Решение № 453 от 22.06.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 575/2023
- Вид
- Решение № 453
- Подписан
- 22.06.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Мирослав Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 и 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178е · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.94, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 453 гр. Русе, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мирослав Йорданов при участието на секретаря Наталия Ив. Т.а като разгледа докладваното от Мирослав Йорданов Административно наказателно дело № 20234520200575 по описа за 2023 година съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Г. Г. против Наказателно постановление № К 1048 / 27.02.2023 год. на зам.кмета на Община Русе, с което на основание чл.178е от ЗДвП за нарушение на чл.94, ал.3, изр.2 от с.з му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лева. Излагат се съображения за незаконосъобразно издаване на наказателното постановление, въз основа на които се иска същото да бъде отменено.
Редовно призован, се явява с процесуален представител, с когото поддържат депозираната в съда жалба.
Ответникът, редовно призован, не се явява, но изпраща свой процесуален представител, който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено.
Русенската районна прокуратура, не изпраща представител и не взема отношение по случая.
Съдът, след преценка на изложените от страните съображения, съдържанието на съставения АУАН и издаденото наказателно постановление, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй легитимирано лице в законоустановения срок.
Разгледана по същество е неоснователна.
1 като е подадена от
На 10.11.2022 г. лек автомобил „БМВ“ с рег.№ Р 15-89 КР бил паркиран на ул.“Лозенград“ до № 14, като двете му леви колела били разположени върху тротоара. Това обстоятелство било възприето от свидетелите Н. Я. и А.
М. – контрольори към СЗ „КООРС“ при Община Русе, които изготвили снимки на превозното средство и мястото, на което е паркирано, и съставили неприсъствен фиш срещу жалб.Г.. Малко по-късно той възприел така изготвения фиш. На 17.11.2022 г. подал до Община Русе възражение, в което посочил, че не е съгласен с издадения фиш и поискал да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Освен това попълнил и декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като собственик на автомобила, че той го е управлявал при извършване на нарушението. Така същият ден срещу жалб.Г. бил съставен АУАН за неправилно паркиране върху тротоар, а впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Настоящият съд констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради което не са налице предпоставки за отмяната му на това основание.
Приложените по делото фотографии на паркирания автомобил не представляват годно доказателствено средство, тъй като не са изготвени по надлежния ред, предвиден в НПК, към който препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, поради което съдът не ги кредитира. Визираната в АУАН разпоредба на чл.189, ал.15 от ЗДвП, като основание са изготвянето им, е неотносима към подобен вид снимки.
От показанията на свидетелите Я., М. и С. по несъмнен начин се установява по делото, че автомобилът бил паркиран по описания във фактическата обстановка начин.
Съгласно чл.94, ал.3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Според чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Предвид визираните разпоредби, жалбоподателят следва да се санкционира на основание чл. 178е във вр. чл. 94, ал.3 от ЗДвП , защото моторното превозно средство било паркирано върху тротоара, без мястото да е разрешено за паркиране от собствениците на пътя или администрацията.
2
Жалб.Г. е годен субект на нарушението и авторството му е доказано по несъмнен начин, тъй като собственочърно е попълнил декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, като собственик на автомобила, че именно той го е управлявал при извършване на нарушението.
Наказанието е правилно индивидуализирано, като е наложено в предвидения от закона минимален размер.
Съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат разпоредбите на чл.28 и 58г от ЗАНН, поради което обсъждането на „маловажен случай“ е безпредметно.
Видно от показанията на свид.С., жалбоподателят паркирал превозното средство на мястото на нарушението, оставил децата си в дома му, след което се върнал да прибере автомобила в гаража на имота му. В случая не е имало пречки жалбоподателят да паркира автомобила на платното за движение или в гаража на С., заедно с пътуващите в него деца и едва след това да му ги остави. Поради това не са налице и предпоставки за приложението на чл.9, ал.2 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН, тъй като деянието не е малозначително или явно незначително. Деянието на жалбоподателя е накърнило обществените отношения, свързани с правилното паркиране на превозните средства и не разкрива признаци, които да го отличават от типичното за този вид нарушение, макар и да е траело за кратко време.
С оглед изложеното наказателното постановление се явява законосъобразно издадено и като такова, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото, жалбоподателят дължи претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН вр. с чл.37 от ЗПП вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определи в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К 1048 / 27.02.2023 год. на зам.кмета на Община гр.Русе.
ОСЪЖДА В. Г. Г. с ЕГН ********** да заплати на Община Русе сумата от 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе в 14 - дневен срок от получаване на съобщаването за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3