ 926/2004 г. по описа на ВРС XXX състав. Твърди се, че преди да има взето решение на общинския съвет за разпореждане със земите по член 19 от ЗСПЗЗ, в нейна полза като заявител е издадено решение № 2 от 13.01.2005 г. на ОСЗ – Аврен, като на Ж.Хр. е възстановено правото на собственост на поземлен имот, означен като пасище, мера с площ от 12,185 дка в местност „Тютюплъка“ от землището на село Равна гора, представляващо поземлен имот № 000168, както вероятно и друг поземлен имот в близост до този. Преди решението да влезе в законна сила е съставен протокол за въвод във владение, а няколко дни по-късно от имота са формирани два нови имота - ПИ 000195 и 000196. Твърди се, че били издадени нови скици и данъчни оценки за същите, след което на 31.03.2005 г. собственицата по реституция е продала на Д.Т.Хр.

3 пасище, мера с площ от 6,093 дка в местност „Тютюилъка“ от землището на село Равна гора, представлявящо новообразуван имот № 000195. Твърди се, че другата част от имота - нов имот 000196 - е продадена па друго лице - Ст.М.Янч. който е тъст на ответницата. Излага се, че върху площта на ПИ 000168, от който са новообразувани имотите 000195 и 000196, в западната му половина попада поземленият имот па ищцата - дворно място с площ от 2 300 кв.м, съставляващо парцел I в кв.46 по РП на село Равна гора, като част от него с площ от около 1 600 кв.м попада в първия имот, а останалата част с площ от около 700 кв.м попада във втория имот. Сочи се, че възстановяването на тези имоти по реда на ЗСПЗЗ в полза на трети лица е незаконосъобразно, като се поддържа, че последващите разпоредителни сделки не са противопоставими на ищцата. Твърди се, че приобретателите също знаят, че не са собственици на тази част от терена, поради което и до началото на 2015 г. не са потърсили имотите си, за да установят реална фактическа власт. Сочи се, че това се е променило на 31.03.2015 г., когато скрито от ищцата, купувачите на ПИ 000196 са завзели южната част от имота й. Ищцата е предявила срещу тях иск с правно основание член 76 от ЗС, по който има влязло в сила решение по гр.д.№ 10514/2015 г. по описа на Районен съд - Варна. Твърди се, че същата е предявила такъв иск и за северната част от имота си, която попада в имот № 000195, като по него е образувано гр.д.№ 10515/2015 г. по описа на ВРС. Твърди се, че купувачът на този имот Д.Т.Хр. вече го е продала на ответницата по делото. В края на месец юли 2015 г. и северната половина от имота на ищцата е завзета от ответницата и нейните родственици, като били изкоренени находящите се в тази част трайни насаждения, били премахнати останалите части от съществуващата ограда от мрежа на бетонни колове към пътя от северозападната и югоизточна страна, а също така били изсечени и изкоренени останалите засяти през 6-те години в имотните граници черничеви дървета. Твърди се, че по този начин ответницата чрез своя съпруг и родствениците си е установила трайна фактическа власт. Впоследствие били изкоренени и старото лозе на бетонни колчета и овощни дръвчета в двора. Сочи се, че това действие е неправомерно, защото ответницата не е собственик на имота, а същият е бил владян до датата на отнемане на владението от ищцата.