Решение № 37 от 26.02.2025, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Шумен, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500596 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №788/24.10.2024 г., постановено по гр.д. №1457/2024 г., ШРС е осъдил Община Шумен, представлявана от кмета проф. Х.Х., да заплати на М. Я. М., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, претърпени болки и страдания , настъпили в резултат на ухапване от безстопанствени кучета , извършена на 18.03.2024 г. в гр. Шумен, кв. ...., в близост до железопътната спирка, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 18.03.3024 г. до окончателното му плащане, както и да му заплати сумата от 60,95 лв. – обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, от категорията на претърпяна загуба, настъпила в следствие на горепосоченото събитие, представляваща сбор от следните суми: 50 лв. – разход за медицински преглед в „МБАЛ – Шумен“ АД и 10,95 лв. – стойността на закупен спре „Неомицинум“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 078.06.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от 622,44 лв., представляваща извършените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ответникът, който обжалва решението изцяло. Намира същото за незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и доказателствения материал по делото. Неправилни били изводите на съда, че нападението е извършено от две безстопанствени кучета.

1

Възприетото от съда, че е било налице бездействие от страна на органите и служебните лица на общината, предвид няколкото сигнала, подадени до общината по повод агресивните кучета също било неправилно, тъй като от писмените доказателства по делото било видно, че по двата сигнала е извършвана проверка и за резултатите й въззиваемият е бил уведомен писмено. По делото не били представени доказателства за назначена терапия с лекарствения продукт „Неомицинум“, за закупуването на което бил представен касов бон. Счита присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди за прекомерно и определено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД. Предвид изложеното моли атакуваното решение да бъде отменено изцяло и присъдено на община Шумен юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата и моли въззивният съд да потвърди постановения съдебен акт като правилен и законосъорбазен. ато валидно, допустимо и правилно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира жалбата за частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

От лист за преглед на пациент в КДБ/СО се установява, че на 18.03.2024 г. ищецът е посетил Спешно отделение, където му е направена първична хирургична обработка и извършено изследване – ЕКГ, терапия – ТАТ, а от медицинско направление, издадено от д-р К. е видно, че е изпратен за имунизация за с ..., по схема.

По делото е прието като доказателство съдебномедицинско удостоверение №65/2024 г., видно от което ищецът е бил прегледан от съдебен лекар на 20.03.2024 г., в 9,15 ч., който установил подробно описаните в обстоятелствената част на удостоверението наранявания, като от заключението на съдебния лекар се установява, че на ищеца са причинени следните наранявания – множествени разкъсноконтузни рани, охлузвания и драскотини на предна коремна кухина и на двата долни крайника, като е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че травматичните увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщени от пострадалия.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства – фискален бон от 18.03.2024 г. и фактура от 20.03.2025 г., се установява, че е извършил разходи за закупуване на медикамент Неомицинум спрей, както и за преглед и освидетелстване за телесна повреда с издаване на документ.

По делото са приети, представени от ответника, жалба с рег. №ЖГ-00-065 от 20.03.2024 г. и жалба с рег. №ЖГ-00-067 от 20.03.2024 г., от които се установява, че както ищеца, така и трети лица са уведомили Община Шумен, че на 17.03.2024 г. и 18.03.2024 г. в 2 района на кв. ...., в гр. Шумен, зад жп спирка ...., са били нападнати от улични кучета.

Видно от ангажираните от ответника протоколи за предаване на бездомно животно от 21.03.2024 г. и 27.03.2024 г. служител на Сдружение „Надежда за животните“ е предал на сдружението две бездомни кучета, едното черно-бяло, а другото жълто-кафяво.

По делото е прието писмено доказателство - обяснение от 21.03.2024 г. на Ж.И.Г., в което последният заявява, че отглежда кучето от 2 години в имот на негов приятел, който починал преди време, находящ се в гр. Шумен на около 300 метра северно от жп спирка .....

За кучето нямал документи, паспорт или друго нещо. Разбрал, че кучето е прибрано в приют. Заявил още, че това куче повече не му трябва. Също и децата му не го искали и му казали да го маха, съпругата му също не го искала. Имал контузия на крака и от 1 година не ходел до мястото, но жена ми ходела там и тя го хранела.

Установява се от акт за установяване административно нарушение от 22.03.2024 г. и Наказателно постановление от 20.06.2024 г., че по повод обяснения на лицето Ж.Г. на същия му е наложено административно наказание „Глоба“, поради това, че като отглеждащ куче, черно-бяло на цвят, голямо, агресивно, допуснал същото да излезе на обществено място на 17.03.2024 г. около 15.00 часа в района на жп спирка „....“ и да нападне В.Д.А., който по същото време е бил излязъл със съпругата си в същия район. Към акта за установяване на административно нарушение са приложени жалба от В.А., обяснения от Ж.Г. от 21.03.2025 г., лист за преглед на пациент и 3 бр. снимков материал.

От приетия по делото договор за съвместна дейност №25-01-323/22.06.2018 г. и анекси към него, се установява, че между Община – Шумен и СНЦ „Надежда за животните“ е сключен договор с предмет осъществяване на съвместна дейност по изпълнението на програмата за овладяване и намаляване на популацията на безстопанствените кучета на Община Шумен.

От показанията на свид. И.М.Д. се установява, че 18.03.2024 г., около обяд, в близост до жп спирката в кв. ...., гр. Шумен, в района на поляна в гр. Шумен, ищецът е бил нападнат от улични кучета. Били три кучета, двете били с бели и черни окраски, едното било - кафяво.

Кучетата били големи, улични на 100%. Свидетелят стигнал до този извод, защото били безпризорни кучета на поляната, с ушни марки. Разказва, че били три кучета, но едното не било толкова агресивно, защото стояло отстрани в дясно, а другите две ги нападнали, обаче свидетелят успял да намери сопа и да се отбранява. Ищеца го нападнали по корема, седалищната част, ръката и краката, като в областта на корема раната била най-голяма.

Дрехите, с които бил облечен, били разкъсани. С борба и сопи успели да се измъкнат.

Ищецът изпитвал болки докато вървял, виждало се да тече кръв. След това ищецът отишъл в „Спешен център“. По-късно се разговаряли с ищеца, не бил в добро състояние, боляло го.

Дори наскоро му обяснявал, че още има болки. Свидетелят знаел, че е имало и други пострадали хора от тези кучета. На свидетеля е предявена снимка, находяща се на стр. 64 от кориците на делото, като свидетелят е заявил, че това е едното куче.

От показанията на свид. Г.П.Х. – съжител на ищеца, става ясно, че на 18.03.2024 г. следобед ищецът се обадил на свидетелката, като й казал, че по време на разходка по обяд 3 бил нахапан от кучета и му се наложило след това да отиде до „Спешно отделение“, а вечерта като се прибрала видяла и самите ухапвания, в резултат на които изпитвал болка в продължение на около десет дни. Тъй като изпитвал силни болки и не можел да спи нощем, всяка вечер пиел обезболяващи. Налагало се ищецът да лежи само на страната, на която не е бил ухапан, а по корем изобщо не можел да лежи. Имал трудности при обличането, при обуването, трудно се навеждал. Ищецът й разказал, че кучетата са били три, като две от тях са се спускали към него и са го нахапали, а едното стояло отстрани. След инцидента свидетелката карала и вземала двете им малолетни деца от училище, защото ищецът не бил в състояние заради болките, а преди инцидента основно той изпълнявал това задължение, тъй като от януари месец бил безработен. Започнал работа в началото на април. Ищецът все още изпитвал лек дискомфорт, а на мястото на раните имало белези.

По делото е разпитан свид. Н.И.Г., работещ като инспектор в Община – Шумен.

Свидетелят твърди, че на 21.03.2025 г. по сигнал от органите на МВР за нахапани хора, подаден в общината предния ден, свидетелят и колегата му М.К. отишли да търсят кучето в района на поляната, която се намира зад спирка „....“ в гр. Шумен, където имало стари бараки. На място видели „един дядо“, попитали го за кучето, който им казал, че в тези бараки има едно куче. Същото лице им дало телефон на собственика на кучето и им казал, че живее в кв. „.....“, но не бил добре и идвала жена му напоследък. Също така казал, че кучето е много агресивно. Установили куче вързано в барака и крайно агресивно.

Свидетелят описва кучето като бяло и черно, голямо куче, външният му вид бил като помияр, бездомно, едро като порода. Направили и снимки. Обадили се в приюта. Тъй като кучето било видимо агресивно изчакали идването на ловец от приюта. Също така разбрали, че има и друг сигнал. Ловецът упоил кучето и го прибрали в приюта. Обадили се по телефона на номера, който дядото им дал и казал, че е на Ж., след което отишли с полицаи отишли на адреса, на който били Ж. и съпругата му. Дядото не можел да ходи, тъй като бил със счупен крак. Снели му сведения. Дядото обяснил, че преди време в тази барака е гледал животни и е ползвал кучето за пазач на животните. По негови думи негов приятел починал и той наследил тези бивши бараки за отглеждане на овце и други животни. Не попитали дядото и бабата кой е вързал кучето. На следващия ден му връчили акта и пак казал, че съжалява и че не иска кучето, тъй като само проблеми имали с него и нямали възможност да го гледат. Преди месец му връчил наказателното постановление и той си платил глобата. Във връзка с постъпилия сигнал установили, че бараката няма собственик. Не са оглеждали да видят дали кучето има ушна марка. В действителност отишли да търсят кучета, но тогава не видели други кучета, като само това куче се чувало. Деня преди заседанието разбрал, че в последствие от приюта са ходили на мястото да ловят други кучета.

Свидетелят М.С.К., работещ в община Шумен, заявява, че на 21.03.2024 г. в отдела им постъпила жалба за проявена агресия и ухапани хора от кучета на поляната в кв. .... до спирка „....“. С колегата му Н.Г. веднага посетили мястото, където видели възрастен човек и го попитали дали има кучета там. Той им казал, че има куче черно – бяло. Кучето било затворено в една дървена барака, не било слабо и не било много чисто. Обадили се в 4 приюта, след което дошъл служител и го прибрали в кучкарника. Възрастният човек, който бил там, им дал телефона на човека, който отглежда кучето. Казал им, че този човек отглежда кучето от около две години. В последствие с полиция отишли на адреса и снели сведения от това лице, което обяснило, че отглежда кучето на това място от две години, като това място било на негов приятел, който починал. Казал, че всеки ден ходил да го храни, обаче си счупил крака и бабата ходела да го храни, но не може да си спомни дали са попитали бабата колко често ходи да храни кучето. Спомня си, че човекът казал, че е гледал овце там, но след като пострадал, спрял да ги гледа. Кучето било вързано, но не може да си спомни с какво, и било затворено вътре в бараката, като вратата била само подпряна. На свидетеля е предявена снимка, находяща се на стр. 64 от делото, като на въпроса това ли е кучето, което открихте в бараката, свидетелят е отговорил, че това е кучето. Уточнява, че се ориентира по това, че кучето било описано в жалбата. Свидетелят не си спомня дали кучето е имало ушна марка. Отбелязва, че когато отишли в района е нямало други кучета. В последствие разбрал, че и друго куче било прибрано в приюта пак от тази поляна.