Определение № 737 от 09.07.2026, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 270/2026
- Вид
- Определение № 737
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737 гр. Перник, 09.07.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261700100270 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С. В. С. чрез адвокат Х. Р. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124. ал. 1 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът С. В. С. не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, вземанията, предмет на Изпълнителен лист, издаден на 25.07.2012 г. от Районен съд - Перник, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 25.07.2012 г. по ч.гр.д. № 3928/2012 г., по описа на Районен съд - Перник, послужил за образуването на изпълнително дело № 797/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., per. № 753, район на действие - ОС- Перник, в общ размер на 56 908.65 лв. /29 096.93 евро/, от които: 50 697.49 лв. /25 921.22 евро/ - главница по договор за ипотечен кредит от 05.02.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2012 г. до окончателното изплащане на задължението; 3 889.45 лв. /1 988.64 евро/ - договорна лихва за периода от 04.11.2011 г. до 24.07.2012 г.; 33.84 лв. /17.30 евро/ - наказателна лихва за периода от 04.11.2011 г. до 24.07.2012 г.; 1 092.42 лв. /558.55 евро/ - държавна такса; 1 195.45 лв. /611.22 евро/ адвокатско възнаграждение; поради изтекла погасителна давност в периода от 30.03.2020 г., датата на последното извършено изпълнително действие по изп.д. № 797 от 2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., до датата на подаване на настоящата искова молба, в който не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за вземанията, предмет на горепосочения изпълнителен лист, и предвиденият в закона 5-годишен давностен срок е изтекъл. С исковата молба е представени документ - Справка за изпълнителни действия по изп.д. № 797/2012 г., с искане за приемане като доказателства по делото, както и е поискано изискване препис от изп.д. № 797/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., per. № 753, район на действие- Окръжен съд – Перник.
Ответникът "ЕОС МАТРИКС" ЕАД в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с ко й т о по подробно изложени съображения изразява становище на първо място за недопустимост на предявения иск за размера над присъдената по изпълнителен лист 1 главница, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяване по давност на главните задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсва правен интерес от предявяване на иск по отношение на тях. На следващо място, счита, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес за установяване недължимостта на законната лихва законната лихва е визирана в изпълнителния лист глобално, само като период, а не в точен размер,като освен това същата има акцесорен характер, следва главното вземане и при отпадането му лихва не се начислява и не се дължи. Освен това, недопустим е предявеният установителен иск за недължимост на съдебни разноски, присъдени в заповедното производство, поради което производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.
Относно наличието на висящ изпълнителен процес, моли да бъде съобразено, че за принудителното събиране на процесното вземане е било образувано изпълнително дело № 20127550400797 по описа на ЧСИ С.В.Б. (753). Посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, с нарочно Постановление на съдебния изпълнител от 03.02.2023 г„ като не са предприемани действия по принудително изпълнение след прекратяване на делото. Във връзка с изложеното, счита, че между страните липсва спорно право, респективно за ищцовата страна липсва правен интерес от водене на настоящия иск, поради което същият се явява недопустим.
По същество ответникът моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като изложените твърдения в него са неправилни, необосновани и недоказани. В тази връзка сочи, че възражението за изтекла погасителна давност следователно не сезира съда с искане за произнасяне по въпроса за съществуването на вземането, поради което когато длъжникът се позовава на давност, предметът на предявения иск не е съществуването или новосъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на представляваното от мен дружество процесиите суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е неоснователен, защото вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество - естествено вземане. С отговора на исковата молба е представен документ Съобщение от ЧСИ С.Б. с Изх. № 7587/03.02.2023 г., с искане за приемане като доказателство по делото.
Съдът, извършвайки служебна проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК намира следното:
Исковата молба е редовна, в каквато връзка следва да се отбележи, че възражението на ответника за обратното поради това, че в петитума й ищецът посочва като недължима от него главница сума в размер на 50 697.49 лв. /25 921.22 евро/, докато в представената по делото справка като доказателство към предявения иск, е посочена главница на стойност от 2
37 558,54 лв./19 203.38 евро/, както и останалите възражения в тази връзка, се явяват неоснователни и съдът не следва да задължава ищеца да отстрани този недостатък. Този въпрос не касае редовността и допустимостта на исковата молба,а зависи от преценката на ищеца от кого, срещу кого, на какво основание и за какво и в какъв размер да предяви иска си, т.е. това е въпрос по основателността на исковата претенция, респ. по съществото на спора и след като посочените елементи са посочени в исковата молба, то същата е редовна и поради това не е нарушено правото на защита на ответника.
Съобразно изложените в исковата молба и в отговора факти /за издаден изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца, въз основа на който ответникът е инициирал изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането/, то в случая и двете страни твърдят хипотеза на „перемпция” по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което според приетото в определение по ч. т. д. № 1660/2016 г. на ВКС, І т. о., решение по гр. д. № 1812/2015 г. на ВКС, ІV г. о. и решение по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о. длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е издаден изпълнителен лист и въз основа на който кредиторът може да инициира по всяко време изпълнително производство, независимо от перемцията на изпълнителния процес, на която се позовават страните по делото, която не изключва последващо принудително изпълнение. Ето защо съдът приема, че с оглед етапа на производството е налице правен интерес от иска по чл. 439 ГПК.
Предявените с исковата молба искове с правно основание чл. 439 ГПК се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Доказателствена тежест:
Предмет на доказване от ищеца по иска с пр. осн. ч л . 439 ГПК е твърденият положителен факт – че изпълняемото право, в случая вземането по изпълнителния лист, е погасено с предвидената в закона погасителна давност, поради факти и обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителния лист, както и периодът, през който е изтекъл срокът на пог. давност - най-късно към момента на предявяването на иска.
Ответникът следва да установи фактите, на които основава своите възражения, като установи обстоятелствата за предприети от него действия за събиране на задължението, които са довели до прекъсване и/или спиране течението на погасителната давност.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи са допустими и относими и следва да бъдат приети като доказателства по делото, по която причина следва да се изиска заверено копие от изп.д. № 797/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., per. № 753, район на действие- Окръжен съд – Перник.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото като писмени доказателства заверени с оригиналите копия на документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба, подробно описани в същите.
ДА СЕ ИЗИСКА заверено копие от изпълнително дело № 797/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., per. № 753, район на действие- Окръжен съд – Перник.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото така, както е посочено в мотивите на определението като УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 от ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.09.2026 г. от 14,45 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4