Решение № 13 от 19.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: В. Пенгезов

Членове:

Калин Калпакчиев

Десислав Любомиров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора М. Люб. А. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600254 по описа за 2022 година Производството е по чл.327 и сл. от НПК. Образувано е за трети път пред въззивната инстанция, след като с решение №60233 от 13.01.2022г. по КД №987/21г. по описа на ВКС е отменено решение №128 от 22.04.2021г. по описа на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната иннстанция.

С присъда № 6440/12Л2.2016 година, постановена по

НОХД№ 74/2014 г. ОС Благоевград е признал подсъдимите Н. Д. Й., В. С. Г. и А. В. А., за невинни в това, на 16.04.2012 година около 03.00 часа в гр.

Сандански в съучастие като съизвършители са направили опит умишлено да умъртвят А. Р. М. от гр. Сандански чрез задействане и хвърляне в жилище, находягцо се на ул. „***” № 31 на две взривни устройства, като деянието е извършено по начин и със средства опасни за живота на мнозина и е останало недовършено по независещи от дееца причини и ги е оправдал по обвинението но чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Със същата присъда подсъдимите Н. Д. Й.. В. С. Г., А. В. А. и поде. С.

1

А. С. са оправдани и по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, и т. 11, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, затова, че в съучастие като съизвършители на 29.06.2012 година около 05.50 часа в гр. Сандански, пред клуб „Евророма”, находящ се на ъгъл на ул. „Рила”, умишлено са умъртвили по начин и със средства опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин и по расистки подбуди М. Д. И. от гр. Сандански /починал на 29.07.2012 година) чрез поставяне на публично място на самоделно взривно устройство тип „сюрприз”.

С присъдата си съдът се произнесъл и по приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от наследниците на починалия И. и от пострадалия А. Р. М. за обезщетение на претърпените от тях неимуществени вреди в размер съответно на - 200 000 лв. - за С. И.

/преживяла съпруга), по 100 000 лв. — за С. И. и С. И. /деца), причинени от смъртта на техния наследодадател, предявени солидарно срещу подсъдимите Й.. Г., А. и С. и 100 000 лв. за М., предявен солидарно срещу Й., Г. и А. които отхвърлил като неоснователни.

Съдът е постановил разноските по делото да останат в тежест на държавата, но не се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, извън определението, с което в хода на съдебното производство е върнал иззетите на досъдебното производство вещи, принадлежащи па свидетеля С.

К..

В срока по чл. 319 НПК е постъпил протест от ОП Благоевград с релевирани в него оплаквания за неправилност на постановената присъда, която била необоснована, незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на ОП Благоевград. В подкрепа на последното оплакване се сочи, че съдът не бил допуснал задаването на въпроси, свързани с проведената оперативната дейност по установяване извършителите на деянието от полицейски служители, свидетели по делото, като не се е съобразил, че според съдебната практика полицейските служители не са разследващи органи по смисъла на НПК, показанията им съставлявали надлежен доказателствен източник и съдържащите с в тях факти и обстоятелства можело и следвало да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния 2 акт, доколкото направената оценка сочела на тяхната достоверност.

В допълнението към протеста се поддържат оплакванията за незаконосъобразност и неправилност на присъдата. Въз основа на подробен собствен анализ на събраната и проверена от решаващия съд доказателствена съвкупност се претендира, че съставът на ОС Благоевград не бил обосновано, всестранно и пълно изследвал правно значимите по делото факти, като доказателствата и доказателствените средства /писмени, гласни, веществени и заключения на експертизи) не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка, което по съществото си е оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата по делото съобразно тяхното действително съдържание.

Заявява се подробно мотивирано несъгласие с аргументите на съда, поради които е счел, че протоколите за изземване на обтривки и микроследи от ръцете и дрехите на четиримата подсъдими са опорочени и не съставляват валидни доказателствени средства, поради което са изключени от доказателствената маса. Не се споделят и доводите на съда, определени като неубедителни и неправилни, поради което не е кредитирано и изготвеното веществено доказателствено средство, събрано чрез специални разузнавателни средства.

Иска се отмяна на оправдателната присъда, постановена от ОС Благоевград и постановяването на НОВА ВЪЗЗИВНА ПРИСЪДА, с която подсъдимите Й., Г. и А. да бъдат признати за виновни и осъдени по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за коего да им бъде наложено наказание „лишаване от свобода” над минималния размер, предвиден в закона и по чл.116, ал. 1, т. 6, т. 11, пр.

2, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което да им бъде наложено наказание „лишаване от свобода” над средния предвиден от закона размера и определяне на общо най-тежко наказание на основание чл. 23, ал. 1 11К, а поде С. - да бъде осъден по обвинението по чл. 116, ал. 1, т. 6, г. 11, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като у бъде наложено наказание над средния предвиден ог закона размер.

Иска се допускането до разпит като свидетели на полицейските служители В. Г. М., Д. А. Б. и Д. В. П..

Останалите страни по делото не са депозирали възражения срещу 3 подадения протест.

Присъдата на ОС Благоевград е обжалвана изцяло с обща жалба от гражданските ищци и частни обвинители С. И., С. И., С. И. и А. М., чрез техните повереници с искане да бъде отменена, подсъдимите да бъдат осъдени за извършените престъпления по повдигнатите им от ОП Благоевград обвинения и да бъдат уважени в пълен размер предявените граждански искове за нанесените им от престъпленията неимуществени вреди. Сочи се, че участието на четиримата подсъдими в извършването на тежки умишлени престъпления, причинно-следствената връзка между тях и настъпилия вредоносен резултат от двете деяние и причинените неимуществени вреди бил доказан, не били налице оборващи обвинителната теза доказателства, а единствените доказателства в посока на невинността им били версии, лансирани от защитата 4 години след инкриминираните дати и с които градят алиби, че подсъдимите са намирали в населени места, далеч отстоящи от местата, на които са извършени престъпленията.

С жалбата не е поискано събирането на доказателства във въззивното производство.

В съдебно заседание протеста се поддържа. Прокурорът моли, да се отмени присъдата на първоинстанционния съд и да се постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. Поддържам казаното от прокурорите пред предходните състави на САС. Относно първото престъпление за взрива на 16.04.2012 г., обвинението за опит за убийство счита, че освен от разпитите на свидетелите с тайна самоличност, които по категоричен начин посочват подсъдимите като извършители на деянието, същото се подкрепя и от извършеното претърсване в дома на свидетеля Г., където са открити 263 броя фитили от пиротехнически изделия, които се изработват, за да служат за предаване на огневи импулс и които са използвани при самоделните взривни вещества за това престъпление. Доказано било също така, че подсъдимите са се снабдявали системно със средствата за изготвяне на тези взривни вещества, Подсъдимите, които са привлечени като обвиняеми за деянието на 16.04.2012 г. Г., А. и Й., са се намирали в района на местопрестъплението, което също било доказано по един категоричен начин от техническата експертиза и от приложените справки на мобилните оператори. Същите провеждали 4 многократно разговори по времето, когато е извършено престъплението през нощта. Също така и показанията на свидетеля М. К. били категорични, ч е е забелязал напускането на местопроизшествието на 2 лица, които се оттеглят с червен автомобил марка „Опел“. Установено било по делото по категоричен начин, че подсъдимият Й. е използвал автомобил „Опел“, модел „Астра“ червен на цвят, собственост на неговия баща. Относно второто престъпление, извършено на 29.06.2012 г. за четиримата подсъдими счита, че са доказани повдигнатите им обвинения на първо място от разпитите на свидетелите с тайна самоличност №№ 1, 3 и 7. Друго доказателство били иззетите натривки от дрехите на подсъдимите като било доказано и установено от експертизите, че съответстват на използваните съставки за взривното устройство, с което е умъртвен пострадалият. Счита, че макар с множество косвени доказателства, се подкрепят по категоричен начин показанията на анонимните свидетели и, че обвинението е доказано, поради което моли, да се постанови нова присъда, с която да подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. М. поддържа депозираната жалба по отношение на първото деяние, за което са привлечени лицата Г., Й. и А.. Изцяло се солидаризира с казаното от представителя на държавното обвинение по отношение на доказаността на първото деяние.

Счита, че първоинстанционният съд е направил един изключително погрешен анализ на доказателствената съвкупност, като е анализирал доказателствата поотделно без взаимовръзка всички заедно, каквито са изискванията на закона, защото при този възприет подход априори е невъзможно да се постанови осъдителна присъда, когато обвинението се поддържа само и единствено на косвени доказателства. В конкретния случай б и л и налице множество такива. На първо място изготвена по делото експертиза с протокол № 52, в резултат на която били установени вида, свойствата на взривните вещества, поставени в дома на А. М. и такъв състав е намерен по ръцете и дрехите всички подсъдими, досежно първото деяние. Този същият химичен състав е еднакъв както за взривните вещества, използвани за взрива на 16.04., така и за взрива от 29.06.2012 г. Сам по себе си този доказан факт не означавал нищо, без да се анализа като цяло доказателствената съвкупност, от която било видно, че подсъдимите по първото обвинение проявяват активна пронацистка позиция. Събрани били безброй доказателства за омраза към 5 ромите от страна на подсъдимите Г. и Й.. Свидетеля К., твърдял, че е виждал бомба, изработена по подсъдимия Г.. Същият този свидетел говор ел, че след направено претърсване и изземване от неговия дом се е срещнал с подсъдимия Г., който е бил видимо притеснен и е искал да говорят на едно потихо място. Подсъдимият Г. бил разпитвал свидетеля дали му е правен обиск и дали е разпитван. Същият този свидетел сочел как подсъдимият С. му е заявил, че заради Г. всички ще патят. При претърсване и изземване в дома на подсъдимия Г. са намерени редица взривни вещества, които са годни за направата на самоделно взривно устройство. Тези вещества, както и анализа на информацията от компютъра на Г. сочели, че лицето има засилен интерес към направата на самоделни взривни устройства. От компютъра били иззети рецепти и други клипове, от които можело да се направят изводи за какво са служили на лицето. Отделно, много от тези файлове били изтрити и този взаимен комплекс от доказателства не бил намерил никакво отражение в мотивите на първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е направил изключително изолиран анализ на доказателствата, от който се вижда, че показанията на основния свидетел-очевидец К. според съда не носели доказателства и данни за самоличността на подсъдимите, нещо, което не кореспондирало с останалите доказателства. Свидетелят твърдял че е забелязал 2 лица, които се отдалечават тичайки, както и че едно от тези лица има специфична походка. Според анонимен свидетел № 8, подсъдимият А. имал специфична походка. Безспорно било установено, че подсъдимият Й. е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, червен на цвят, в какъвто автомобил са се качили двама от бягащите лица, след което автомобилът е потеглил незабавно, което категорично соч ело на индиция, че в автомобила е имало и 3 ти човек, а именно водачът. От данните в компютърната експертиза безспорно се установявало, че на инкриминираната дата и място са провеждани изключително интензивни разговори между А. и Г.. Съответно, буд ела сериозен интерес необходимостта от провеждане на кратки разговори, по няколко секунди, именно на инкриминираното място и то при комплекс от косвени доказателства. Този комплекс, макар и минимално, сочел за единствено възможния извод, че лицата са извършители на инкриминираното деяние, поради което мол и, да се постанови осъдителна присъда, с която да бъдат признати за виновни и да им се да наложи справедливо наказание при условията на разпоредбата на чл. 54 НК. Моли да 6 с е уважи гражданският иск на А. М., като в резултат на инцидента били налице безспорни доказателства за промяна изцяло в психиката, светоусещането, коренна промяна в начина му на живот . Счита, че гражданският иск е доказан в пълен размер, поради което моли, да бъде уважен. Претендира заплащане и на направените разноски от частния обвинител и граждански ищец.