Решение № 260108 от 31.05.2022, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. Кюстендил, 31.05.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети май, две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елисавета Деянчева при секретаря Зоя Тренева, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 237 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано е по искова молба, депозирана от К.С.М., ЕГН:**********, адрес: ***, чрез пълномощника адв. Д.З.,***, партер против Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявано от Главния директор В исковата молба се твърди, че ищецът бил служител на Главна дирекция „Гранична полиция“ при РДГП - Кюстендил, като заемал длъжността "Старши полицай“ в 01 група“ "Охрана на държавната граница", от ГПУ Гюешево при

Регионална дирекция „Гранична полиция“ Кюстендил при ГДГП към МВР. Горното обуславяло и местната подсъдност на сезирания съд.

За периодите: за календарната 2017 г. ( периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г.), за календарната 2018 г. (периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.) и за календарната 2019 г. (периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.), ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12 - часови смени по график при тримесечно сумарно отчитане на работното време вкл. за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. през нощта. Отработените от него часове нощен труд се отчитали по протоколи като била налице разлика в часовете между преизчисления с коефициент 1.143 и отчетения по протоколи нощен труд, която разлика не била отчетена и не били заплатени от работодателя допълнителните часове като нощен труд.

Ищецът, като служител на МВР, имал правото на основно и допълнителни възнаграждения, вкл. такова за извънреден труд на осн. чл. 179, ал.1 от ЗМВР.

Съгласно действащата уредба, работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период с възможно полагане на труд и през нощта като работните часове не следвало да превишават средно 8 за всеки 24-часов период. Алинея 5, т. 2 предвиждала, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на 3-месечен период, който се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /арг. от ал. 6 на чл. 187 ЗМВР/.

В действащите за процесните периоди подзаконови нормативни актове и по конкретно Наредба № 8121з-779 /обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ и Наредба № 8121з-592 /обн. ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./липсвала изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче не било равнозначно на законово въведена забрана за това, доколкото служителите на МВР биха били поставени в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители досежно заплащането на допълнителните възнаграждения. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата и по-специално, предвиденото в чл. 9, ал.2 от същата.

Ищецът, на база дадена в КТ дефиниция на понятието „нощен труд“ , определя горния коефициент на 1.143. Същият твърди, че не му бил заплатен положеният за процесните периоди извънреден труд.

Поради изпадането си в забава, ответникът дължал и мораторна лихва върху всяка една главница, на осн. чл. 86 от ЗЗД считано от завеждане на исковата молба в съда /03.02.2020 г./.

Претендираното за заплащане допълнително възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към дневен, бил както следва:

За календарната 2017 г., за периода 01.07.2017 - 30.09.2017 г. - ищецът бил положил 18 нощни смени като претендирал 21 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 6,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 126,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари 2018 г. Считано от 01.02.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 7,33 лева.

Така, за календарната 2017 г. /периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово възнаграждение в общ размер на 162 лв. за 27 часа извънреден труд, получен от отработени общо за периода нощни дежурства от 23 нощни смени от 22 часа до 06 часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -03.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода от 01.05.2017 г. до 03.02.2020 г. възлизала на 36,22 лв.

Неизплатеното от работодателя допълнително възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към дневен за календарната 2018 г. при сумарно тримесечно отчитане бил както следва:

За календарната 2018 г., за периода 01.01.2018 - 31.03.2018 г. - ищецът бил положил 16 нощни смени като претендирал 18 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 126,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2018 г. Считано от 01.05.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 22,55 лева.

За календарната 2018 г., за периода 01.04.2018 - 30.06.2018 г. - ищецът бил положил 14 нощни смени като претендирал 16 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 112,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2018 г. Считано от 01.08.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 17,17 лева.

За календарната 2018 г., за периода 01.07.2018 - 30.09.2018 г. - ищецът бил положил 19 нощни смени като претендирал 22 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 154,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на 2018 г. Считано от 01.11.2018 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 19,68 лева.

За календарната 2018 г., за периода 01.10.2018 - 31.12.2018 г. - ищецът бил положил 8 нощни смени като претендирал 9 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 7,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 63,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на 2019 г. Считано от 01.02.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 6,44 лева.

Така, за календарната 2018 г. /периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово възнаграждение в общ размер на 455 лв. за 65 часа извънреден труд, получен от отработени общо за периода нощни дежурства от 57 нощни смени от 22 часа до 06 часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -03.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 03.02.2020 г. възлизала на 65,84 лв.

Неизплатеното от работодателя допълнително възнаграждение за положен нощен труд по време на дежурства, неприравнен към дневен за календарната 2019 г. при сумарно тримесечно отчитане на работното време бил както следва:

За календарната 2019 г., за периода 01.01.2019 - 31.03.2019 г. - ищецът бил положил 19 нощни смени като претендирал 22 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 176,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец април на 2019 г. Считано от 01.05.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 13,64 лева.

За календарната 2019 г., за периода 01.04.2019 - 30.06.2019 г. - ищецът бил положил 13 нощни смени като претендирал 15 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 120,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец юли на 2019 г. Считано от 01.08.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 6,23 лева.

За календарната 2019 г., за периода 01.07.2019 - 30.09.2019 г. - ищецът бил положил 20 нощни смени като претендирал 23 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 184,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец октомври на 2019 г. Считано от 01.11.2019 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 4,86 лева.

За календарната 2019 г., за периода 01.10.2019 - 31.12.2019 г. - ищецът бил положил 14 нощни смени като претендирал 16 часа положен, но неизплатен извънреден труд от неприравнен нощен към дневен такъв (х 8,00 лв./ч.) като му се дължала сума в размер на 128,00 лева, като сумата се дължала заедно със заплатата за месец януари на 2020 г. Считано от 01.02.2020 г., работодателят бил изпаднал в забава, като върху конкретната сума се дължала мораторна лихва до датата на завеждане на исковата молба в размер на 0,11 лева.

Така, за календарната 2019 г. /периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г./ ответникът дължал на ищеца заплащане на допълнително трудово възнаграждение в общ размер на 608 лв. за 76 часа извънреден труд, получен от отработени общо за периода нощни дежурства от 66 нощни смени от 22 часа до 06 часа, получени в резултат на преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -03.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението. Дължимата на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 03.02.2020 г. възлизала на 24,84 лв.

Ето защо, след допуснато в съдебно заседание на 11.05.2022 г. изменение на претенцията по реда на чл. 214 от ГПК, се поддържа искане да бъде осъдена Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на К.С.М., ЕГН:**********, адрес: ***, за календарната 2017 г. (периода от 01.07.2017 г. до 31.12.2017 г.), за календарната 2018 г. (периода от 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г.) и за календарната 2019 г. (периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г.) допълнително възнаграждение за положен нощен труд приравнен към дневен за 183 часа, по време на дежурства за исковия период от 01.07.2017 г. до 31.12.2019 г. в общ размер от 1315,61 лв. главници, ведно с лихвата за забава в общ размер на 138,51 лв.. като извънредния труд е положен годишно, в т.ч.:

1. Допълнително трудово възнаграждение за календарната 2017 г. в общ размер на 176,34 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 03.02.2020 г, до окончателното изплащане на задължението, ведно с мораторни лихви за периода от 01.05.2017 год. до 02.02.2020 год„ общо в размер на 38,98 лв.