Решение № 5233 от 11.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5233 гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20251100507795 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на длъжника В. П. И., чрез адв.С.Д. срещу разпореждане от 04.03.2025 г. на ЧСИ М.Б. с рег.№838 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20248380405773, с което е оставено без уважение възражението на длъжника да бъде намален по реда на чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултското възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело.

Жалбоподателят поддържа, че начисленото възнаграждение в размер на 150 лв. за юрисконсулт за прекомерно. Заявява, че единственото процесуално действие на процесуалния представител на взискателя е подаване на молба, въз основа на която е образувано изпълнителното дело. Наред с това излага съображения, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което счита, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде в минимален размер от 50 лева.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба.

ЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е неоснователна.

След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият съд намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20248380405773 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№838 с 1 район на действие СГС, е образувано въз основа на молба от 13.11.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрисконсулт Б.Ш., към която е приложен изпълнителен лист от 05.08.2024г., издаден по гр. дело № 31579/2024г. по описа на СРС, съгласно който В. П. И. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1777, 29 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането; 59.19 лева – цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 27.05.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 67.30 лева, от които 24.73 лева – държавна такса и 42.57 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С постановление от 15.11.2024 г. на съдебния изпълнител, са приети разноски по изпълнителното производство в размер на 276 лева, от които 126 лева такси по ТТРЗЧСИ и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.

На 26.11.2024г. на длъжника е връчено съобщение за образувано дело, ведно с информация за приетите по делото такси и разноски по ТТРЗЧСИ и адвокатско възнаграждение.

Наложен е запор на банковите сметки на длъжника при „ЦКБ“ АД.

С възражение от 09.12.2024 г. длъжникът е поискал намаляване на юрисконсултското възнаграждение, като с обжалваното разпореждане от 04.03.2025г., получено на 11.03.2025г. от длъжник, съдебният изпълнител е оставил без уважение искането.

Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е неоснователна, поради следните

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право 2 е било изцяло погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство, в срока даден му за доброволно изпълнение или към настоящия момент.

Задължението на жалбоподателя отчасти е събрано по наложените от съдебния изпълнител запор на банкови сметки, но след образуване на изпълнителното производство. След като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство или в срока за доброволно изпълнение, то настоящият съдебен състав приема, че няма легално основание за отпадане на отговорността му за такси и разноски от взискателя, включително за процесуално представителство от юрисконсулт.

Настоящият състав след запознаване с материалите по изпълнителното дело и извършените изпълнителни действия намира, че таксите са правилно изчислени от ЧСИ, а действията, за които са начислени тези такси действително са извършени.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност.

В случая молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана от юрисконсулт, поради което и предвид изричното искане на взискателя, следва да му бъде присъдено юрисконсулстко възнаграждение на основание чл. 78. ал. 8 ГПК.

Размерът на юрисконсулсткото възнаграждение се определя съобразно чл. 78. ал. 8 ГПК. вр. чл. 37 ЗПП и НЗПП, с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното поведение на представителя на страната. Размерът на възнаграждението за процесуално представителство в изпълнителното производство е между 50 и 150 лева съгласно чл. 27, ал. 2 от НЗПП.

В случая е определен размер от 150 лева и настоящият състав намира, че същият е в рамките на нормативно предвидения и не е прекомерен. В хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран ЧСИ, пълномощникът на взискателя е подал становище по възражението на длъжника относно разноските, както и възражение срещу жалбата по чл. 435 от ГПК. Следва да се отбележи и че изпълнителното производство продължава, задълженията към взискателя не са заплатени, поради което не е отпаднало и задължението на процесуалния представител да представлява същия.

Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.

Относно разноските в настоящото производство:

Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният спор, предмет на настоящото производство, е предизвикан от действия на ЧСИ, поради което последният би бил 3 отговорен за евентуалните вреди от тези действия. Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият касае само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото. Принципът не може да намери приложение по отношение на трети за спора лица, когато с действията са предизвикали правния спор, а в случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им, включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато не са налице основание същите да бъдат понесени от насрещната /чл. 74 ЗЧСИ/. Доколкото става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва да се понесат от страните в настоящото производство. Ето защо разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В. П. И. срещу разпореждане от 04.03.2025 г. на ЧСИ М.Б. с рег.№838 с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20248380405773, с което е отказано намаляване на приетите за събиране по изпълнителното дело разноски на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за юрисконсултско възнаграждение, като неоснователна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4