Определение № 2769 от 08.12.2023, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2769 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Частно наказателно дело № 20232120204937 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на Д. И. Д., чрез адв. С. К. от БАК, срещу постановление на Районна прокуратура - Бургас от 22.11.2023 г., с което е било прекратено производството по ДП № 589/2019 г. по описа на 02 РУ - Бургас, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

С жалбата се прави искане постановлението да бъде отменено.

Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално допустима. Същата изхожда от легитимиран субект, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния седемдневен срок. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Досъдебно производство № 589/2019 г. по описа на 02 РУ - Бургас е било образувано през 2019 г., за това, че през месец август 2017 г., в гр. Бургас, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, е въведено и поддържано заблуждение у Д. Д. и с това й била причинена имотна вреда в размер на 1 611 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В хода на разследването са извършени множество следствени действия.

С постановление от 02.11.2022 г. Районна прокуратура - Бургас е прекратила ДП № 589/2019 г. по описа на 02 РУ - Бургас, поради недоказаност на престъплението.

Постановлението е било обжалвано пред Районен съд - Бургас, който с определение от 14.11.2022 г. го е отменил и върнал делото за доразследване. Определението на БРС е било потвърдено от Окръжен съд - Бургас.

След връщане на делото са били извършени допълнителни процесуално-следствени действия по събиране на писмени доказателства и разпит на свидетели. С атакуваното постановление от 22.11.2023 г. наблюдаващият прокурор е приел, че не са събрани 1 достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер и отново е прекратил производството.

За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Съдът счита, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка по случая, която е установена на база на събрания в хода на производството доказателствен материал. Положени са необходимите усилия за изясняване на обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на прецизна проверка, анализ и оценка със средствата и способите на НПК. Доколкото фактическата обстановка е изведена на база събраните доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не е необходимо да я преповтаря, а се присъединява към възприетото от наблюдаващия прокурор, като във връзка с направените възражения следва да посочи следното:

Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че за умисъла или намерението на дееца, като факти от неговия вътрешен живот, се съди като се преценят всички факти и обстоятелства от обективната действителност, които съпътстват престъпното деяние. Утвърдено е и становището, че в тези случаи преки доказателства е трудно да има, като доказването се извършва чрез индиции. Като безспорна индиция за наличието на първоначално намерение деецът да не изпълни поетите от него договорни задължения се приема отсъствието на обективна възможност за изпълнение на задължението към момента на сключване на договора (Решение № 330/2015 г. по н.д. № 882/2015 г., Решение № 453/31.10.2011 г. по н.д. № 2098/2011 г. на ВКС).

В случая, съдът счита, че не се доказва изначална липса на възможност или намерение у св. М. П. за изпълнение на поетите задължения. Тъкмо напротив, видно от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че след като не е пътувала на въпросната екскурзия, на св. Д. Д. са били предложени, от с в . М. П., други дати и дестинации, но същата е отказала, тъй като не са ги устройвали. Нещо повече, за въпросните дати до Рим са пътували други хора, което само по себе си говори, че екскурзия е имало и същата е била действително осъществена. Неучастието на св. Д. във въпросната екскурзия може да се дължи на различни причини (обективни или субективни), но в никакъв случай не може да се говори за целенасочени измамливи действия от страна на св. П.. Става въпрос за класическо договорно неизпълнение, при което връщането на даденото следва да се реализира по гражданскоправен ред. Видно и от показанията на свидетелките П. К. (л. 93 от т. 3 от ДП), П. К. (л. 131 от т. 3 от ДП) и Е. Н. (л. 145-146 от т. 3 от ДП), също не са се 2 състояли екскурзиите им до Париж, респ. до Барселона и до Гърция, но заплатените от тях суми са им били върнати. Да, действително е имало и случаи, когато не са били връщани пари за несъстояли се екскурзии, напр. със свидетелките А. К., С. А.а и Г. К., но последните също така посочват, че преди това са ходили на други екскурзии, организирани от „М. т.“, и всичко е било нормално. Подобен е случаят и със свидетелката Е. Ф. (л. 6 от т. 4 от ДП), чиято екскурзия също не е била проведена, но от показанията й се установява, че е бил предложен друг вариант за пътуване, но тя се е отказала да пътува, тъй като колежките й нямали отпуска. Други потребители на услугите на „М. т.“ пък са били доволни от проведените екскурзии до различни дестинации - Гърция, Франция и Дубай, като напр. свидетелите С. А. (л. 15 от т. 4 от ДП), Т. Д. (л. 40 от т. 4 от ДП), М. Б. (л. 47 от т. 4 от ДП), Т. Д. (л. 48 от т. 4 от ДП) и Ю. Б. (л. 54 от т. 4 от ДП).

Горепосоченото дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в случая не се касае за извършено престъпление от общ характер, а за неуредени гражданскоправни претенции, поради което и съвсем правилно още първия път, с постановлението от 02.11.2022 г., наблюдаващият прокурор е прекратил делото.

Изначалният извод на прокурора за липса на престъпление е потвърден безусловно и от проведените допълнителни действия по разследването - от разпита на свидетелите и от приобщените писмени документи. Поради което обосновано и законосъобразно прокуратурата е прекратила наказателното производство, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. В този смисъл обжалваното постановление следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура - Бургас от 22.11.2023 г., с което е било прекратено производството по ДП № 589/2019 г. на 02 РУ - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Бургас в 7-дневен срок от съобщаването му.

ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на Д. Д..

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3