Решение № 597 от 14.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 597 гр. Благоевград, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200500555 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С Решение №66/13.02.2023 г. по гр.д.№1072/22 г. по описа на РС-Благоевград, съдът е отхвърлил, предявените от А. Г. А., ЕГН ********** и И. Д. В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: **, против Г. Н. С., ЕГН **********, с адрес: **, иск за признаване на установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на основание наследство давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 123, кв. 17 по плана на ** от 1987 г. и КП от 2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 951 кв. м., при съседи: имот № 122, имот № 138 и улица, както и искането на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт *** на нотариус К. .

Производството пред Окръжен съд – Благоевград е образувано по въззивна жалба с вх.№6901/03.04.2023г. от адв. Р. Б., в качеството си на пълномощник на А. А. и И. В., против Решение №66/13.02.2023 г. по гр.д.№1072/22 г. по описа на РС-Благоевград. С въззивната жалба се иска от въззивния съд да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение на първоинстанционния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и да уважи предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК. Претендират се направените разноски за двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Моли съдът да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски пред въззивна инстанция.

1

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред районния съд са представени писмени и гласни доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от А. Г. А., ЕГН ********** и И. Д. В., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: ** против Г. Н. С., ЕГН **********, с адрес: **.

Навежда се в молбата, че ищците по наследство са получили собствеността на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 123, кв. 17 по плана на **. Поддържа се, че този имот е обработван от наследодателите им, като след смъртта на наследодателите имотът е във владение на ищците.

Правят искане пред съда на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследство и давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 123, кв. 17 по плана на ** от 1987 г. и КП от 2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 951 кв. м., при съседи: имот № 122, имот № 138 и улица, както и прави искане на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени констативен нотариален акт **. на нотариус К..

Ответникът оспорва изложените от ищците обстоятелства, тъй като не отговарят на обективната истина, както по отношение осъществяваната фактическа власт, така и по отношение действителните намерения и воля на собствениците на имота приживе. В резултат на това, оспорва изцяло доводите на ищците, че са придобили правото на собственост вследствие на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Твърди се, че ответникът е придобил имота на основание наследяване и давност, която се реализира от 1966 г. до настоящия момент.

Видно от нотариален акт *** на нотариус К. е, че Г. Н. С. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот № 123, кв. 17 по плана на ** от 1987 г. и КП от 2000г. на кмета на община Благоевград, целият с площ от 951 кв. м., при съседи: имот № 122, имот № 138 и улица.

В хода на производството са събрани гласни доказателства. Разпитани са свидетелите Ч., М., Ч. и Г.. От показанията на св. Ч. се установява, че в процесното място е виждал само вуйната на ищцата. Не може да опише площта на мястото. Сочи, че към момента същото е запустяло и не се обработва. От показанията на св.М. се установява, че същият е виждал ищцата да помага на леля си в имота. Не сочи период.

От показанията на свидетелите Ч. и Г.ев е видно, че ответникът също обработвал имот, в който имало стара мандра и е около един декар.

По делото е изготвена съдебно- техническа експертиза. От заключението, на която е видно, че при хипотезата, че заявеният за възстановяване имот от 0.400 дка, в м.“Р.“ за наесл. на Г. Н. С. е част от въпросен имот пл.№ 123, с площ от 951 кв.м., то този имот от 2

0.400 дка е внасян в ТКЗС, видно от присъстващата в кориците на делото, на листа 8, 9, 48 и 49, Опис-Декларация за членство в ТКЗС, на Г. Н. С., в която под № 24 присъства имот нива в м.“Р.“, от 0.4 дка, при съседи: 1. Двор на Селкооп, 2. Вада, 3. Път. При изслушването на вещото лице в съдебно заседание, проведено на 01.02.2023г., вещото лице е уточнило, че при липса на картен материал не може да даде категорично заключение, че въпросната нива от 0.400 дка е част от процесния имот и може само да се предполага, че става въпрос за този имот, тъй като тази част може и да не попада там. Кадастралната и регулационна история на имота от първия КРП от 1964 год. до действащата вече на този етап КККР за с.Л. е проследена от вещото лице. От заключението се установява също, че в регистъра на имотите на с.Л. по одобрения със Заповед № РД-02-14-1462/27.07.2000 година кадастрален план записването за имот пл.№ 123, с площ по кадастрален план - 950.82 кв.м., е двор собственици н-ци на И.П. С. и н-ци на Г. Н. С., като на дата 01.12.2021 год. е записан и нов собственик - Г. Н. С., по н.а.№ 124, т. 1, р.№ 1659, д.№ 119/02.06.2021 - за 951 кв.м.

Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице като обективно.

При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба.

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и поотделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и 3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.

След анализ на приложените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки доводите на страните въззивният съд намира за правилни изводите на първата инстанция обосновали отхвърляне на исковата претенция.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VІІІ ЗС, наименована „придобиване и изгубване на вещни права” в разпоредбите на чл.79-86 ЗС.

Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи. Следователно изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица – придобиване на правото на собственост или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege означава, че с оглед разглежданата от общата 3 теория на правото класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.

Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл.79 ЗС.

Свидетелските показания не са годно доказателство за установяване на право на собственост върху недвижим имот. С гласни доказателства е допустимо да се установява упражняване на фактическа власт върху недвижим имот, явно, непрекъснато, несъмнено и спокойно в продължение на установен от закона срок, като основание за придобиване на имота по давност. От показанията на свидетелите не се установява ищецът И. В. да е упражнявал фактическа власт или да е държал имота като свой. По отношение на ищцата А.

А. се установява, че е помагала на леля си в процесния имот, но не се доказа ищцата да е упражнявала фактическа власт или да е държала имота като свой.

По отношение на посоченото основание, че имотът е придобит от ищците по наследство. Земята, която е била извън регулацията при образуване на ТКЗС и тази, която е попадала в регулацията, но е над определения размер за лично ползване и ТКЗС е установило кооперативно земеползване върху нея подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Записването на имота в разписния лист към РП, одобрен със Заповед РД-02-141462/27.07.2000 година, кадастрален план - за имот пл.№ 123, с площ по кадастрален план 950.82 кв.м., не е достатъчно да удостовери право на собственост. Разписните листове нямат доказателствено значение за това кому е принадлежало правото на собственост, а те са обслужвали нуждите на административните процедури във връзка с промени в плановете.

От заключените на вещото лице не се установи процесният имот да е внесен в ТКЗС, съответно да е възстановен на наследниците на ищците.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя пред въззивната инстанция за неправилност на съдебното решение, тъй като не намират опора в закона и материалите по делото. РС е анализирал в цялост събрания доказателствен материал, въз основа на което е направил обосновани изводи, обусловили постановяването на обжалваното решение. Поради неоснователността на доводите и обосноваността и законосъобразността на мотивите на РС, 4 към които настоящият състав препраща на основание чл. 272 ГПК, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

Разноски в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 66/13.02.2023г. по гр.д.№1072/2022 г. по описа на РС-Благоевград.

ОСЪЖДА А. Г. А., ЕГН ********** и И. Д. В., ЕГН **********, да заплатят на Г. Н.

С., ЕГН **********, с адрес: **, сумата от 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5