Протокол № 635 от 09.04.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 635 гр. П., 09.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря Лора Анг. Герова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20245220103770 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищцата М. И. Д. - редовно уведомена по реда на чл.56, ал.2 ГПК, явява се лично в съдебната зала и с адв. П. Г., редовно упълномощена с пълномощно приложено по делото.

Ответникът М. И. Д. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично в съдебната зала и с адв. Т. К. от АК-П. - надлежно упълномощена с пълномощно, представено по делото.

АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, моля да дадете ход на делото, няма процесуална пречка.

АДВ.К.: Уважаеми господин Председател, моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ.Г.: Уважаеми господин Председател, лично ищцата сега заяви, че не е съгласна да се оттегли исковата молба.

ИЩЦАТА М. И. Д.: Не съм съгласна да бъде оттеглена исковата молба.

Аз не съм хвърляла бурканчета, нито дамаджана срещу съпруга ми, аз съм пострадала и слуха ми е намален, и това може да повлияе на бъдещата ми работа. Аз съм с увреждане господин Съдия, твърдя го, че съпругът ми е спукал тъпанчето с плесница през 2019г. Желая да водя това дело.

1

Преди време съпругът ми ми каза следното: „Ще водя дела срещу теб докато не изнемогнеш финансово“ и ме заплаши, че баба ми трябва да продаде къщата за да водя тези дела. Баба ми е на осемдесет и пет години и е тук свидетел днес дошла, да разкаже колко пъти и как съпругът ми ми е посягал.

Нека съпругът ми признае, че ме е ударил, ако го признае, че ме е бил, че ми е спукал тъпанчето, аз съм пострадала, слухът ми намаля. Имам проблем с дясното ухо. Ларингит развих, гласът ми спада, правя ангини. Това е след като ми спука тъпанчето, той ме удари. Оттогава аз боледувам.

АДВ.Г.: Направено е ново изследване, установи се, че 23% има намаление на слуха, няма възстановяване от 2019г. и аз й казах с оглед завеждане от тяхна страна на домашното насилие и т.н., промяна на мерките, искането да се разделят децата и двата анонимни сигнала, в Социално подпомагане два пъти ходиха, два пъти беше вдигната на крак Районна прокуратура, Община, Социално подпомагане, че пребива децата, проверки вкъщи.

ИЩЦАТА М. И. Д.: Да, прокуратура и полиция, аз пиша по цяла нощ господин Съдия. Всичкото това напрежение.

АДВ.Г.: Това ни мотивира, вие инициирахте тези проверки. Тя искаше, аз я спирах, аз я спирах още по първото, бракоразводното, казах: „ Няма да водим дела, развеждай се, вземай си децата“.

ИЩЦАТА М. И. Д.: М. продължаваше, той провокираше всички случай.

АДВ.Г.: Ние в Прокуратурата имаме 20 преписки.

ИЩЦАТА М. И. Д.: Господин Съдия, с уважение към Вас, написах скоро на съдия С., и го входирах, как бащата идва да взима И., какви условия, как ме обижда, това преди една - две седмици. Всеки път, продължава да се държи лошо. Промяна аз не намирам, не завеждам дело за да отмъщавам. Просто той не спря, аз с две годишно детенце ходя в прокуратурата за да входирам жалбите. Там и един от полицаите – Г., който идва вкъщи да ми връчи жалбата за незабавна защита да не бия дете, да не пребивам децата си, и други са ме виждали полицаи, аз познавам много полицаи вече, които, колко пъти съм ходила в прокуратурата да ходирам молби и да пиша жалби за да помагам на моята адвокатка. Аз пиша, самата аз да й помогна, защото тя има дела, за да се защитавам, мен и децата ми. Господина ми прати нотариална покана, нали съпругът ми, нотариална покана ми изпрати да плащам наем от 500 лева.

АДВ.Г.: Отношенията са двупосочни, не знам как е изложено пред Вас, но и от едната страна са непрекъснато жалби и от другата страна са непрекъснато жалби.

ИЩЦАТА М. И. Д.: Които ги пиша в защита на неговите.

2

АДВ.Г.: От двете стани са лоши отношенията. Те се явяват лично, ако се разберат.

АДВ.К.: Той заяви, че е готов да си оттегли иска. Вие защо не го оттегляте? Макар, че пак ние предложихме миналия път.

АДВ.Г.: Защото тя твърди, че е пострадала от него.

ОТВЕТНИКЪТ М. И. Д.: Господин Съдия, ако искате аз мога да предоставя записи да видите кой, кога, къде, как се държи.

АДВ.Г.: И ние можем да предоставим, и ние имаме от последните предавания.

ОТВЕТНИКЪТ М. И. Д.: Аз се кълна, тук пред Господ, нека той да съди и той да каже кой бил „крив“, кой „прав“. То времето ще го покаже, дори и всички съдии да не го кажат това нещо, дори да не го направят, живот и здраве справедливостта тя ще възтържествува рано или късно. Аз съм си чист пред сърцето, казвам Ви го и казвам това което е било. И последният път, на 02.04. тя ме държа половин час пред вратата на собствения ми апартамент господин Съдия, на собствения ми апартамент, след десет пъти почуквания, вече ме е страх да почукам, защото тя ще извика полиция, защото прилага психически тормоз.

ИЩЦАТА М. И. Д.: Аз мога да твърдя, господин Съдия, че много пъти гжа Т.Д. и г-н Д.Д., ръководители на ансамбъл „Ч“ , водя сина ми в сряда на танци, мога да го доведа евентуално като свидетел, да кажат как аз искам детето да излезе 15 минути преди да е свършила подготовката за бъдещия концерт на площада май месец, да взема детето, да тичам като каскадьор, да мина през града, да се прибера на време да мога да предам детето. И го правя.

Няма толеранс. Знаете ли защо, господин Председател, бащата твърди, че не е нужно детето да ходи на извънкласна дейност, то е натоварващо за него. За това поисках на учителката свидетел да каже как детето разви музикални качества, той ходи и на пиано, а съпругът ми твърди. Той не го е завел, не го е завел, без да осъждам, просто казвам информация, един път на курс по пиано и народни танци. Харесва му на детето да ходи.

АДВ.К.: Бащата е изразил мнение единствено по въпроса, че детето е прекалено много натоварено, което беше потвърдено и от разпитания психолог. Прекалено тежка програма за дете на неговата възраст. Това мнение е изразил бащата.

АДВ.Г.: Искам само да подчертая, че психолога каза точно обратното.

Психолога каза така: „ Детето ходи с желание“. Едно дете на неговата възраст, когато няма желание то казва: „ не искам“, намира си друга причина, на този етап детето ходи с желание.

3

АДВ.К.: Детето ходи с желание, за да угоди на майката.

ИЩЦАТА М. И. Д.: Аз нося всички тези неща за да защитавам децата си, господина каза, той не иска да учи И. френски език, защото е „к“ език, не искам да кажа лошата дума.

АДВ.К.: Да, истина е.

ИЩЦАТА М. И. Д.: Детето знае да чете, господин Съдия на френски език и г-жа Г. казва, че той има капацитет и че ще го развие. И аз го уча, спрежение на глаголи учи вече.

Поддържам иска си.

АДВ.К.: Уважаеми господин Председател, поддържам подадения писмен отговор, оспорвам иска, поддържам насрещния иск и всички доказателствени искания, които сме направили.

АДВ.Г.: Поддържам отговора на предявения насрещен иск, поддържам и исковата молба, поддържам и доказателствените искания, ще представим и нова медицинска документация, ние също имаме искане и не се противопоставяме на искането на ответната страна за съдебно-медицинска експертиза.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

ИЩЦАТА М. И. Д.: Не искам да сключим спогодба.

АДВ.К.: Уважаеми господин Председател, ние сме съгласни да си оттеглим иска. Въпреки толеранса, който ви направихме като оттеглихме молбата по ЗЗДН.

АДВ.Г.: То и да не я бяхте оттеглили, резултата щеше да е като по другото дело.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подаденият първоначален иск от ищцата М. И. Д. е с правно основание чл. 45 ЗЗД във връзка с чл.52 ЗЗД.

Подадена е искова молба в която се твърди, че ищцата и ответника М. И.

Д., ЕГН **********, с. И., ул. ********, община П., са сключили граждански брак на 17.09.2017г. След сключването на брака са заживели в собствен апартамент на ответника на адрес: гр. П., ул. ********. Сочи се, че през 2017г. се е родил синът на страните, И. М.ов Д., като година, две след раждането на детето, отношенията помежду им започнали да се влошават. Твърди се, че ответника М. И. Д. започнал да посяга на ищцата, като я е скубал за косата, 4 удрял с юмрук по главата и тялото, ритал я е, плюел я е и то в присъствието на детето, нагрубявал и ме е наричал с обидни имена, като „боклук“, „помияр“, „бездомник“, „копеле“ и други подобни, но тя не съм подала искания до съда по реда на ЗЗДН, тъй като ответникът работи към ГДИН, Затвора гр. П. и се страхувала да не му навреди на работата. Отделно от това се ищцата се е надявала отношенията им да се подобрят и заедно да отгледат детето, И. М.ов Д..

Твърди се, че на 04.09.2019г. около 16.30 часа, в дома на страните в гр. П. , находящ се на посочения по-горе адрес, ищцата е била удряна с шамари и юмруци от М. Д., по цялата глава и лице, по ръцете и тялото. От ударите, нанесени й от ответника в областта на лицето и главата е потекло кръв от носа, ищцата е получила оток и кръвонасядания в областта на лявата ушна мида и в областта на дясното око, крайниците (левия лакът) и носната пирамида. Сочи се, че ищцата е получила силен удар с плесница и в областта на дясното ухо, в резултат на което изпитала силна болка, ухото й „запищяло“ и не е чувала нищо друго.