Решение № 4427 от 08.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4427 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100511656 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 14401 от 22.07.2024 г. по гр.д. № 3055/2024 г. Софийски районен съд, 53 състав осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 435 КЗ да заплати на „Р.***“ ЕООД, ЕИК 111587913, сумата 11 797.27 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 17.01.2024 г., до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 691.89 лв. – разноски по делото.

С определение № 35380 от 03.09.2024 г., постановено по същото дело, което не е обжалвано, е оставена без уважение молбата на ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата бланкетно се твърди, че съдът неправилно 1 преценил и тълкувал доказателства по делото, поради което достигнал до погрешни изводи. Цитират се разпоредбите на чл. 17, § 1, § 2 и § 4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Цитират се и клаузите на раздел раздел V, т. 1 и т. 2.10 от Общите условия на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за застраховка „Отговорност на превозвача“, съгласно които „по тази застраховка се изключват от покритие всички случаи, в които превозвачът се освобождава от отговорност по конвенцията CMR, както и „не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета: неизправност и/или неподходящо натоварване и подготовка на транспортното средство за превоз на товара“. По същество се твърди, че от събраните по делото доказателства, включително приетата експертиза се установило по несъмнен начин, че при доставката не били установени размествания на машините и разхлабване на укрепващите колани. По време на превоза не били налице никакви инциденти или ситуации, които да доведат до разместване на стоката. Отчитайки вида на уврежданията, както и липсата на данни за разместване на товара в камиона, щетите били настъпили преди или по време на товаренето. При липса на размествания при транспортирането на товара нямало как да се получи движение на механизмите един спрямо друг и нямало как да бъдат получени уврежданията. В този случай бил вероятен механизмът на получаване на увредите при товаро-разтоварните дейности. Поради това не били налице основания за ангажиране отговорността на ищеца-превозвач, тъй като щетите били настъпили преди, по време на товаренето и при разтоварването, но не и при извършване на превоза. Съдът неправилно кредитирал показанията на свидетеля И.А.И., които противоречали на дадените от него писмени обяснения с вх. № 4676/11.05.2023 г., според които при натоварване на стоката от служители на изпращача товарът бил позициониран на много близки разстояния в ремаркето. Свидетелят не могъл да следи за правилното подреждане на стоката в товарното помещение на превозното средство и за нейното правилно укрепване, тъй като същият не бил присъствал на натоварването на стоката. Това била предпоставка, довела до протриване (нараняване) на превозваната стока. Дори щетите да са настъпили по време на транспорта, не били налице основания за ангажиране отговорността на превозвача, тъй като превозваната стока била натоварена от изпращача, а не от превозвача, като уврежданията възникнали поради неподходящо натоварване, недостатъчна подготовка, неподходяща опаковка и 2 укрепване на товара, което било причинено от противоправно поведение на служители на изпращача, тъй като именно неговите служители извършили натоварването. Правилното подреждане и разположение на товарните единици в превозното средство имало пряко отношение към запазването на товарите и безопасността на движение по пътищата. Опаковката не била осигурила дори минимална защита на превозваната стока от нараняване и не била годна да запази целостта й. В случай че превозваната стока била надлежно опакована, натоварена и укрепена, нямало да настъпят щети или щели да настъпят значително по-леки увреждания. Вещото лице от САТЕ посочило, че щетите действително са могли да настъпят при транспортирането им. При преминаване през неравности на пътното платно или през пресечни местности, честотата на трептене на каросерията става по-висока. Под действието на тези трептения и поради недоброто подреждане и закрепване на товара той започвал да се движи в товарния отсек, което можело да доведе до нарушаване на тяхната цялост. При недобро укрепване на товарните единици и разместването им по време на транспортирането, увредите можело да бъдат получени по време на транспорта. Условията на безопасно товарене и превоз изисквало товарните единици да нямат съприкосновение една с друга, както и да няма съприкосновение с натоварващата транспортна техника.

Заключението на вещото лице водело до извод, че дори щетите да са настъпили по време на превоза, причина за това била недоброто подреждане и закрепване на товара, която хипотеза попадала в изключенията от покритие на застраховката - раздел V, т. 2.10 от Общите условия. В тежест на ищеца било да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на покрит риск по застрахователния договор, което не било направено. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна на „Р.***“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 3 страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 435 вр. чл. 429, ал. 1 КЗ за сумата 11 797.27 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача“, сключен във формата на застрахователна полица № 13082310000152/27.01.2023 г., валидна за периода от 29.01.2023 г. до 28.01.2024 г., за настъпило в периода 14.04.2023 г. 18.04.2023 г. застрахователно събитие – вреди по товара при осъществен от ищеца превоз по дестинация гр. Фонтанеле, Италия - гр. Русе, България.

Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба в съда на 17.01.2024 г. до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер с възражения, част от които се поддържат и във въззивната жалба. Искал е от съда да отхвърли иска.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата въззивният съд намира решението за правилно като краен резултат по следните съображения:

При договора за застраховка „Гражданска отговорност“ предмет на застраховане е отговорността на застрахования, която може да възникне въз основа на непозволено увреждане или неизпълнение на договорно задължение, за причинени от неправомерното му поведение вреди, чийто размер не може да бъде определен предварително. Договор за застраховка, 4 сключен със застраховател от превозвач, с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договор за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени (за разлика от договора за застраховане срещу рисковете на превоза, уреден в чл. 419 КЗ, който представлява вид имуществено застраховане и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача). Съгласно чл. 435 КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434.

Съгласно глава IV, чл. 17 от CMR Конвенцията, превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й - § 1; Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее - § 2; Според чл. 17, § 4, б. „в“, превозвачът се освобождава от отговорност, когато липсата или повредата произтичат от пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача или получателя.

В случаите, когато правоимащото лице претендира обезщетение по реда на чл. 17 от CMR Конвенцията, доказването, че повредата е причинена от някой от фактите, освобождаващи превозвача от отговорност съгласно чл. 17, § 2, е в тежест на превозвача. При предявен иск по чл. 435 КЗ обаче, при твърдение от застрахователя за наличие на такъв факт, тежестта на доказване е за застрахователя – чл. 154, ал. 1 ГПК.

5

В случая по делото не е било спорно и се установява, че на 27.01.2023 г. между страните е бил сключен договор за застраховка

„Отговорност на превозвача “ във формата на застрахователна полица № 13082310000152/27.01.2023 г., валидна за периода от 29.01.2023 г. до 28.01.2024 г. Покритите рискове са съгласно Общите условия по застраховка „Отговорност на превозвача“ на „ЗК Лев Инс“ АД, с обект на застрахователна защита отговорността на превозвача за цялостна или частична липса и/или повреда на превозвания от него с автомобилен транспорт товар, съгласно ЗАП при вътрешни превози и съгласно глава IV от CMR Конвенцията, при лимит на отговорност до действителната стойност на липсващия или увреден товар, но не повече от размера на обезщетение, предвиден в чл. 23, § 3 от CMR Конвенцията.

Съгласно клаузата на раздел V, т. 1 от Общите условия на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД за застраховка „Отговорност на превозвача“ (ОУ), по тази застраховка се изключват от покритие всички случаи, в които превозвачът се освобождава от отговорност по Конвенцията CMR; Съгласно раздел V, т. 2.10 от ОУ, не се покрива отговорността на превозвача за загуба или щета (при) неизправност и/или неподходящо натоварване и подготовка на транспортното средство за превоз на товара“.