Решение № 3137 от 22.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2333/2024
- Вид
- Решение № 3137
- Подписан
- 22.05.2025
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Албена Александрова, АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА, Петър Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.286 · Граждански процесуален кодекс
- чл.288, ал.2, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.409 · Граждански процесуален кодекс
- чл.409, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3137 гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Албена Александрова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100502333 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20104857/07.10.2023 г. СРС, 52 с-в, по гр.д.№ 3233/2003 г. е постановил да се издаде в полза на Д. Н. Д. дубликат на изпълнителен лист, издаден на 16.03.2017 г. по разпореждане от 14.03.2017 г. въз основа на решение № II-52-163/27.10.2010 г., влязло в сила на 05.11.2012 г., с което се изнася на публична продан следния недвижим имот: дворно място с площ от 832 кв.м., съставляващо УПИ IV-342, кв.32 по плана на гр.София, м.
„Бусманци“, ул. *********, при съседи по скица на СО-р-н „Искър“ № 21 от 26.11.2002 г.: отдолу-УПИ V-343, отгоре-УПИ III-341, отдясно-ул. „Татарски път“, отляво-път, заедно с построените в мястото двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м.-първи етаж, състоящ се от баня и тоалетна, столова, кухня, хол; втори етаж, състоящ се от три стаи, баня и тоалетна; както и лятна кухня със застроена площ от 35 кв.м., гараж, стопанска постройка със застроена площ от 41,80 кв.м. и басейн.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Н.Д. Д. оплаквания, че същото е незаконосъобразно и неправилно.Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението му, че изпълнителният лист е издаден на 06.03.2017 г. и получен от молителя на 20.04.2017 г., а молбата е подадена на 22.02.2023 г.-след изтичане на 5-годишната погасителната давност.Молителят не е доказал, че изпълнителният лист е изгубен или унищожен.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли молбата по чл.409 ГПК като неоснователна.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-Д. Н. Д. оспорва същата.Твърди, че е 1 решил да подаде молба до ЧСИ за образуване на изпълнително дело за изнасяне на имота на публична продан, но слизайки от трамвая е забравил плик с документи, сред които и изпълнителния лист и личната му карта.Твърди, че е подал сигнал до Бюрото за продажба на карти и до Бюротто за изгубени вещи, но никой не се е свързал с него.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение № II-52-163 от 27.10.2010 г., влязло в сила на 05.11.2012 г.
СРС, 52 с-в, по гр.д.№ 3233/03 г. е изнесъл на публична продан дворно място с площ от дворно място с площ от 832 кв.м., съставляващо УПИ IV-342, кв.32 по плана на гр.София, м. „Бусманци“, ул. *********, при съседи по скица на СО-р-н „Искър“ № 21 от 26.11.2002 г.: отдолу-УПИ V-343, отгоре-УПИ III341, отдясно-ул. „Татарски път“, отляво-път, заедно с построените в мястото двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м.-първи етаж, състоящ се от баня и тоалетна, столова, кухня, хол; втори етаж, състоящ се от три стаи, баня и тоалетна; както и лятна кухня със застроена площ от 35 кв.м., гараж, стопанска постройка със застроена площ от 41,80 кв.м. и басейн и е отхвърлил предявеното от Е.В.Б. искане по чл.288, ал.2, пр.2 ГПК /отм./, предявените от Д. Н. Д. срещу Е.В.Б. претенция по чл.286 ГПК /отм./ вр. чл.30, ал.3 ЗС за сумата от 24 505 лв. и предявените от Е.В.Б. срещу Д. Н. Д. претенции по чл.286 ГПК /отм./ вр. чл.31, ал.2 ЗС за сумата от 45 000 лв.обезщетение за периода 02.06.2005 г.-02.06.2010 г.С решението Д. Н. Д. е осъден да заплати по сметка на СРС ДТ от 980,20 лв.-върху отхвърлените претенции по сметки и 3 880 лв.-върху стойността на дела му; Е.В.Б. е осъдена да заплати държавна такса от 1 800 лв.-върху отхвърлените претенции по сметки и 3 880 лв.-върху стойността на дела й.
На 16.03.2017 г. е издаден изпълнителен лист на Д. Н. Д. за изнасянето на имота на публична продан.Изпълнителният лист е получен на 20.04.2017 г.
С молба от 07.02.2023 г. Д. Н. Д. е поискал повторно издаване на изпълнителен лист за изнасяне на имота на публична продан.
С разпореждане от 13.02.2023 г. СРС е оставил без уважение молбата с мотиви, че такъв вече е издаден и е получен от молителя на 20.04.2017 г.
На 22.02.2023 г. Д. Н. Д. е поискал издаване на дубликат от 2 изпълнителен лист, като е посочил, че полученият такъв е бил изгубен в градския транспорт-трамвай № 20 при придвижването му от Гара Искър до центъра на гр.София заедно с други документи.
Ответникът по молбата- Н. Д. Д. е оспорил същата.Направил е възражение, че е изтекла 5-годишна погасителна давност от издаване на първоначалния изпълнителен лист.Не оспорва, че е било образувано изпълнително дело само за облигационните претенции и че не е извършена публична продан на процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници № КБС23-УГ51-352 на с.Бусманци Е.В.Б. е починала на 22.03.2016 г. и е оставила за наследници по закон: Т. Д. П.-дъщеря и Н. Д. Д.-син.
С определение от 21.06.2023 г. СРС е заличил Т. Д. П. като страна в производството по чл.409 ГПК поради обстоятелството, че същата се е отказала от наследството на Е.В.Б., вписан в специалната книга на съда под № 477/19.04.2016 г. /представен по делото/.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за издаване на дубликат от изпълнителния лист, като е отхвърлил възражението за погасителна давност с мотиви, че съгласно чл.99 ЗС правото на собственост се изгубва само ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него.
Съгласно разпоредбата на чл.409, ал.1 ГПК ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика на ВКС, според която молителят черпи права от твърдението, че когато е установено, че изпълнителният лист е издаден и получен от правоимащия и че в продължителен период от време по този лист не е образувано изпълнително производство, нито вземането по него е прехвърлено или погасено по друг начин, това е достатъчно да се приемат за доказани твърденията на молителя, че изпълнителният лист е изгубен /решение № 50104/12.02.2024 г., ВКС, т.д.№ 1699/22 г., I ТО и др./.
От данните по делото се установи, че по молба на Д. Д. е бил издаден изпълнителен лист, който е бил получен от страната на 20.04.2017 г.Същият не 3 се намира в кориците на делото, липсват данни за неговото съществуване и местонахождение, между страните не се спори, че не е образувано изпълнително дело за изнасяне на процесния имот на публична продан и че такава не е реализирана, поради което съдът намира, че издаденият първообразен изпълнителният лист е изгубен, респ. унищожен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по молбата за изтекла 5-годишна погасителна давност от издаването на изпълнителния лист до подаване на молбата по чл.409 ГПК.По давност се погасяват всички субективни права освен тези, за които законът е предвидил друго.В случая, както е приел и първоинстанционният съд, това друго е предвидено по отношение на правото на собственост в чл.99 ЗС-същото се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него, т.е. то не се погасява по давност.Това се отнася и до потестативното право на делба, което предполага съществуване на съсобственост.Съгласно чл.34, ал.3 ЗС искът за делба не се погасява по давност.Доколкото не се погасява по давност самото право на иск, не се погасява по давност и правото на принудително изпълнение за вещните искове и исковете за делба.Вземанията, които произтичат от вещни права, се погасяват, ако вещното право бъде придобито по давност или на друго оригинерно основание.Тогава материалното право и процесуалното право на принудително изпълнение се погасяват едновременно.Ако в резултат на бездействието на съделителите решението за извършване на делба чрез публична продан на вещта не бъде приведено в изпълнение, вещноправният ефект на съдебния акт не може да настъпи, а страните продължават да са съсобственици.Правото на принудително изпълнение, произтичащо от съдебното решение за изнасяне на имота на публична продан е функционално свързано с правото да се извърши делба и е част от делбения процес и щом не се погасява по давност самото право на иск, не се погасява и правото на принудително изпълнение на решението независимо от продължителността на периода, през който съсобствениците бездействат /решение № 548/12.06.2020 г. на ВКС, гр.д.№ 890/20 г., III ГО/.
Поради изложеното в полза на молителя следва да се издаде дубликат от изпълнителен лист въз основа на решението за изнасяне на имота на публична продан и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Разноски за настоящата инстанция не се претендират от въззиваемия, 4 липсват и доказателства такива да са направени, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20104857/07.10.2023 г. на СРС, 52 с-в, по гр.д.№ 3233/2003 г.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5