Решение № 107 от 17.03.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Варна, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20253100900078 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Постъпила е жалба от М. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес ***********, в качеството на управител и представляващ „ДАНИС ХОУМ“ със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Овчо поле 26 партер офис – в процес на регистрация, чрез пълномощник адв. Д. П. ЛН 1000023890 срещу отказ с рег.

№ 20250124173758-2/29.01.2025г. на длъжностното лице по регистрацията при ТР Агенция по вписванията да извърши вписване на посоченото дружество в Търговски регистър на Агенция по вписванията.

Жалбата е подадена против подлежащ на обжалване пред съда акт на длъжностно лице по регистрацията към Агенцията по вписвания, от активно легитимирано лице, в законоустановения срок едноседмичен срок от съобщението по електронен път за изготвения отказ и е процесуално допустима. Внесена е дължимата държавна такса за образуване и водене на делото.

При постановяване на обжалвания отказ рег. 202501241737582/29.01.2025г., длъжностното лице е приело, че са налице съществени несъответствия при описанието на недвижимия имот в представените доказателства – доклад, експертиза, учредителен протокол, дружествен договор и нотариално заверено съгласие на вносителя на вносителя, т.к. на етаж втори няма апартаменти №1 и №2, така и относно площта на УПИ, в който е построена сградата и съседите му, т.к. е посочена само по нотариален акт, на не и по скица, а между двата документа има различия.

ДЛР е счело, че представения учредителен акт не отговаря на изискванията на чл. 72, ал. 1 от ТЗ, т.к. не съдържа основанията на правата на вносителя.

1

Представената данъчна оценка е с изтекъл срок на валидност до 31.12.2024г.

В т. 8 от приложения доклад и експертиза с дата 22.01.2024г. е посочена валидност на оценката от шест месеца от датата на изготвянето му, поради което от посочените документи не може да се установи безспорно, че към датата на учредяване на заявеното за вписване дружество е наличен определения от учредителя и заявен за вписване размер на капитала, доколкото състоянието на имотите би могла да бъде коренно различно към датата на учредяване в сравнение с това, отчетено от вещите лица при изготвяне на доклада и експертизата.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, а обжалваният отказ незаконосъобразен, при следните съображения:

В хода на преценката за законосъобразност на отказа по заявление с вх.

№ 20250124173758 от длъжностното лице по регистрацията, съдът следва да съобрази вменените му със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР правомощия.

В съгласие с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да прецени дали подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР (съотв. акта подлежи на обявяване); дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ; да е заплатена следващата се държавна такса, в случаите, когато такава се дължи.

В конкретния случай от АВп ТРРЮЛНЦ е поискано вписване на дружество с ограничена отговорност, намиращо се в процес на учредяване, с наименование „ДАНИС ХОУМ“ ЕООД като е заявено, че капиталът на същото от 294 900 лева ще бъде внесен под формата на непарична вноска, а именно конкретно описан в заявлението недвижим имот.

Към заявлението е представен доклад от 22.01.2024г. за извършена експертна оценка и заключение на вещи лица, назначени с Акт № 20240111185808/15.01.2024г.; нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 176 том 3-ти рег. № 6439 дело № 489 от 22.12.2026г. на Нотариус № 335, вписан в СлВп АВп вх.рег. № 34176/23.12.2016г. акт № 126 том ХСII; н.а. за поправка на нот. Акт за учредяване на право на строеж № 150 том трети, рег. № 6956 дело 445/2017г. на Нотариус № 335 на НК; скица на поземлен имот с идентификатор № *** – 2 броя и схема на самостоятелен обект идентификатор № *** ; Удостоверение за въвеждане в експлоатация №68 от 13.05.2019г. на жилищна сграда с идентификатор № ***; данъчна оценка на имота, предмет на апорта. Представено е нотариално заверено съгласие от вносителя на непаричната вноска по чл. 73, ал.1 и ал.5 от ТЗ;

Устав на „Данис Хоум“ ЕООД гр.Варна; представени са декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; протокол от решение на ЕСК за учредяване на новото дружество и внасяне на непарична вноска и Учредителен протокол на „Данис хоум“ ЕООД; декларация по чл. 141 , ал.8 и ал. 9 от ТР и чл. 142 от ТЗ; нот.заверена декларация по чл.74, ал.2, т. 1 от ДОПК; образец от подпис на управителя.

2

Като преценява заявените обстоятелства, съдът намира, че обуславящото първоначалната регистрация на дружеството внасяне на непарична вноска е надлежно заявено за регистрация, като към заявлението са приложени всички необходими документи.

Видно е, че в приложения протокол от решение на ЕСК от 14.12.2023г. за учредяване на дружеството, доклада и експертизата, изготвена от вещите лица по реда на чл. 72, ал.2 от ТЗ, нот. завереното съгласие на вносителя на непаричната вноска и дружествения договор описанието на недвижимия имот напълно съвпада с описанието на имота по начина, по който е въведен в титула, с който ЕСК легитимира собствеността върху имота, в конкретния случай нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 176 том 3-ти рег. № 6439 дело № 489 от 22.12.2026г. на Нотариус № 335, вписан в СлВп АВп вх.рег. № 34176/23.12.2016г. акт № 126 том ХСII. Конкретният имот, представляващ самостоятелен обект – Апартамент в жилищна сграда е идентифициран еднозначно с кадастрален идентификатор, съвпадащ с описанието по доклада на извършената експертна оценка по реда на чл. 72, ал. 2 ТЗ , както и с представения нотариален акт, легитимиращ жалбоподателя като собственик; посочен е адрес; етажност; подробно е въведено описание на помещенията с квадратура, посочени са идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж, вкл. съответните части от външния паркинг, обособени в паркомясто; въведени са граници и съседи на етажа, отгоре и отдолу на съответните етажи, т.е имотът е ясно и точно индивидуализиран. Вярно е, че в представената към заявлението нова скица на поземления имот, в който е построена сградата с № 15-123382820.11.2023г., същият е посочен с площ от 1284 кв.м., а по нот.акт № 176 – същият е с площ от 1421 кв.м., което правилно е констатирано от ДЛР.

Правилно е констатирано от ДЛР, че на втория етаж на сградата няма ап. 1 и ап.2, доколкото същите са ситуирани на първия етаж. По отношение на втората констатация съдът счита, че се касае за техническа грешка при пренасяне описанието на жилищната сграда от нот. акт както в доклада на вещите лица, така и в Устава на новоучреденото дружество, но това обстоятелство не компрометира точната индивидуализация на недвижимия имот. По същия начин непосочването на квадратурата на ПИ, върху който се ситуира сградата, в която се намира имота, предмет на непаричната вноска, по новата скица, не води до невъзможност за идентифициране на имота, поради което не е обстоятелство, обосноваващо законосъобразен отказ на ДЛР да впише заявените обстоятелства.

На следващо място, неоснователен е извода на ДЛ, че учредителният акт не съдържа основанията за правата на вносителя, съотв. не отговаря на изискванията на по чл. 72, ал.1 от ТЗ. Видно от текста на чл. 6.2 от Устава ясно и подробно е изписано, че имотите, са собственост на ЕСК „Паумела“ ЕООД ЕИК 203314645, съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 176 том 3-ти рег. № 6439 дело № 489 от 22.12.2026г. на Нотариус № 335, вписан в СлВп АВп вх.рег. № 34176/23.12.2016г. акт № 126 том ХСII; н.а. за поправка на нот. Акт и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №68 от 13.05.2019г. на жилищна сграда с идентификатор № ***. Посочените документи са достатъчни, за да удостоверят правото на собственост, съотв. основанието на правата, на ЕСК в качеството му на вносител на апорта.

Данъчна оценка на имота, предмет на апорта, не е сред задължителните 3 документи, изисквани от Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР за конкретното вписване. Задължение за представяне на такава липсва.

Напротив в чл. 20, т.2 б. "б" от Наредба № 1 от 14.02.2007 г . за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър (в редакцията към 01.01.2018г.) е било предвидено, че към заявлението следва да се прилага декларацията по чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (при извършване на непарична вноска с предмет вещно право върху недвижим имот или моторно превозно средство) т.е. още тогава е липсвало задължение за прилагане на данъчна оценка. Затова дали ангажираната данъчна оценка на имота, предмет на апорта, е актуална или не към момента на внасяне на заявлението, е без значение за неговата редовност.

Като следващо основание за отказа се сочи, че към момента на подаване на разглежданото заявление – 24.01.2025г., е изминал период от повече от шест месеца от посочения срок на валидност на оценката (шест месеца, считано от датата на изготвяне – 22.01.2024г., тоест до 22.07.2024г. ), което означавало, че състоянието на имота може да бъде коренно различно към датата на учредяване на дружеството. Изводът е лишен от основание. Законът не поставя изискване за срок на валидност на експертизите и ДЛР е излязло извън обхвата на дължимата проверка и правомощията си. Единственото, което изисква чл. 72, ал. 3 от ТЗ е, че оценката в дружествения договор не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица. В случая оценката на недвижимия имот е в размер на 294 900 лева, като оценката в дружествения договор, формиран от непаричната вноска е в същия размер, в съответствие с чл. 72, ал. 3 от ТЗ . Освен това очевиден и необратим е постоянният растеж на цените на територията на гр. Варна, поради което не може да се твърди, че оценката не може да послужи за поисканото вписване на капитала на новоучредяващото се дружество.

Предвид изложеното, обжалваният отказ е неправилен, а жалбата следва да бъде уважена.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че постановеният отказ на длъжностното лице по регистрацията към АВ е незаконосъобразен, поради което същият ще следва да бъде отменен с указания за извършване на вписването.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ с рег. № 20250124173758-2/29.01.2025г. на длъжностното лице по регистрацията при ТР Агенция по вписванията да извърши вписване на новоучредено дружество „ДАНИС ХОУМ“ със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. Овчо поле 26 партер офис – в процес на регистрация в Търговски регистър на Агенция по вписванията.

УКАЗВА на АВп Търговски регистър да извърши заявеното вписване.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и Агенция по вписванията.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4

5