Определение № 2255 от 03.08.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2255 гр. Бургас, 03.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

П.а К. Георгиева Върбанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501326 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248,ал.3 ГПК вр. чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба от "Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1618, бул. “Цар Борис III” №159, ет. 2 и 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, чрез Ст. мениджър Правен отдел Маргарита Лазарова Лазарова,срещу Определение №474/ 19.06.2026г. по ч.гр.д. № 1869/2025г. на P C - Карнобат, с което съдът е допълнил Определение № 362 от 11.05.2026г. по същото дело в частта за разноските, като е осъдил „Софийска вода“ АД да заплати на адвоката на длъжника по производството сума в размер на 150 € разноски за оказана безплатна адвокатска помощ.

В частната жалба се сочи, че посоченото определение е неправилно,тъй като определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с целта и характера на заповедното производство, каквото е настоящото.Заявява, ч е възражението по чл.414 ГПК няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника. Предвид факта, че в заповедното производство се касае за подаване на бланкетно възражение, то съдът следвало по аналогия да вземе за ориентир чл.6, т.5 от Наредба № 1, а именно възнаграждение за изготвяне на други молби, тъй като тези действия са най-близко до действията, свързани с подаване на възражение по чл.414 от ГПК.Моли съдът да отмени Определение № 474 от 19.06.2026г. по ч.гр.д. № 1869/2025г. на P C - Карнобат и в случай, че са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното производство, да определи размера му съобразно изложеното в настоящата жалба.

Постъпил е писмен отговор по частната жалба от адв. Стилиана Николова чрез адв.

Стефан Стефанов, в който се заявяват подробни съображения за неоснователност на частната жалба, изтъквайки доводи за злоупотреба с процесуални права във връзка с предявяване на заявление за парично задължение, което според процесуалния представител на длъжника, респ.- процесуалния представител на адв. Стилиана Николова, оказала безплатна правна помощ на длъжника , било погасено по давност. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение или същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт 1 и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, и изхожда от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Заповедното производство пред РС-Карнобат е образувано по заявление с правно основание чл. 410 ГПК, предявено от "Софийска вода“ АД срещу П. Х. Ц. ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение за парично вземане както следва: главница в размер на 889,36 лева за потребена вода от длъжника за имот на адрес в гр.С., законната лихва от 17.12.2025г. , както и лихва в размер на 87,68 лева за периода от 31.10.2022г. до 27.09.2023г., за което е било образувано ч.гр.д.№ 1869/2025г. по описа на РС-Карнобат и е била издадена Заповед № 1248 за изпълнение на парично задължение.

Срещу издадената Заповед по чл.410 ГПК е било предявено възражение по чл.414 ГПК с вх.№ 1276/25.02.2026г. от регистъра на РС-Карнобат от длъжника П. Х. Ц. чрез процесуален представител адв. Стилиана Александрова Николова , оказваща безплатна правна помощ на длъжника ,видно от договор за правна помощ и съдействие от 17.02.2026г.Съгласно сочения договор, процесуалното представителство било за оказване на правна консултация, съдействие и процесуално представителство по ч.гр.д.№ 1869/2025г. на КРС, което процесуално представителство включва действия по подаване, преглеждане, изискване, получаване,заверяване, подписване в т.ч. и чрез електронен подпис, всякакви книжа, документи и материали , които по някакъв начин са свързани с образуваното гражданско производство.

С определение №362/11.05.2026г. КРС е обезсилил Заповед №1248/18.12.2025г. по ч.гр.д.№ 1869/2025г. на КРС на основание чл.415,ал.5 ГПК. По искане на процесуалния представител на длъжника с определение № 474/19.06.2026г., постановено по реда на чл.248 ГПК, КРС е осъдил "Софийска вода“ АД да заплати на адв. Стилиана Александрова Николова , оказваща безплатна правна помощ на длъжника П. Х. Ц.,сумата от 150 евро, представляващо адвокатско възнаграждение в заповедното производство, определено по реда на чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата.

При установената фактическа обстановка, извършвайки преценка на твърденията и становищата на страните и с оглед установената фактическа и правна сложност на делото и извършената процесуална работа от процесуалния представител на длъжника, оказващ му безплатна правна помощ по реда на чл.38,ал.2 ЗАдв., прилагайки правните норми и съдебна практика, относима за спора пред настоящата въззивна инстанция,БОС намира от фактическа и правна страна следното:

Предвид едностранния и ограничен характер на заповедното производство, с което не се разрешава правен спор, защитата на длъжника в границите на същото производство се изразява в оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК или чл.423 от ГПК и атакуване на актовете на съда по допускане на незабавно изпълнение, евентуално защита на длъжника при обжалвания от страна на заявителя. В случая действията по защита на длъжника в заповедното производство се изчерпват с оспорване на задължението по реда на чл.414 от ГПК чрез подаване на бланково възражение с твърдения за недължимост на паричното вземане поради погасяването му по давност. Във възражението е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 230,08евро на процесуалния представител адв. Николова, оказала безплатна правна помощ на длъжника с предявяване на възражението по чл.414 ГПК.

След инициирано производство от адв. Николова по реда на чл.248 от ГПК първоинстанционният съд е постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е присъдил 150 евро адвокатско възнаграждение за осъществена защита на длъжника в заповедно производство.

Понастоящем спорът се свежда до това: какъв е реда и размера за определяне на дължимото възнаграждение за защита на длъжник в заповедното производство. Подаването 2 на заявление за проверка на спорността на определено задължение е необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство.В тази връзка следва да се има предвид, че извършването на процесуални действия в заповедното производство не е самоцелно и изолирано от последващото развитие на делото. В този смисъл определянето на разноските за заповедното производство следва да се съобрази с факта, че в границите на същото не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо. При евентуално подаване на възражение обичайната последица е развитие на заповедното производството в исков процес, в границите на който ответникът-длъжник развива защитата си, респективноползва пълноценно адвокатска помощ.

Съдебната практика е константна в разбирането си, че твърдението на адвоката, че доверителят му е материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да бъдат съобразени извършените от процесуалния представител правни действия, както и правната и фактическата сложност на делото.

Подаването на възражение по чл. 414 ГПК представлява формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Процесуалният закон не е поставил изисквания относно съдържанието на същото, като то следва да бъде обосновано само при възражение п о чл. 414а ГПК – плащане на претендираното задължение в срока по чл. 412, т. 8 ГПК.

Възражението може да бъде абсолютно немотивирано, което е в унисон със същността на заповедното производство като такова по предварителна проверка дали вземането, претендирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е спорно или не.

В настоящото производство действията на процесуалния представител адв.Н. се изразяват единствено в подготвяне на възражение по чл. 414 ГПК, в което бланкетно е заявено възражение за погасяване на паричните вземания по давност. Отразената в същото възражение декларация за материална затрудненост на доверителя й , направеното искане за присъждане на сума в размер на 450 лева/ 230,08 евро/ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и посочването на списък с разноски, не могат да бъдат квалифицирани като предоставена адвокатска защита.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. Съдът на ЕС прие, че наредба от национално ниво, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер, противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС. СЕС е категоричен, че националният съд следва да откаже да приложи такова национално право, дори то да отразява реалните пазарни цени на услугите в страната. Следователно НМРАВ има само ориентировъчен характер и съдът не е задължен да се съобразява с посочените в нея минимални размери.В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС също е посочено, че за да не се стигне до ограничаване на конкуренцията, съдът е длъжен при присъждане на разноските да се съобрази с легитимните цели.Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I Т. О. на ВКС "нормата на чл.

38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото". В този смисъл са и Определение № 1954/19.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3695/2023 г. на III Г. О. на ВКС, Определение № 892/10.04.2024 г. по ч. т. д. № 954/2023 г. на I Т. О. на ВКС, Определение № 638/18.03.2024 г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I Т. О. на ВКС,Определение № 2199/08.08.2024 г. по т. д. № 1884/2023 г. на I Т. О. на ВКС, Определение № 3149/20.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2221/2024 г. на III Г. О. на ВКС, Определение № 4107/18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 3089/2024 г. на II Г. О. на ВКС и много други.

3

По отношение на правната и фактическата сложност на делото следва единствено да бъде отбелязано, че предявените претенции са за предоставени ВиК услуги за определен период и за мораторна лихва върху главницата, т. е. с ниска правна и фактическа сложност, тъй като това са масови облигационни претенции, разглеждани от районните съдилища.Видно е и че претендираното юрисконсултско възнаграждение на „Софийска вода“ АД по подаване на зявлението е 80 лева/40,90 евро/,което настоящият съдебен състав има предвид с оглед разпоредбата на чл.78,ал.5,изр.последно ГПК,предвиждаща , че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

По тези съображения, отчитайки и въведените в чл.36,ал.2 от Закон за адвокатурата изисквания- размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован, съдът намира, че частната жалба е частично основателна и следва да се уважи до размера от 50 евро, като над този размер до присъденото адвокатско възнаграждение от 150 евро обжалваното определение следва да се отмени.