Решение № 6082 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6082 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20251110128157 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е предявило срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг : Живот и здраве“ АД искове по чл.411 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1028,90 лева – непогасен остатък от вземане за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „Б**“ с ДК № В **, обект на сключен с ищеца договор за имуществено застраховане, които щети са възникнали при ПТП от 16.04.2020г. в гр. Варна, на ул. „Цар Асен I” по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите" към датата на произшествието е ответникът и по повод което събитие при ищеца е заведена щета № 13020030102341, ведно със законна лихва от 16.05.2025г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, както и за сумата от 387,46 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.05.2022г. – 15.05.2025г.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция за плащане на сума в размер на платеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски ответникът погасил претенцията само частично. Търси се неплатеният остатък от вземането, формирано от сумата по платеното застахователно обезщетение и ликвидационните разноски, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасения остатък от задължението.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва настъпване на твърдяното събитие при вина на водача на л.а. „Форд“ модел „Транзит“ с рег. № В **, както и твърдения механизъм на ПТП.

Възразява, че водачът на л.а. „Б**“ с ДК № В** се е движил с несъобразена скорост, с което поведение е станал причина за произшествието. Евентуално е направено възражение за съпричиняване в размер поне на 50 %. Ответникът възразява, че претендирата сума била 1 завишена с оглед действителния размер на щетите.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, както и действителният размер на причинените вследствие на процесното събитие вреди към датата на събитието.

Съдът приема за установено, че на 16.04.2020г. около 11:10ч. в гр. Варна в района на пазар „Чаталджа“ на ул. „Цар Асен I” водачът на МПС „Ф**“ с рег. № В ** при движение на заден ход не е съобразил движещия се по ул. „Цар Асен I” л.а. „Б**Д“ с рег. № В **, като със задната габаритна част (задна броня и теглич) ударил страничната дясна габаритна част на лекия автомобил „БМВ“.

Горните изводи съдът основава на разпита на свидетеля Д. С. и на заключението по съдебно – автотехническата експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, съгласно което уврежданията върху л.а. „Ф**“ от техническа гледна точка отговарят да са получени при сочения механизъм.

Разпитаният като свидетел Д. С. посочва, че е бил участник настъпило на 16.04.2020г.

ПТП в гр. Варна. Съобщава, че се е намирал на пазара на „Чаталджа“ и докато извършвал маневра назад, ударил автомобил, червен на цвят, който се намирал зад него и който бил управляван от жена. Свидетелят не възприел своевременно другия автомобил и с теглича на управлявания от него бус ударил предната врата на другия автомобил от към пасажерското място. С другата водачка попълнили протокол за ПТП, като свидетелят не оспорил, че вината за инцидента е негова.

Съдът кредитира така дадените свидетелски показанията, защото са последователни и съответстват на останалите по делото доказателства, вкл. и на приетия като доказателство двустранен констативен протокол от 16.04.2020г. (л.17). Поначално двустранният констативен протокол, съставен на основание чл.2, ал.1, т.3 Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г., не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2 ЗДвП). В случая съдът приема за достоверни отразените в протокола обстоятелства относно възникването на ПТП - участници в произшествието и причини за настъпването му, като в двустранния констативен протокол водачът на МПС „Ф**“ с рег. № В ** – Д. С., който е разпитан по делото свидетел, е посочил, че има вина за възникване на инцидента, което е потвърдил и в хода на разпита.

От приетото от фактическа страна следва, че произшествието е настъпило поради противоправното поведение на водача н а МПС „Ф**“ с рег. № В **, който е допуснал нарушение на нормата на чл.40, ал.1 ЗДвП. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да опровергаят презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Съдът намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване, обосновано с това, че водачът на л.а. „Б**Д“ с рег. № В ** е управлявал автомобила с несъобразена скорост в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. При носена от ответника доказателствена тежест (арг. чл.154, ал.1 ГПК) не бяха ангажирани доказателства за установяване на скоростта, с която е бил управляван л.а. „Б**Д“ с рег. № В ** и от събраните по делото доказателства не следва извод, че водачът на л.а. „Б**Д“ с рег. № В ** е управлявал автомобила с превишена 2

/ несъобразена скорост. Не се установява и водачът на посочения автомобил да е имал обективна възможност, без опасност за други участници в движението, да избегне удара с извършващото движение назад МПС „Ф**“ с рег. № В **.

Няма спор по делото, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на МПС „Ф**“ с рег. № В ** е ответното застрахователно дружество.

Няма спор по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства следва, че към датата на процесното събитие л.а. „Б**Д“ с рег. № В ** е бил обект на сключен при ищцовото застрахователно дружество договор по застраховка „каско“, обективиран в застрахователна полица № 0306X0550195, както и че процесното събитие е покрит по застраховката риск.

Страните не спорят, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие, л.а.

„Б**Д“ с рег. № В ** е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 2057,80 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

Застрахователното обезщетение не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

Вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а. „Б**Д“ с рег.

№ В ** по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на сумата от 2172,28 лева. Изплатеният от ищеца размер на застрахователното обезщетение е по – нисък от размера на щетите, определен по средни пазарни цени с помощта на вещото лице. При недоказано възражение за съпричиняване няма основание за намаляване на обезщетението на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. При това в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало вземане за сумата от 2072,80 лева – платено застрахователно обезщетение в размер на 2057,80 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, чийто размер е установен с помощта на вещо лице. Няма спор, че по извънсъдебно предявена претенция ответникът е направил плащане по процената щета в размер на 1043,90 лева. При това непогасеният остатък от вземането възлиза на сумата от 1028,90 лева. Искът за главното вземане е основателен и следва да се уважи до пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:

Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.

3

Не е спорно, а от събраните доказателства (покана с вх. № 1835/05.05.2021г., заведена при ответника – л.14) се установява, че на 05.05.2021г. ответникът е получил покана за плащане по процесната щета № 3020030102341. При това за процесния период ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Размерът на обезщетението за забава съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в размер на сумата от 387,46 лева. При това искът за акцесорното вземане следва да се уважи в пълния предявен размер.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, което претендира присъждането им и същите възлизат на 481,65 лева : 56,65 лева – държавна такса, 225 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 200 лева съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК поради невисоката правна и фактическа сложност на делото. По отношение на държавната такса е налице надвнасяне, като надвнесеният размер от държавната такса – горницата над дължимия размер от 56,65 лева до пълния размер на внесената държавна такса от 100 лева или сумата от 43,35 лева, подлежи на възстановяване на основание чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка, по която да бъде преведена сумата.

Във връзка с приемане на Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се превалутират от лева в евро. При спазване на правилата по чл.5, чл.12 и чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България присъдените суми следва да се посочат в диспозитива на решението в евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к.“Дианабад”, бул.“Г.М.