Разпореждане № 1995 от 15.10.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 829/2026
- Вид
- Разпореждане № 1995
- Подписан
- 15.10.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- ЛИДИЯ ЛЪЧЕЗАРОВА ПЕНЕВА-СТОИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1995 гр. Перник, 15.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Съдия:
ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500829 по описа за 2026 година взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 26812/28.07.2026 г., подадена от „ХИТ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК 130913306 със седалище и адрес на управление: ***, чрез адвокат пълномощника си А. С. от САК, със съдебен адрес ***, срещу Решение № 445 от 11.06.2026 г., постановено по гражданско дело № 5580/ 2024 г. на Районен съд- Перник по описа на съда за 2024 г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К. Д. Т. сумата от 965,32 евро, с левова равностойност 1888 лв., представляваща платени без основание суми по договор за потребителски кредит № 1065888, ведно със законната лихва и присъдените по делото разноски.
Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и несъобразяване с принципите на правото на Европейския съюз.
Жалбоподателят релевира оплаквания срещу извода на районния съд за недействителност на процесния договор за потребителски кредит поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, касателно изрично посочване на размера на лихвения процент на ден. Въззивникът поддържа още, че първоинстанционният съд е приложил посочената разпоредба прекомерно формално, без да съобрази нейната цел и без да извърши конкретна преценка дали констатираният пропуск е довел до действително ограничаване на възможността на потребителя да получи ясна и разбираема информация относно икономическите последици от сключването на договора. Твърди се, че договорът съдържа необходимите данни относно размера на кредита, фиксирания годишен лихвен процент от 40 %, годишния процент на разходите от 48,21 %, общия размер на задължението и погасителните вноски, като дневният лихвен процент е определяем чрез елементарно аритметично изчисление въз основа на изрично уговорения годишен лихвен процент.
Според жалбоподателя липсата на самостоятелно цифрово изражение на тази величина не обуславя съществен информационен дефицит, който да оправдае прилагането на санкцията недействителност на договора.
Релевират се и доводи за противоречие на възприетото от първоинстанционния съд разрешение с принципа на пропорционалност, закрепен в чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО и развит в практиката на Съда на Европейския съюз. Поддържа се, че прилагането на найтежката предвидена санкция за нарушение, което според въззивника има единствено 1 формален характер и не е засегнало действителната информираност на потребителя относно цената на кредита е несъразмерно на тежестта на констатирания пропуск. В тази връзка се сочи, че районният съд не е изследвал дали липсата на изрично посочен дневен лихвен процент е повлияла върху възможността на кредитополучателя да вземе информирано решение за сключване на договора, нито дали е довела до заблуждение относно неговите финансови параметри.
С жалбата се твърди и допуснато нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК от първостепенния съд, изразяващо се в непълнота на мотивите на обжалваното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в необходимата пълнота възраженията на ответното дружество „ХИТ КРЕДИТ“ ООД относно фактическата информираност на потребителя и значението на констатирания пропуск, като е обосновал извода си за недействителност преимуществено чрез позоваване на съдебна практика, без самостоятелен анализ на относимите към конкретния спор обстоятелства.
Въззивникът оспорва и правилността на изводите относно имуществените последици от приетата недействителност на договора, както и приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Поддържа се, че районният съд неправилно е приложил общия институт на неоснователното обогатяване, без да съобрази специалната уредба на чл. 23 ЗПК, регламентираща последиците от недействителността на договора за потребителски кредит. Според жалбоподателя посочената специална разпоредба следва да бъде разгледана във връзка с правилото на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и принципа за запазване действието на сделките.
В тази насока се поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил необходимото разграничение между последиците от специалния режим на недействителност по ЗПК и предпоставките за възникване на реституционно вземане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Излагат се съображения, че възприетото от районния съд тълкуване води до неоправдано разширяване на последиците от констатирания порок на договора и противоречи на принципа favor contractus, както и на изискването за съразмерност на санкциите при нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране.
С оглед на изложеното с въззивната жалба е релевирано искане до въззивната инстанция за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, включително относно присъдените разноски и постановяване на ново решение, с което предявеният срещу „ХИТ КРЕДИТ“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1888 лв. с еврова равностойност от 965,32 евро да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна К. Д. Т., който е бил оттеглен с молба с рег. № 36056/09.10.2026 г.
При извършена по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК и липсва позоваване на допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото, които да налагат произнасяне от въззивната инстанция по въпроси за допускане на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.
Мотивиран от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 26812/28.07.2026 г., 2 подадена от „ХИТ КРЕДИТ“ ООД с ЕИК 130913306 със седалище и адрес на управление:
***, чрез адвокат пълномощника си А. С. от САК, със съдебен адрес ***, срещу Решение № 445 от 11.06.2026 г., постановено по гражданско дело № 5580/ 2024 г. на Районен съдПерник по описа на съда за 2024 г., в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на К.
Д. Т. сумата от 965,32 евро, с левова равностойност 1888 лв., представляваща платени без основание суми по договор за потребителски кредит № 1065888, ведно със законната лихва и присъдените по делото разноски.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, ЧЕ МОТИВНАТА ЧАСТ на настоящото разпореждане има характер на проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най- късно в първото заседание по делото.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 26.11.2026 г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТРАНИТЕ, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3