Определение № 56 от 11.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. София, 10.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Баева

Членове:

Мадлена Желева

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002900236 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Е. Е., чрез адв. Т. И. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 686/07.11.2022 г., постановено по в. т. д. № 611/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено Решение № 260270/13.04.2022 г., постановено по т. д. № 156/2020 г. по описа на СГС, ТО, 2 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Пипо 69” ЕООД срещу П. Е. Е. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

145 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1) 37887,27 лв. компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди на търговското дружество, изразяващи се в неправомерно изплатени възнаграждения на П. Е.

Е. в качеството му на бивш управител на дружеството - за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г.; 2) 10742,78 лв. – законна мораторна лихва върху по-горе описаното компенсаторно обезщетение, изтекла за периода от 04.07.2016 г. до 15.01.2020 г.; 3) 2603,70 лв. - компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатен от „Пипо 69” ЕООД ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на П. Е. Е. в качеството му на бивш управител на дружеството - за периода от 20.06.2016 г.

1 до 18.09.2018 г.; 4) 11734,81 лв. - компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени със средства на дружеството (без да е налице правно основание) осигурителни вноски (по ДОО, ЗЗО и ДЗПО), които П. Е. Е. в качеството му на бивш управител на дружествотоищец е следвало да внася в осигурителните фондове за своя сметка (като самоосигуряващо се лице) – за периода от м. 07.2016 г. до м. 09.2018 г. и 5) 6320 лв. - компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатените в полза на дружеството, ангажирано да извършва счетоводни и ТРЗ услуги за „Пипо 69” ЕООД (8820 лв. и 2 500 лв.) - стойността, която „Пипо 69” ЕООД би заплатило за същите услуги, в случай че П. Е. Е. в качеството му на бивш управител не е изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 ., чрез който е уговорена промяна (увеличение) в дължимото възнаграждение за осъществяване на тази услуга.

Касаторът поддържа, че в обжалваната част въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е постановено при неправилно прилагане на материалния закон – при сключен договор за управление на дружеството управителят има право на възнаграждение за осъщественото управление и представителство на търговското дружество и без неговият размер да е бил уговорен в сключения договор за управление и представителство. Счита, че действителният размер на уговореното в договора за управление възнаграждение може да се установява и чрез конклудентни действия.

Оспорва правното съждение на въззивния съд, че увеличението на възнаграждението за осъщественото счетоводно обслужване на ищцовото дружество не е одобрено от принципала.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалната процесуална предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поставя следния материалноправен въпрос: „Допустимо ли е възнаграждението на управителя на търговско дружество да бъде определено чрез конклудентни действия (при наличие на изрична клауза в договора за управление, съгласно която правоотношението между дружеството и управителя е учредено изначално като възмездно?”. Поддържа, че отговорът на този въпрос би допринесъл за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като би довел до внасяне на допълнителна 2 яснота в разпоредбите на ТЗ, уреждащи субективното право на възнаграждение на управителя на търговско дружество, както и до осъвременяване на съдебната практика - за да бъде приведена в съответствие с принципната концепция на ТЗ, с правилата на търговския оборот, с обичаите в търговските отношения, с житейската логика, с обективната специфика на обществените условия.

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение – в обжалваната с касационната жалба част, въззивният съд е приел, че за ангажиране на имуществената отговорност на управителя на ООД по чл. 145 ТЗ търговското дружество трябва да установи както извършването на вредоносни действия от управителя спрямо дружеството, така и да е взето решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за търсене на такава отговорност. Изяснил е, че тази специална имуществена отговорност е предпоставена от съществуващите между управителя и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно, като нейният фактическия състав обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от което са последвали вреди. При проверка на допустимостта на предявените осъдителни искове въззивният съд е съобразил, че е взето решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество (по Протокол от 01.08.2019 г.) да бъде предявен иск срещу бившия управител - П. Е., за причинените от него на дружеството имуществени вреди. Апелативният съд е 3 приел, че през процесния период ответникът е бил управител на ищцовото дружество. Пояснил е, че между управителя на дружество с ограничена отговорност и дружеството съществуват два вида правоотношения договорно и органно, като органното правоотношение възниква от следния фактически състав: избор на управителя от Общото събрание (чл. 137, ал. 1, т.

5) и съгласие на управителя (чл. 141, ал. 3 ТЗ). Процесното правоотношение е сходно с това, което се поражда от мандатния договор, като правата и задълженията на управителя могат да бъдат конкретизирани чрез сключване на договор за управление, който притежава смесен характер (съдържа елементи от договора за поръчка и договора за изработка). Договорът за управление е уреден в Търговския закон като формална сделка - с писмена форма за валидност, което изключва по принцип възможността за сключването и изменението му чрез конклудентни действия. С този договор може да бъде уредено поемането на задължение за постигане на определен стопански резултат, възнаграждението на управителя и други детайли в отношенията им, но без да се засяга нито установеното в закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание (напр. това за определяне на размера на възнаграждението). Сключването на договор за управление обаче не е предпоставка за конституирането на органа на дружеството, тъй като основната част от отношенията са уредени в закона, поради което сключването на договора за управление е само една правна възможност, която зависи от волята на страните.

Въззивният съд е счел, че решението на Общото събрание по чл. 137, ал.

1, т. 5 ТЗ урежда вътрешните отношения между управителя и дружеството, поради което при липса на такова решение правоотношение между дружеството и управителя не може да възникне. Съобразил е, че съгласно чл.

137, ал. 1, т. 5, предл. 2 ТЗ изрично решение е необходимо и по отношение на размера на неговото възнаграждение, като в договора за възлагане на управлението правата на управителя само се конкретизират - в него следва да се уговори размерът на месечното възнаграждение, определен от Общото събрание, начинът на плащането му, както и други права и задължения, които страните са поели по силата на постигнатото между тях съгласие (размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и др.). Позовал се е на правното разрешение, дадено в Решение № 150/29.05.2015 г. по гр. д. № 5272/2014 г. на ВКС, ГК, IV г. о. (с договора за управление може да бъдат 4 уредени отношенията, но без да се засяга установеното от закона съдържание на договора, нито решенията на общото събрание - напр. това за определяне на размера на възнаграждението). Възнаграждението на управителя и неговият размер не може да бъде променен чрез сключено в изискуемата писмена форма допълнително споразумение към договора за управление, ако не бъде прието съответното решение от компетентния волеобразуващ орган.

По тази причина то не може да бъде определяно и изменяно с конклудентни действия - решенията на Общото събрание на дружеството като волеобразуващ орган винаги следва да са недвусмислено и изрично изразени поради въведения с нормите на ТЗ ред за формирането им.

При така изяснените принципни правни съждения въззивният съд е приел, че по делото ответникът не е установил, че с решение на Общото събрание е било определено възнаграждение на управителя на „Пипо 69” ЕООД - П. Е.. Тъй като съгласието относно това възнаграждение не може да се постигне с конклудентни действия, съдът е счел, че от обстоятелството, че „Пипо 69” ЕООД е изплатило исковата сума на П. Е., не може да се заключи, че страните са се договорили тази сума да се изплаща като възнаграждение на управителя, поради което тези разходи, извършени през исковия период, са извършени без правно основание – с тях ответникът е причинил имуществени вреди на ищцовото дружество (в размер на изплатените суми като възнаграждения за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г. – общо за 37887,27 лв.).

С оглед на обстоятелството, че въззивният съд е приел за основателен обуславящия иск с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно изплатени възнаграждения на П. Е. Е. в качеството му на бивш управител на дружеството - за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 г., уважени са както акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на сумата в размер от 10742,78 лв., представляваща обезщетение за забава върху 37887,27 лв., изтекла за периода от 04.07.2016 г. до 15.01.2020 г., така и обусловените искове с правно основание чл. 145 ТЗ – за заплащане на сумата от 2603,70 лв. - компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на заплатен от „Пипо 69” ЕООД ДДФЛ върху неправомерно изплатените възнаграждения на П. Е. Е. в качеството му на бивш управител на дружеството - за периода от 20.06.2016 г. до 18.09.2018 5 г. и за заплащане на сумата от 11734,81 лв. - компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени със средства на дружеството (без да е налице правно основание) осигурителни вноски (по ДОО, ЗЗО и ДЗПО), които П. Е. Е. в качеството му на бивш управител на дружеството-ищец е следвало да внася в осигурителните фондове за своя сметка (като самоосигуряващо се лице) – за периода от м. 07.2016 г. до м.

09.2018 г. Уважен е и искът с правно основание чл. 145 ТЗ за заплащане на сумата 6320 лв. – компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между заплатените в полза на „Макс мин” ООД 8820 лв. и дължимите 2500 лв. за извършените по възлагане счетоводни и ТРЗ услуги, която сума ищцовото дружество би заплатило, в случай че ответникът не би изменил договора за счетоводно обслужване с подписване на Анекс от 01.06.2016 г., в който е уговорена промяна на възнаграждението за тази услуга.