Решение № 310 от 02.06.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 46/05.12.2024 г. по т.д. № 33/2023 г. на ОС - Видин е ПРЕКРАТЕНО Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ -с.Раброво, ЕИК 207431717.

Със същото решение е ОТХВЪРЛЕН иска на Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ - с.Раброво, ЕИК 207431717 срещу Община Бойница за постановяване на решение, с което на основание чл.44 от ЗЮЛНЦ, във вр. с §5, ал.4 във вр. с ал.1 от ПЗР на ЗЮЛНЦ да задължи Община Бойница да предостави на Сдружение „Училищно настоятелство на ОУ“Христо Ботев“ с.Раброво“, ЕИК 207431717, като ЮЛНЦ, определено за извършване на общественополезна дейност със същата или близка на Училищно настоятелствос.Шишенци нестопанска цел, поземлен имот с идентификатор *** /номер по предходен план 089013/ в землището на с. Градскови колиби, общ.Бойница, местност „Пешовото“, представляващ гора с площ от 200071кв.м., който имот съгласно Решение №5 от 26.07.2000 г. по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ на ПК - Видин, е възстановен в собственост на Училищно настоятелство - с.Шишенци, и съгласно §5, чл.1 и чл.4 ПЗР на ЗЮЛНЦ, респективно е частна държавна собственост.

Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев - с.Раброво“ (наричано по-надолу Сдружението или Настоятелството) е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано. На първо място се сочи, че в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК съдът не отложил делото и заличил допуснатите на страната свидетели, като така я лишил от право на защита. Ответникът бил 1 представляван само от Председателя на Сдружението – адв. В. В. и по независещи от нея причини тя не могла да се яви в съдебното заседание на 22.11.2024 г., тъй като била ангажирана в заседание на Народното събрание в качеството си на депутат. На следващо място се твърди, че съдът направил непълен и неточен доклад, което довело до неправилност на решението. Съдът, на следващо място, не администрирал въобще правнорелевантните факти в отговора на насрещния иск на Община Бойница и въобще пренебрегнал неоспорени доказателства в тази връзка. Съдът не разгледал и не установил фактическата обстановка, като не посочил в мотивите си защо счита, че сочената от ответника нормативна уредба не следва да се приложи. Мотивите не кореспондирали с предмета на делото, като освен това се обсъждала приложимостта на чл. 309 НК. По отношение на насрещния иск въобще не били обсъдени представените доказателства. ОС – Видин неправилно приложил материалния закон като приел, че Заповед № РД-107/09.10.2018 г. на министъра на МОН е влязла в сила, като се излагат и доводи защо тази заповед не е влязла в сила, като се сочи и кои доказателства сочели на обратен извод, но не били обсъдени в решението. Ответникът поддържа и, че ОС - Видин неправилно и невярно интерпретирал свидетелските показания, а от друга страна обсъждал свидетелски показания на лица, които не били разпитвани по делото. Избирателно били обсъждани и свидетелски показания, дадени по досъдебно производство, образувано във връзка със спора, като не били обсъдени свидетелските показания на учредители, които били заличени като свидетели на ответника. Ако бе обсъдил всички свидетелски показания по досъдебното производство, съдът щял да достигне до други крайни изводи. Тринадесет от тях били дали показания, че са поканени и са присъствали на учредителното събрание на ответното сдружение, а според чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ седем физически лица били достатъчни, за да учредят сдружение. Жалбоподателят е изложил доводи по съществото на насрещния иск в подкрепа на искането си, същият да бъде разгледан и уважен от въззивната инстанция, като бъдат взети предвид всички доказателства, възражения и доводи по този иск, намиращи се в кориците на делото. Направено е искане да бъде отменено първоинстанционното решение, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане или решението да бъде отменено и на основание чл. 44 ЗЮЛНЦ да бъде задължена Община Бойница да предостави в собственост на Сдружението описан в насрещния иск недвижим имот.

Ищецът Община Бойница, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба ищецът Община Бойница е твърдял, че е собственик на горска територия в землището на м. Градсковски колиби, община Бойница, с площ около 200 дка, за която е съставен АОС № 3471/2023 г. През м. май 2023 г. разбрали от 2 адв. В. В., че същата има намерение да придобие посочения имот, но й било отказано.

През юни 2023 г. същата се сдобила с препис от решение на Общинската служба по земеделие от същия имот, в качеството й на председател на Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво. Разбрали, че посоченото настоятелство било учредено, като учредително събрание било проведено в с. Бойница на 19.06.2023 г., но за него общината не била уведомена и намира, че такова всъщност не е било провеждано. Поддържа още, че липсвало правно основание за регистриране на такова настоятелство, тъй като ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво било закрито.

Съществуването на това настоятелство противоречало на чл. 306 и чл. 309 от Закона за предучилищното и училищното образование. Ищецът е посочил, че има интерес да предяви иск за прекратяване на Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с.

Раброво, тъй като имуществото на прекратеното училище е общинска собственост.

Направено е искане за прекратяване на Училищното настоятелство, тъй като същото е регистрирано в противоречие на закона, добрите нрави и морала.

Ответникът Училищно настоятелство на ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. На първо място се поддържа, че у община Бойница липсва правен интерес от иска. Оспорва иска и като неоснователен. Сочи, че не са били длъжни да уведомяват общината за проведеното учредително събрание. На следващо място оспорва верността на твърдението на община Бойница, че ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво е закрито.

Знаели, че е налице Заповед РД-14-107/09.10.2018 г. на министъра на МОН за закриване на училището, обнародвана в ДВ бр. 89/26.10.2018 г., но същата не била влязла в сила, тъй като след влизането си в сила следвало да бъде вписана в регистър БУЛСТАТ, а такова вписване нямало. Освен това училището фигурирало като сществуващо в Регистъра на институциите н Националната информационна система на предучилищно и училищното образование. На следващо място заповедта не влязла в сила и защото бил повдигнат спор от Сдружение „АВЕ“ пред Европейската комисия по правата на малцинствата на Съвета на Европа, тъй като жителите на с. Раброво били етнически власи и говорели румънски език. В отговор Комисията изпратила отворено писмо до МОН да спазва Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, а посочената Заповед противоречала на чл. 12-14 от тази конвенция. Тя противоречала и на решение на Конституционния съд по к.д. № 15/1997 г. Тъй като училището не било закрито де юре, ищецът незаконосъобразно прекратил учебния процес и затворил училището с решение на Общинския съвет от 31.08.2018 г.

Настоятелството било учредено с цел да възстанови учебния процес в училището.

Отричат да извършват дейност, която противоречи на добрите нрави и да имат користни цели за придобиване на недвижимия имот – гора. Настоятелството било регистрирано законосъобразно при спазване изискванията на ЦПУО и ЗЮЛНЦ. Молят да бъде отхвърлен предявения иск.

Ответникът е предявил и насрещен иск. Твърдял е, че посоченият в исковата молба недвижим имот – гора, била собственост на Училищно настоятелство - с.

Шишенци, за което узнали през май 2023 г., след което провели среща с общината.

След тази среща общината актувала имота като такъв частна общинска собственост.

Този акт бил незаконосъобразен, защото след прекратяване на училищното настоятелство в с. Шишенци около 1970 г., имотът станал държавна собственост, на основание § 5, ал. 4 от ПЗР на ЗЮЛНЦ. Това имущество, след прекратяване на Училищното настоятелство на с. Шишенци, можело да бъде предоставено на друго юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност със същата или близка нестопанска цел, на основание чл. 44 ЗЮЛНЦ. Имотът не е бил и не е общинска собственост. Единственото друго настоятелство на територията на община Бойница понастоящем било това на ОУ „Христо Ботев“, с. Раброво. Ето защо е 3 направено искане да бъде задължена община Бойница, на основание чл. 44 ЗЮЛНЦ, да предостави на Училищно настоятелство, с. Раброво поземлен имот с идентификатор ***, в землището на с. Градскови колиби, представляващ гора с площ 200 дка, който е бил възстановен в собственост на Училищно настоятелство с. Шишенци и съгласно §5, чл. 1 и чл. 4 ПЗР на ЗЮЛНЦ е частна държавна собственост.

Община Бойница е депозирала отговор на предявения насрещен иск, като е поддържала, че същият е недопустим и неоснователен.

Пред въззивната инстанция, по указание на съда, община Бойница е уточнила интереса си от предявения иск с молба от 26.03.2025 г. Посочили са, че интересът им се извежда от една страна от обстоятелството, че ответното Сдружение претендира да е собственик на недвижим имот, който е частна общинска собственост, като между страните е налице исково производство за собственост пред Районен съд – Кула.

Общината предявила иска, предмет на настоящото производство, след като разбрала, че ответникът извършва дейност, противоречаща на закона и добрите нрави и единствената цел на съществуването му е придобиване на гора от 200 дка, а училище, на което то да е настоятелство, не съществува. Впоследствие установили и че учредително събрание не е провеждано. Интересът им се обуславял и от това, че ответното сдружение било регистрирано на адреса на закритото ОУ „Христо Ботев“ – с. Раброво, като бившата училищна сграда била собственост на община Бойница. На следващо място общината имала задължение и отношение към образованието на своя територия, поради което когато се учреди настоятелство на несъществуващо училище общината следвало да вземе мерки, в това число да предяви искове по чл. 13 ЗЮЛНЦ.

Ето защо общината била заинтересовано лице по смисъла на закона.

За установяване твърденията и възраженията на страните по делото са събрани писмени доказателства, изслушани са и свидетелски показания.

Видно от решение № 5/24.03.2000 г. на Общинска служба по земеделие и гори, с. Бойница за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в землището на с. Градсковски колиби на Училищното настоятелство – с.

Шишенци е възстановена гора от около 200 дка.

За същия имот е съставен Акт за частна общинска собственост № 3471/15.06.2023 г.