Решение № 243 от 23.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000089 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №401/02.12.2022г., постановено по търг.д. №745/2021г. по описа на окръжен съд Пловдив, е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че „М.Р.-Н.“ ООД ЕИК ********* не дължи на „Е.Ю.“ ЕАД ЕИК ********* сумата от 51 758.72лв., явяваща се разликата над дължимата стойност 133 790.54лв. до предявената стойност 185 549.26лв., представляващи стойност на допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена електроенергия за електромер №***** за стопански обект в гр.Н., в кв. З.№* в ПИ с идентификатор №************ по плана на „Промишлено складова база Н.“, представляващ фабрика - цех за замразяване, солозамразяване, съхранение, преработка, консервиране на риба и рибни продукти, който е електроснабден, с ИТН ******* и клиентски №**********, за периода 06.05.2021г. - 04.08.2021г. по фактура №********** от 15.09.2021г. и КИ към нея с №***********/05.10.2021г.

ОТХВЪРЛЕН е предявеният от „М.Р.-Н.“ ООД ЕИК ********* против „Е.Ю.“ ЕАД ЕИК ********* отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 133 790.54лв., представляващи стойност на 1 допълнително начислена неизмерена, непълно или неточно измерена електроенергия за електромер №***** за стопански обект в гр.Н., в кв. Запад № * в ПИ с идентификатор №************ по плана на „Промишлено складова база Н.“, представляващ фабрика - цех за замразяване, солозамразяване, съхранение, преработка, консервиране на риба и рибни продукти, който е електроснабден, с ИТН ******* и клиентски №**********, за периода 06.05.2021г. - 04.08.2021г. по фактура №**********/15.09.2021г. и КИ към нея с №***********/05.10.2021г.

„Е.Ю.“ ЕАД ЕИК ********* е осъдено да заплати на „М.Р.-Н.“ ООД ЕИК ********* разноски за уважената част от иска в размер на 4 435.67лв.

„М.Р.-Н.“ ООД ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД ЕИК ********* разноски за отхвърлената част от иска в размер 692.16лв.

С определение №35/12.01.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решение №401/02.12.2022г. в частта за присъдените на ищеца „М.Р.-Н.“ ООД разноски, като същите са намалени от 4 435.67лв. на 4 434,08лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „М.Р.-Н.“ ООД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която отрицателният установителен иск е отхвърлен. Изложени са подробни доводи и съображения за неправилност на решението в обжалваната част и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно не е ценил частичното признание на иска, направено от ответника с отговора на допълнителната искова молба за недължимост на сума от 101 208,61лв., както и неоттегляемостта на признанието съгласно чл.237 ал.4 от ГПК. Въведено е оплакване, че по делото не е установено точното количество реално ползвана, но неизмерена ел. енергия, както и че съдът неправилно е определил цената и е остойностил начислената ел. енергия – в нарушение на чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ. Коментирано е заключението от допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза, с която остойностяването и фактурирането на допълнително начислените количества ел.енергия не е извършено само по действащата за периода на изчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи, съгласно императивната разпоредба на чл.56 ал.3 от ПКЕЕ, като в крайната цена са включени други непозволени от разпоредбата 2 компоненти, като задължения към обществото, цена пренос, ДДС, при което крайната стойност на ел. енергия е завишена. В тази насока жалбоподателят се позовава и на допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, изразяващи се в служебно недопускане на съдебноелектотехническа експертиза. В тази връзка във въззивната жалба на жалбоподателя – ищец се съдържа доказателствено искане по чл.195 от ГПК, уважено от въззивния съд при хипотезата на чл.266 ал.3 от ГПК.

Коментирано е и заключението от СТЕ в частта му, съгласно която допълнително начислените количества ел. енергия не могат да преминат през захранващите ел. съоръжения, при което се прави извод, че допълнително начислените количества ел.енергия не са доставени в и ползвани за обекта.

Твърди се, че неправилно и необосновано съдът е приел, че допълнително начислените количества ел. енергия представляват съществуващ, реален технологичен разход за оператора на мрежата на Е.Ю., след като липсвали доказателства за закупуването на каквото и да е количество ел. енергия, както и доказателства, че начислените количества могат да преминат през съответните ел. уредби. Въведено е оплакване, че не са правилно ценени фактите, свързани с обстоятелствата, при които е извършена техническата проверка от служител на Е.Ю., като жалбоподателят счита, че са съмнителни обстоятелствата относно времето на проверката, кръга на присъстващите лица и липсата на уведомяване и присъствие на органите МВР – които факти са игнорирани от първостепенния съд. Твърди се, че съдът не е взел предвид и доводите за нарушения на императивните норми на ПИКЕЕ – чл.49 ал.3, чл.58 от ПИКЕЕ, както и за неправилно и незаконосъобразно определяне на неизмерените количества ел. енергия – чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. Жалбоподателят счита, че съдът не е анализирал подробно доводите му и доказателствата за наличие на облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия с друго юридическо лице – Е.Т.С.Й.Ю. ЕАД, което лице е собственик на ел. енергията, както и че съдът неправилно е приел, че ПИКЕЕ не противоречи на европейското и на националното законодателство. Освен това се твърди, че е останал неизяснен въпросът дали реално измерените, отчетени, фактурирани и заплатени количества към доставчика са приспаднати от допълнително начисленото количество ел. енергия и дали тези количества вече платена ел. енергия не са повторно включени в допълнително начислените количества, като се претендират повторно за заплащане, но от 3 друг субект – Е.Ю.. Жалбоподателят счита, че Е.Ю. неправомерно претендира заплащане стойността на доставена /но от друго лице/ ел. енергия, което е вземане на друго лице – на доставчика Е.Т.. Твърди се, че издадената от Е.Ю. фактура не остойностява технологичен разход, което е „замяна“ на основание на вземането, каквато „замяна“ е недопустима, а корекцията на сметката по ПИКЕЕ не е самостоятелно правно основание за получаване на парична сума, без да е доказано реалното потребление и реалната доставка на начислената ел. енергия и претендираната от Е.Ю. сума не е за репариране на вреди или пропуснати ползи, както и за неоснователно обогатяване. /Цитирано е решение на ВАС - №10574/30.10.2006г. по адм. дело №2300/2006г./ Жалбоподателят се позовава и тълкува разпоредбата на чл.4 ал.3 от ПТЕЕ, като счита, че, според тази разпоредба, операторът на разпределителни мрежи не е оправомощен да препродава ел. енергия или да търси заплащането от крайния клиент, като по делото не било доказано, че този оператор е закупил начислените количества ел. енергия като технологични разходи, както и че допълнително начислените количества ел. енергия са били в разпределителната мрежа. Въведено е оплакване за неправилна оценка на депозираните по делото доказателства, като са коментирани гласните доказателства – показанията на свидетеля Й., както и КП №*******/04.08.2022г. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл.49 ал.3 от ПИКЕЕ, поради неуведомяване предварително на потребителя и неизвършване на проверката в присъствие на независим свидетел, нарушение разпоредбата на чл.58 от ПИКЕЕ – неуведомяване органите на МВР за проверката, което, според жалбоподателя, води до недостоверност на констатациите, отразени в протокола, опороченост на протокола, поради нарушение на императивни правни норми, което води до невалидност и нищожност на документа. Твърди се, че не е доказана категорично нерегламентираната промяна на схемата за свързване на електромера, нито датата на тази промяна, като, според жалбоподателя, наличието на непокътнати пломби е доказателство за несъществуване на твърдяната манипулация. Наведено е твърдение за неправомерно бездействие на кредитора по смисъла на чл.83 ал.2 от ЗЗД, както и че данните и записванията в информационната система на Е.Ю. са частни, изгодни за насрещната страна записвания, а не годни писмени доказателства. Като доводи за незаконосъобразност на решението са наведени нарушение на разпоредбите 4 на чл.91 ал.2 от ЗЕ, чл.28 ал.1 и ал.2 от ПТЕЕ, чл.28 ал.3 от Наредбата за регулиране цените на електрическата енергия и в тази връзка, че съдът неправилно е приел наличие на правна възможност за Е.Ю. да претендира директно заплащане на ел. енергия от крайния клиент, за каквато възможност липсва регламентация в ЗЕ, ПТЕЕ, ПИКЕЕ. Оплакването, че съдът неправилно не е констатирал противоречие на ПИКЕЕ с актовете на ЕС и националното право се свежда до противоречие на чл.50 и чл.56 от ПИКЕЕ с пар. 10,48,49,65,67,68, 76 и 78 от Преамбюла на Директива 2019/944; чл.10, т.1, т.3, чл.18, чл.20, б. „а“, чл.31, т.1, чл.35, чл.59, т.1, б. „й“ от Директива 2019/944, както и противоречие с разпоредбите на чл.2 ал.2; чл.44 ал.3, чл.94а ал.1, чл.95а ал.1, чл.96 ал.1, чл.98а ал.2, т.6, б. Б и чл.104а, ал.2, т.5, б. Б от ЗЕ, като чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ не предоставя компетентност и правомощия на КЕВР с подзаконов нормативен акт да променя кой субект в системата на енергетиката има право да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя. В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл.12 и чл.2 ал.2 от ЗНА. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си по чл.15 ал.3 от ЗНА – да приложи ЗЕ вместо ПИКЕЕ. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, подаден от „Е.Ю.“ ЕАД, се оспорва изцяло въззивната жалба на „М.Р.-Н.“ ООД.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство - „Е.Ю.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част от решението, с която отрицателният установителен иск е уважен до размера на сумата от 9 347,23лв. Въведени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което отрицателният установителен иск до размера на сумата от 9 347,23лв. /част от приетата за недължима сума от 51 758.72лв./ да бъде отхвърлен.

Във въззивната жалба на жалбоподателя – ответник не се съдържат доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „М.Р.-Н.“ ООД, с който се оспорва изцяло подадената от „Е.Ю.“ /Е.Ю./ ЕАД въззивна жалба.

5

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът „М.Р.-Н.“ ООД твърди в исковата си молба против „Е.Ю.“ ЕАД, че е мрежов клиент на ответното дружество с кл. №**********, в качеството му на оператор на разпределителната мрежа, пренасящ електрическа енергия до обекта му, представляващ цех за замразяване, солозамразяване, съхранение, преработка, консервиране на риба и рибни продукти, който е електроснабден, с ИТН *******, като редовно е изпълнявал задълженията си към доставчика на електрическа енергия – „Е.Т.С.Й.Ю.“ ЕАД. През м. октомври 2021г. е получил от „ЕР“ ЮГ следните документи: уведомително писмо изх.№9426883/15.09.2021г., с което е уведомен, че на 04.08.2021г. е извършена проверка на СТИ и е констатирано „манипулиранапроменена схема на свързване“. Към писмото са приложени Констативен протокол №*******/04.08.2021г. за техническа проверка на електромер;