Решение № 159 от 18.10.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. З., 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20265420100183 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. З. А., ЕГН **********, с адрес: село С., община З., област С., чрез адв. М. О. – АК С., със съдебен адрес: град Р., ***, срещу „Б.Е.Д.К.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И.в, ул. „Н.“ № * ет.*, представлявано от Б.К.Г.

Ищецът, чрез пълномощника си, сочи, че на 06.08.2024 година сключил Договор за кредит с № MAX_300887145 с ответното дружество, по силата на който кредиторът „Б.Е.Д.К.” ООД му предоставил заем при следните условия:

1. размер на кредита: 1 300.00 лв.(664,68 евро);

2. погасителна вноска:132.22 лв.(67,60 евро);

3. брой погасителни вноски:12;

4. срок на кредита: 12 месеца ;

5. обща стойност на плащанията: 1 586.64 лв. (811,24 евро);

6. годишен процент на разходите:47,54%;

7. годишен лихвен процент: 38.48%.

Твърди, че съгласно чл.10.1 от договора за кредит, при кандидатстването си, кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на 1 искането му за кредит при условията на т. 7.3. от Раздел V от Общите условия. Паричната сума за Бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 552.84 лв. (282,66 евро) и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по Кредита, заложен в настоящия Договор.

При кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за експресно обслужване по своя кредит при условията на т. 7.4. от Раздел V от Общите условия, което обезсилва действието на чл. 7 от договора.

Кредитополучателят следва да осъществява контакт с Кредитора на специалния безплатен телефон ***, на който ще бъде обслужен приоритетно. Паричната сума за експресно обслужване по Кредита е в размер на 829.20 лв.(423,96 евро) и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия Договор.

В резултат на тези клаузи размерът на общото задължение на кредитополучателя е в размер на 2968,68 лева (1517,86 евро), като месечната вноска възлиза на 247,39 лева (126,49 евро).

Отношенията между страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в това число и относно недействителността на договора.

Сочи се че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК.

Аргументира извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният процент на ГПР.

Сочи, че за погасяване на задълженията си по Договор за кредит № № MAX_300887145 от 06.08.2024 г., ищецът е заплатил на ответника сумата от общо 2170,00 лева, от които 1 300,00 лева представляват погасена главница по договора. Поради недействителността на договора за кредит за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него – 1 300,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2170,00 лева до дължимата от 1 300,00 лева в размер на 870,00 лева, равняваща се на 444,82 евро, е платена при начална 2 липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

С оглед гореизложеното моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника, да заплати на ищеца Д. З. А., сумата от 444,82 евро, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за кредит № MAX_300887145 от 06.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основание чл.38 ал.2 от чл.38 ал.1 т.3 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който намира иска за неоснователен и недоказан.

Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на ищеца.

В осз страните не се явяват и не се представляват.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 444.82 евро – платена без основание и получена от ответника като ,,такси за бързо разглеждане на искането“ за кредит и ,,такса за експресно обслужване по кредита“п о Договор за кредит с № MAX_300887145 от 06.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.05.2026 г. до окончателното плащане.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване разместване на имуществено благо – претендираната сумата, в резултат на което неговото имущество е намаляло с посочената сума, а съответно ответникът се е обогатил.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, респ. за задържането 3 й.

С изготвения проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 301/03.09.2026г. – обявен за окончателен, без възражения, съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: сключването на процесния договор за потребителски кредит, както и че в уговорения ГПР е включен единствено договорна лихва по кредита.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК , са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Видно от съдържанието на чл. 10, ал. 1 и 2 от ДПК , вр. т.7.3. и т.7.4 от раздел V на ОУ, страните са договорили и предоставянето на услуги „Бързо разглеждане“ и ,,Експресно обслужване“ на искането за кредит, срещу заплащане на такса съответно в размер на 552.84 лв. и 829.20 лв., които суми също са разделена на равни части и добавен и на месечните вноски, съобразно погасителен план.

Съгласно чл. 5 от ДК, размерът на кредита е 1300 лв. при ГПР 47,54% и годишен лихвен процент 38,48 %, като сборът от главница и възнаградителна лихва е разсрочено за плащане на месечни вноски.

Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. услуги „Бързо разглеждане“ и ,,Експресно обслужване по кредита“, представляват действия, свързани с усвояването на кредита, поради което процесните договорки противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същите са нищожни, само на това основание.

По естеството си таксата не представлява възнаграждение за 4 самостоятелна допълнителна услуга, различна от дейност на кредитора по предоставяне на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 2 кредиторът разглежда постъпилата заявка за кредит в срок от 7 работни дни, считано от деня, следващ подаването й, и дава становище дали я одобрява или отхвърля.

Следователно разглеждането и преценката на заявката са част от самата дейност на кредитора, предхождаща и обуславяща предоставянето на кредита.

Уговореното „Бързо разглеждане“ не представлява различна по естеството си услуга, а единствено ускорено извършване на същото действие.

В случая не е ясно каква точно е съдържанието и на услугата за експресно обслужване, което е в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал.

4 от ЗПК, регламентираща, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Уговореното възнаграждение е определено общо и заплащането му от потребителя е предварително, т.е. то е за възможността за предоставяне на услуги, без значение дали някоя от тях ще бъде използвана по време на действие на договор.Такава уговорка противоречи на принципа за добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга.

Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не допуска уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а клаузите за „такса за експресно обслужване и бързо разглеждане“ са именно за услуги във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че за същите се дължи възнаграждение, което превишава цената на възнаграждението по кредита и не представлява цена за действително предоставени услуги, т.е. за изпълнение на насрещни задължения от кредитора, защото посочените допълнителни услуги представляват изпълнение на задължения и възможности за страните по договора за потребителски кредит, произтичащи от неговия предмет и цел, 5 при което с уговарянето на възнаграждение за същите се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните - например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Услугите, описани в договора като допълнителни, нямат характера на такива. Кумулирането на възнаграждението за такава такса води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна.

Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на договора дейности/услуги/ заобикаля ограничението в чл.19, ал.4 ЗПКр при определяне ГПР и не попада в обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за потребителски кредит в §1-3 от ДР на ЗПК, с оглед на което уговарянето му е в противоречие със закона.

Обстоятелството, че договорът определя разглежданите услуги като предоставяни по изрично желание на кредитополучателя, не променя този извод /в този смисъл и Решение № 16928/31.08.2026г. по гр. дело № 20251110127631/2025г. на СРС/.

За квалификацията на едно плащане като такса по чл. 10а ЗПК е определящо действителното естество на действието, за което то се събира, а не използваното от кредитора наименование или обстоятелството, че потребителят формално е заявил желание за извършването му.

Когато срещу възнаграждението кредиторът поема единствено задължение да извърши по- бързо действие, което е част от собствената му дейност по разглеждане и отпускане на кредита, респ. неговото обслужване, не е налице самостоятелна допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В този смисъл уговорката води до прехвърляне върху потребителя на разход за дейност, която кредиторът извършва във връзка с предоставянето на кредита и която не може да бъде основание за самостоятелно възнаграждение извън предвидената от закона цена на кредита.