Решение № 59 от 05.06.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Луковит, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Д. ЙОЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20254320200141 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба, подадена от А. К. С. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, против Наказателно постановление № 25-0297-000059, издадено на 03.03.2025 г. от Началник РУ в ОДМВР-Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя на основание чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за извършено нарушение на чл.

103 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено в нарушение на нормите на ЗАНН. Твърди се, че жалбоподателят по никакъв начин не е извършил вмененото му нарушение.

Жалбоподателят А. К. С., редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуален представител адв. Р. М. от ЛАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна, Началника на РУ-Луковит при ОДМВР-Ловеч, не се явява и не се представлява.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 16.02.2025 г. около 02:35 ч. полицейските служители Ц. С. и Г. Гозев се намирали в гр. Луковит на ул. “Възраждане” № 73 позиционирани в дясната страна на пътното платно.

От посока гр. София се задал автомобил движещ се с висока скорост. Полицейският служител С. опитал да спре нарушителя със стоп палка, вследствие на което автомобилът намалил, създавайки впечатление, че спира. Това дало възможност на полицейските служители да разпознаят водача на автомобила – жалбоподателя А. С.. Изравнявайки се с актосъставителя, нарушителят ускорил скоростта и завил по ул. „Д. Талев“, продължавайки движението си по ул. “Ал. Стамболийски“. След кратко преследване от страна на полицейските служители придружено със светлинен и звуков сигнал автомобилът на нарушителя спрял в лявата част на пътното платно. Свидетел на случилото се на ул.

1

„Възраждане“ станал св. И. С., който бил спрял за кратко при колегите си.

Във връзка със случая на жалбоподателя са съставени четири броя АУАН, включително процесния АУАН Серия GA № 3643553 от 16.02.2025 г.

АУАН е съставен на 16.02.2025 г. в присъствие на нарушителя. Предявен е на жалбоподателя на същата дата. Същият отказал да подпише акта и разписката за връчването му, което било удостоверено с подпис на двама свидетели.

В АУАН актосъставителят Ц. Д. С. е приел, че с поведението си, А. К. С. осуетява извършването на проверка от контролните органи като не спира най-вдясно на платното за движение след подаден сигнал за спиране със Стоп палка по образец на МВР, а продължава движението си.

Въз основа на АУАН, наказващият орган Началника на РУ-Луковит-Г.Д.Г. издал обжалваното наказателно постановление № 25-0297-000059 от 03.03.2025 г., с което за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Така установена фактическата обстановка се установява от доказателствата приобщени по делото и описани в съдебния протокол, а така също и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производството свидетели Ц. Д. С. /актосъставител/, Г. В. Г.

/свидетел при установяване на нарушението и съставяне на АУАН/, И. С. С. /очевидец/.

От показанията на св. Ц. Д. С. се установява, че на 16.02.2025 г., около 2,35 часа с колегата Г., със служебен автомобил се намирали на ул. „Възраждане“ позиционирани от дясната страна срещу кръстовището на ул. „Д. Талев“. Свидетелят сочи, че от посока гр.

София се задал лек автомобил ***, който видимо се движел с висока скорост. Полицейският служител пристъпил напред подавайки светлинен сигнал с фенер и сигнал за спиране със стоп – палка. При това положение автомобилът намалил, което дало възможност на свидетеля да разпознае водачът. Изравнявайки се с полицейския служител автомобилът отново ускорил завивайки по ул. „Д. Талев“ и продължавайки движението си по ул. „Ал.

Стамболийски“. Така създала се ситуация наложила кратко преследване от страна на полицейските служители С. и Г. със служебен автомобил придружено от светлинен и звуков сигнал, приключило със спиране на нарушителя в лявата част на платното.

Свидетелства, че свидетел на случилото се на ул. „Възраждане“ станал св. И. С. /по това време служител в РУ Троян/, който бил спрял при двамата си колеги.

От показанията на св. Г. В. Г. се установява, били на точка за контрол малко реди кръстовището на ул. „Възраждане“ с ул. „Д. Талев“ позиционирани със служебен автомобил на осветен и ясен участък от дясната страна на пътното платно с посока на движение гр.

Плевен. Свидетелства, че чули задаващ се с висока скорост лек автомобил. Св. Ц. С. подал светлинен сигнал и сигнал със стоп палка, при което действие св. Г. се намирал в пряка близост. Свидетелства, че също осветлил лицата в автомобила – две на брой, от който разпознал водачът А. С.. Автомобилът намалил скоростта си при завоя, което дало възможност на полицейските служители още по-добре да огледат водача. След което нарушителят ускорил скоростта по ул. „Д. Талев“. Полицейските служители незабавно предприели последване на нарушителя, ведно с което докладвали на ОДЧ. Свидетелства, че след кратко преследване автомобилът спрял от ляво на платното за движение. Свидетелят сочи, че в хода на беседата с нарушителя установили, че същият е употребил алкохол, изхождайки от миризмата на такъв, завален говор, неясен поглед и некоординирани движения.

От показанията на св. И. С. С. се установява, че към датата на събитието работел в РУ Троян, а към момента на съдебното заседание работи в РУ Луковит. Свидетелства, че същата вечер се отбил при колегите си, при което станал очевидец на случилото се. Сочи, че полицейските служители се намирали на ул. „Възраждане“ малко преди кръстовището с ул.

„Д. Талев“. Св. Ц. С. подал сигнал със стоп палка на нарушителя, който не се подчинил, 2 завил по ул. „Д. Талев“ и продължи движението си напред. Свидетелства, че полицейските служители последвали нарушителя със светлинен и звуков сигнал. След което свидетелят си тръгнал, но сочи, че дал писмено обяснение по случая.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията затова са следните:

Съдът намира, че процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е проведена при липса на съществени процесуални нарушения. Същите са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Нарушението е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, както и описание на нарушението от фактическа страна. Както в акта, така и в процесното по делото НП, издадено въз основа на акта, е посочена нарушената разпоредба на ЗДвП и съответстващата и санкционна такава.

Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 103 от ЗДвП. На посочената в акта и наказателното постановление дата и място жалбоподателят А. К. С. е управлявал лек автомобил марка „Ауди“ модел „А 4“ с рег. № ОВ 3189 ВХ собственост на фирма „П.69 Еоод, Булстат № ***, движейки се по ул. „Възраждане“ срещу № 88 от посока гр. София при подаден сигнал със стоп палка да спре водачът не се е подчинил, а завил и продължил движението си по ул. „Д. Талев“

Това поведение правилно е прието от административно-наказващия орган като отказ за изпълнение на разпореждане на контролен орган. От обективна страна водачът не е изпълнил задължението си да спре след подаден сигнал за спиране със Стоп – палка по образец на МВР, а продължава движението си с което осуетява полицейска проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 207 от ППЗДвП при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ!“ В случая, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната дата и място свидетелите полицейските служители и свидетели по делото Ц. Д. С. и Г. В. Г. са изпълнявали служебните си задължения. Безспорно е установено, че вместо да спре вдясно, жалбоподателят не се е подчинил, а е продължил движението си към ул. „Д. Талев“. От горното според настоящия съдебен състав няма никакво съмнение, че е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, както и че именно жалбоподателят е негов автор.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като нарушителят съзнателно е отказал да изпълни разпореждането на органите на реда и не е спрял на подадения сигнал, за да избегне проверка.

Ето защо, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като осуетяването на проверка съставлява отказ за изпълнение на разпореждане на полицейските служители.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с 3 лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Правилно в наказателното постановление наказващият орган е издирил и приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, като е наложил наказание в предвидения в закона минимум – глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Случаят не следва да бъде квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са налице законовите предпоставки за това. Поведението на жалбоподателя се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като препятства упражняването на контролните функции на органите на реда и създава реален риск за обществения ред и безопасността на движението.

Предвид всичко гореизложено съдът счита, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0297-000059, издадено на 03.03.2025 г. от Началник РУ в ОДМВР-Ловеч, РУ Луковит, с което на жалбоподателя А. К.

С. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 50,00 /петдесет лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, к а т о правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Административен съд гр. Ловеч по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.