Решение № 19334 от 28.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19334 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110117780 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу И. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска съдът да осъди ответника на заплати на ищеца:

-Сумата от 4 800 лв., главница по договор за заем сключен между И. С. К. и ЮЛ, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на исковата молба/22.12.2023г./ до датата на плащане и

-Сумата от 1001,33 лв., представляваща неустойка за забавено плащане върху главницата от 4 800 лв., начислена от 01.12.2021 г. до 21.12.2023 г.

Ищецът твърди, че между ЮЛ и ответника И. С. К. на 06.01.2020 г. е сключен договор за заем, по силата на който последният е получил сумата от 4800 лева. Падежът за плащане е настъпил на 30.11.2021 г. , но заетите суми не са заплатени на заемодателя.

Сочи се, че съгласно т. V от договора в случай че заемната сума не бъде върната на заемодателя в срок, заемополучателят дължи неустойка в размер на 10% годишно.

Претендира се такава в размер на от 1001,33 лв., начислена от 01.12.2021 г. до 21.12.2023 г.

Поддържа се, че вземанията на ЮЛ са прехвърлени на ищеца с договор за цесия, заедно с всички техни принадлежности, вкл. лихви за забава, неустойки и обезпечения.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която исковете се оспорват като неоснователни.

Ответникът излага фактическа обстановка съгласно която работил по трудов договор №137/30.01.2018 год. в ЮЛ с ЕИК ***, представлявано от управителя В.С.М., на длъжността „***”. С писмо-покана към трудов договор №137/30.01.2018 год. с изх.№44-0102/15.01.2020 год., бил уведомен, че на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, трудовото му правоотношение с ЮЛ е прекратено, считано от 10.01.2020 год. Сочи, че в периода от 2007 год. до 10.01.2020 год. Работил в дружества, свързани с В.С.М. и ЮЛ.

Поддържа се, че около шест месеца след прекратяване на трудовото му правоотношение с ЮЛ, по телефона се обадила К.Т., бивш пряк ръководител на ответника от 1 телефон с номер ***, и пожелала среща, каквато била проведена пред аптека ***, находяща се в ***. Към 15.00 ч. се насочили към кафе ***, находящо се на ***. Т. заявила, че по време на работата на ответника в дружествата през последните 4-5 години, са били констатирани и установени финансови нарушения и той следвало да подпише предварително подготвени от юристите на фирмите документи, в противен случай щял да бъде осъден и лежи в затвора.

Към този момент Т. била *** на ***.

Ответникът твърди, че въпреки, че не бил получавал суми и не е бил в *** на записаните дати 06 и 07.01.2020 г. подписал 15 бр. договори за заем на парични суми с различен размер и 15 бр. записи на заповед.

Сочи, че получил покана за доброволоно изпълнение с изх.№17512/08.11.2023 год. по изп.дело №590/2023 год. по описа на ЧСИ №*** Х.П., ведно с изпълнителен лист №643/27.10.2023 год., с която бил уведомен, че против него е образувано изп.дело с посочения номер с взискател ЮЛ за сумата в общ размер 7 040.70 лева към 08.11.2023 год.

На 27.11.2023 год. чрез ЧСИ №*** Х.П. на ответника било връчено и уведомление с изх.№ 13659/23.11.2023 год., изходящо от описаните в него дружества- ЮЛ, ЮЛ; ЮЛ, ЮЛ;

ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ; ЮЛ и ЮЛ, всички представлявани от В.С.М., с което бил уведомен, че подробно посочените вземания, произтичащи от 14 бр. договор за паричен заем, са били прехвърлени по силата на договори за цесия с цесионер ЮЛ, представлявано отново от В.М..

На 12.01.2024 г. ответникът депозирал жалба до ОД на МВР- К. с вх.№292000732, по повод на която била образувана проверка.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2020 г. е сключен договор за заем на парична сума между ЮЛ- заемодател и И. С. К.- заемател, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя парична сума в размер на 4800 лева, която заемателят се задължава да върне в пълен размер в срок до последния работен ден на месец ноември 2021 г. В т. II от договора страните са потвърдили, че сумата от 48000 лева е предадена в брой от заемодателя на заемателя, като договорът служи за разписка за получаване на сумата от заемателя.

В т. V от договора е уговорена неустоечна клауза в смисъл, че ако заемателят не върне на заемодателя заетата парична сума в срока по този договор, при закъснение той дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 10 %(десет процента) годишно за срока на закъснението.

На 20.11.2023 г. е сключен договор за цесия между ЮЛ- цедент и ЮЛ-цесионер, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от И. С. К. – главница в размер на 4800 лева по договор за заем на парична сума, подписан между цедента и длъжника на 06.01.2020 г., което вземане преминава върху цесионера ведно с привилегиите и другите му принадлежности, включително с всички лихви и неустойки за забава и разноски.

Цедентът чрез законния си представител е подписал потвърждение за прехвърлянето на процесните вземания.

Постъпила по делото е преписка .№292000-732/12.01.2024 г. на ОД на МВР-К.. Същата е образувана по жалба с вх. №292000-732/12.01.2024 г. от ответника с твърдения, които са идентични на тези, изложени в отговора на исковата молба. В рамките на проведената проверка са снети обяснения от К.Н. Т.. Тя е посочила, че е работила за дружества от групата на *** като познава ответника като именно тя през 2017 г. го е предложила за *** на дружествата на *** в гр. К.. Един ден я потърсил вътрешния одитор и заявил, че в обектите, управлявани от И. има липси на около 70-80 хиляди лева. Мисли, че И. и счетоводството са се разбрали да оформят липсите като договор за заем. Твърди, че тя по никакъв повод не е използвала заплахи срещу И.. Доколкото знае срещу И. са заведени дела, тъй като не е върнал парите и по договорите за заем.

Въз основа на установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

2

Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 ЗЗД.

Съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за заем, по който неговия цедент е изпълнил задълженията си точно/в т.ч. реалното предоставяне на главницата/, наличието на валидна неустоечна клауза за забава, както и наличието на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните парични суми на соченото основание, вследствие на цесионен договор. В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти, в частност да установи наличието на основание за унищожаемост на договора за заем като сключен при заплашване.

Съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, като изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер.

Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество./ в т.см. Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, Решение № 112 от 10.08.2018 г. по гр. д. № 1698 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/.

Договорът за заем е реален, поради което, за да се приеме, че е сключен и е породил действие, е необходимо реалното предаване на заместимата вещ (пари) от заемодателя на заемател.

При спорно тълкуване на условия или други модалитети по заема, обективиран чрез подписване на договор, от значение е записаното и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че „заемодателят предоставя /предава/ на заемателя сумата”. Решение № 291 от 17.12.2018 г. по гр. д. № 2176 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

В процесния случай с подписването на договора за заем от 06.01.2020 г. ответникът е признал неизгоден за него факт- че е получил сумата от 4 800 лева, както и се е задължил да заплати същата сума на заемодателя си на уговорена падежна дата- 30.11.2021 г. В представения по делото договор за заем е налице подписът на получателя, потвърждаващ изявлението за това, че му е дадена определена сума пари на определено основание и е налице изявление за получаване на заемната сума.

С доклада по делото съдът е указал на ответника, че не е представил и не е поискал събиране на доказателства за установяване на твърдяното от него заплашване за сключване на договора за заем от страна на К.Т.. Такова доказване не е проведено, съответно неоснователно се явява въведеното възражения за унищожаване на договора поради заплашване.

Следва да се посочи, че дори и паричната сума да не е реално предадена, а да е уговорено връщане на сумата като заем, поради налични липси от дружества- работодатели на ответника, то с подписването на процесния договор е налице обективна новация на задължението за компенсиране на липсващите суми. Постигнато е съгласие между страните /ЮЛ и И. С. К./ за връщане на сумата от 4800 лева именно като заем. Още повече предаването в собственост на парите или другите заместими вещи може да бъде извършено и косвено/ например, но не изчерпателно когато парите са депозирани за сметка на заемополучателя у трето лице, или когато заемополучателят задържа една сума, която вече е имал или получил на друго основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето лице по нареждане на длъжника за погасяване на негово валидно възникнало задължение – в т.см. Решение № 378 от 30.12.2014 г. по гр. д. № 3020/2014 г. на Върховен касационен съд/.

Ето защо съдът счита, че ищецът при условията на пълно и главно доказване е установил наличието на валидно сключен договор за заем между ЮЛ и И. С. К., реалното предаване на сумата от 4800 лева и определен срок за изпълнение 30.11.2021 г.

Вземането на ищеца е парично, поради което и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода на своята забава ответника би дължал обезщетение в размер на законната лихва. В т. V от договора е уговорена неустоечна клауза в смисъл, че ако заемателят не върне на заемодателя 3 заетата парична сума в срока по този договор, при закъснение той дължи на заемодателя неустойка за забава в размер на 10 %(десет процента) годишно за срока на закъснението.

Нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД има диспозитивен характер и страните по договора са свободни да уговарят заместване на мораторната лихва с мораторна неустойка и да определят нейния размер в съответствие с въведения в чл. 9 ЗЗД принцип на свободата на договаряне/ в т.см.

Решение № 50112 от 06.01.2023 г. по т. д. № 2499 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение/. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. по тълк. дело №1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В горепосоченият тълкувателен акт като пример за „явна“ нищожност поради противоречие с добрите нрави, за която съдът следи служебно е дадена именно клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този случай съдът е длъжен да установи нищожността. /срв. ТР 1/2009г. на ВКС, ОСТК т.3/. В процесният случай уговорената неустойка за периода до 01.10.2022 г. съответства на размера на законната лихва, а за периода след това е дори в по-нисък размер тъй като след този период основния лихвен процент на БНБ, който е променливата компонента добавяща се към константата от 10 % е по-висок от 0. Ето защо уговорената неустойка е действителна, не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и се дължи от ответника в претендирания от ищеца размер.