Решение № 188 от 16.10.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 188 гр. Пловдив, 16.10.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН

СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА

СТОЙНОВА

ВЕЛИНА АНТОНОВА при участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА в присъствието на прокурора ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕНИЦА СТОЙНОВА НД /В/ № 397/2019г. по описа на съда за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 1, пр.2 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 419 ал.1, изр.1 от НПК.

Образувано е въз основа на Искане от

Главния прокурор на РБългария за възобновяване на НОХД №1785/2018г. по описа на РС – Пазарджик, с наведено касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК – нарушение на материалния закон.

В искането се сочи, че с постановената по посоченото дело присъда №170/19.11.2018г. подсъдимата Ц.С.Н. е била освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - Обществено порицание на основание чл.78а ал.6 вр. с ал.1 от НК за извършено престъпление по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

Според искането, приложението на чл.78а от НК съставлява съществено нарушение на материалния закон, тъй като за престъплението, предмет на обвинението и присъдата се предвижда наказание до 8 години лишаване от свобода, което е пречка Н. да бъде освободена от наказателна отговорност. Твърди се, че в нарушение на материалния закон, съдът е редуцирал предвиденото в НК наказание за извършеното престъпление от 8 години на 3 години лишаване от свобода по реда на чл.63 ал.1 т.3 от НК и е извършил преценка за наличието на предпоставките за приложение на чл.78а от НК на базата на така редуцирания размер, което е в разрез със закона. На базата на посоченото се прави искане да се възобнови НОХД №1785/2018г. по описа на РС – Пазарджик, да се отмени постановената по него присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС – Пазарджик.

В съдебно заседание представителят на

АП - Пловдив изразява становище за основателност на искането за възобновяване по изложените в него съображения, поради което моли да се уважи.

Защитникът на Ц.Н. набляга на факта, че към момента на извършване на деянието последната е била непълнолетна, като предоставя на преценката на съда основателността на направеното искане за възобновяване, а самата Н. моли искането да не се уважава.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално ДОПУСТИМО. То е отправено в законния шестмесечен срок, от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420 ал.1 от НПК страна, до компетентния съд по чл.424 ал.1 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 ал.1 от НПК.

Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО.

Производството по НОХД №1785/2018г. по описа на Районен съд – Пазарджик е приключило с Присъда № 170/19.11.2018г., с която Ц.С.Н. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което на основание 78а ал.6 вр. с ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание Обществено порицание. Присъдата не е била атакувана от страните в процеса, поради това не е била обект на въззивен контрол, а след изтичане на срока за обжалването и протестирането й е влязла в законна сила на 05.12.2018г.

Производството по делото пред районния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, с признаване от подсъдимата на всички изложени в обвинителния акт факти, като с него е очертана рамката, в която следва да се приложи материалния закон. Обект на спор между страните не е било нито авторството на деянието, нито коректността на дадената от обвинението правна квалификация на извършеното и като е счел, че признатите факти намират опора в доказателствения материал, районният съд е признал подсъдимата Ц.Н. за виновна по предявеното й обвинение. Пристъпвайки обаче към индивидуализация на наказанието за извършеното престъпление, решаващият съд в разрез със закона, е приложил разпоредбата на чл.78а ал.6 вр. с ал.1 от НК. Без никакво съмнение към инкриминираната дата – 22.02.2018г. предадената на съд Ц.Н. е била непълнолетна и предвидената в чл. 316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК санкционна рамка – до 8 години лишаване от свобода е следвало да претърпи корекция и наказанието да се редуцира по реда на чл.63 ал.1 т.3 от НК в рамките до 3 години лишаване от свобода. Именно в тези рамки районният съд е следвало да индивидуализира съответното и справедливо по вид и размер наказание. Вместо това, пристъпвайки към освобождаване на Н. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, районният съд е нарушил изискванията на чл.78а ал.1 от НК, към която разпоредба препраща ал.6 на същата норма, в която изчерпателно и императивно са посочени предпоставките за приложението й. Една от основните предпоставки е за извършеното престъпление, ако то е умишлено, да се предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, което изискване в казуса не е било обективен факт. Неправилно, в противоречие със приложимия материален закон и трайно установената съдебна практика по този въпрос / виж например Решение №247/16.05.2011г. по н.д. №1473/2011г., 1 н.о.

ВКС/, районният съд е счел, че изискването на закона за предвидено в състава на съответното престъпление наказание до 3 години се отнася и за редуцираното такова по реда на чл.63 от НК наказание. Съставът на инкриминираното деяние предвижда наказание до 8 години лишаване от свобода, което е пречка за приложението на чл.78а от НК, а наличието на други фактори, които законодателят е счел, че водят до редукция с намаляване на предвиденото наказание / непълнолетието на Н./, не се отразяват на санкционната рамка и не променят наказанието, което се предвижда в НК за конкретното деяние.

При тези обективни данни законосъобразно е изложеното в искането за възобновяване становище, че по отношение на деянието по чл.316 вр. с чл.308 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за което Ц.Н. е била призната за виновна с присъда по НОХД

№1785/2018г. по описа на Районен съд – Пазарджик, разпоредбата на чл.78а от НК е неприложима и като е приложил същата съдът е нарушил съществено материалния закон, което е сред основанията за възобновяване на делото по смисъла на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 от НПК и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия районен съд – Пазарджик.

Поради всичко изложено, ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД :

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №1785/2018г. по описа на РС – Пазарджик.

ОТМЕНЯ постановената по същото дело Присъда №

170/19.11.2018г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, от стадия на разпоредително заседание.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ

: