Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 670 от 26.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 697/2026
Вид
Решение № 670
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Стефка Михова, Николай Стоянов, Иван Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3, б. "Ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 293 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Пловдив, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно гражданско дело № 20265300500697 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Съдът е сезиран с въззивна жалба подадена от „Кредисимо“ ЕАД ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Триадица“, бул.“Витоша“№146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от И.К., чрез юрисконсулт Т., против решение № 38/13.01.2026 г., постановено по гр. д. № 1793/2025 г. по описа на РС -Асеновград, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против В. Д. С., ЕГН ********** от гр. Л., ул.***, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че въззиваемата страна дължи на жалбоподателя сумата от 1170,48 лева (хиляда сто и седемдесет лева и четиридесет и осем стотинки) главница и сумата от 296,52 лева (двеста деветдесет и шест лева и петдесет и две стотинки) договорна лихва за периода от 05.02.2024г. до 10.03.2025г., дължими по договор за потребителски кредит, както и сумата от 96,85 лева (деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки) наказателна лихва за периода от 11.03.2021 г. до 12.05.2025 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 06.06.2025г. до окончателното й изплащане, за събиране на които суми е издадена заповед за изпълнение №736 от 09.06.2025г. по ч.гр.д.№1388/2025г. по описа на Районен съд Асеновград.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна В. Д. С., ЕГН **********, с който оспорват въззивната жалба като 1 неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Предмет на настоящето въззивно производство е материалноправният спор, разрешен със съдебния акт, предмет на въззивно обжалване по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, чието решаване по същество дължи и въззивният съд, а именно предявените искове за установяване съществуването на вземане с правна квалифиакция по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗПК.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод подадена о т „Кредисимо“ ЕАД искова молба против В. Д. С. за установяване в отношенията помежду им, че ответницата дължи на жалбоподателя сумата от 1170,48 лева главница и сумата от 296,52 лева договорна лихва за периода от 05.02.2024г. до 10.03.2025г., дължими по договор за потребителски кредит № 2916879 от 05.02.2024г., както и сумата от 96,85 лева наказателна лихва за периода от 11.03.2021г. до 12.05.2025г. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 06.06.2025г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК №736 от 09.06.2025г. по ч.гр.д.№1388/2025г. по описа на Районен съд Асеновград. Приложено е и заповедното производство, от което се установява, че е постъпило възражение от длъжника и в дадения месечен срок заявителят е предявил настоящия иск, т.е. установява се допустимостта на производството по чл.422 от ГПК.

По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба, намира следното:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищцовото дружество не е доказало сключването на договора за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР и поради това е отхвърлил предявения иск.

По делото като писмени доказателства са приети: потвърждаване, с което ищцовото дружество е изпратило на ответницата подписания от нея договор за кредит и писмо от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от което се установява, че по банковата сметка на В.

С. е постъпила сумата от 1170,48 лева, преведена на 06.02.2024г. от „Кредисимо“ ЕАД.

Въз основа на тези писмени доказателства се установява, че между ответницата и ищцовото дружество е сключен договор за потребителски кредит № 2916879 от 05.02.2024г., подчинен на разпоредбите на ЗПФУР. Легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние е дадена в чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, според която всеки договор, сключен между доставчик и потребител като 2 част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В разпоредбата н а чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договора, сред които са, че доставчикът е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора, като доказателствената тежест е възложена изцяло на същия, респективно на лицето, което черпи права от сключването на договора.

Съгласно чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП. Съгласно ал. 3 на същия текст преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

От приетите по делото общи условия за предоставяне на кредити се установя, че кредитополучателят може да кандидатства за кредит като подаде заявление КРЕДИСИМО по образец лично, през Сайта или по телефон. Заявлението се попълва от кредитополучателя, а при кандидатстване по телефон данните се съобщават на служител на КРЕДИСИМО, който ги попълва в онлайн формата на заявлението.

След удостоверяване съгласието на кредитополучателя за обработка на личните му данни той ги попълва, посочва e-mail, телефон за контакт и други, желан размер на кредита, срок на кредита, наименованието на кредитния продукт, при условията на който кредитополучателят желае да ползва кредита, желаният от него начин на усвояване на кредита. След като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, срокът и размерна на кредита, КРЕДИСИМО изпраща на кредитополучателя на e-mail Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и цялата преддоговорна информация за заявения кредит.

Достъп до СЕФ потребителят може да получи и чрез сайта. При кандидатстване на по телефон кредиторът уведомява потребителя за възможността, при поискване, да му предостави допълнителна информация и за естеството й. При съгласие на потребителя да се обвърже с договора, при кандидатстване в сайта, потвърждава, че е получил чрез e-mail СЕФ, проверил е въведените данни и е приел общите условия и договора на указано място в сайта или по телефон при кандидатстване по този ред.

Кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което обстоятелство се посочва в заявлението. Обезпечението съставлява – банкова гаранция, предоставена в полза на КРЕДИСИМО в 10-дневен срок подаване на заявлението; договор за предоставяне на поръчителство с поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението. При одобряване на заявлението за кандидатстване за кредит потребителят се уведомява на посочения от него електронен адрес или телефонен номер чрез изплащане на текстово съобщение в 14-дневен срок, ако по договора не е направен избор с сключване на договор с обезпечение или 24-часа от представянето на кредитора, при кредит с предоставяне на обезпечение. След сключване на договора в общите условия е предвидено, че сумата по кредита са се предава по потребителя чрез превод по посочена от него сметка или в брой в офисите, посочени в сайта, в срок от 7 дни от сключване на договора. Съдът намира, че в така приложената допълнителна информация по чл. 8 от ЗПФУР е описан алгоритъмът за кандидатстване, одобрение и сключване на 3 договор за предоставяне на паричен заем.

Приложените писмени документи установяват кореспонденция между страните по описания по-горе начин, видно от която ответницата е предоставил лични данни като ЕГН, адрес, данни на документа за самоличност и електронна поща, като след одобрение на 05.02.2024 г. в 17, 50, 53 часа е изпратен линк с вече подписан от ответницата договор на посочената от нея електронна поща. Ответницата в срока за отговор не оспорва, че това е нейната електронна поща. Отделно от това наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и ищцовото дружество се доказва и от приетото по делото писмо от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, от което е видно, че по банковата сметка на В. С. е постъпила сумата от 1100 лева, преведена на 06.02.2024г. от „Кредисимо“ ЕАД. С оглед изложеното съдът счита, че противно на възражението на ответника, ищецът доказа наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и Кредисимо ЕАД, както и реалното предаване на заетата сума, от което произтича и насрещното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума съгласно условията и срока на договора. Ответницата не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.

В приложение № 1 към договор за потребителски кредит № 2916879 от 05.02.2024г. са посочени: общ размер на кредита-1170,48 лв., от които 1100 лв. размер на кредита и 70,48 лв. застрахователна премия; размер на възнаградителна лихва 40% фиксиран лихвен процент; ГПР -48,21 %; като общо дължимата сума по договора е 1467 лв., платима на 13 месечни вноски с падеж 10-то число, като е посочено каква част от вноската е за лихва и каква част от вноската е за погасяване на главницата.

Сключеният между В. С. и "Кредисимо" ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК и ЗЗП, при действието на който са сключени договорите. Съдът е длъжен и служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договорите с потребител, съгласно установеното съдебно начало в гражданския процес, прокламирано в чл. 7 от ГПК, установената практика на СЕС и ВКС.