Протокол № 180 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 180 гр. Варна, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Н. П. Катрикова Добрева

Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900559 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:44 часа се явиха:

Ищецът В. Н. Г., редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован, не се явява законен представител, представлява се от адвокат Н.С., преупълномощен от адвокат П.В., с пълномощно от днес.

Вещото лице М. В. П., редовно призована, не се явява, депозирана е молба по делото.

Адв. С.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора СЪДЪТ докладва постъпила молба по делото с вх. № 8078 от 11.03.2026 г. от ответното дружество „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД чрез адвокат Н. К., с която се иска допълване в доклада във връзка с качеството на „потребител“ на ищеца. Искането е за допълнение в проекта за доклад, с което да бъде указано изрично, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на качеството си на „потребител“.

Адв. С.: Поддържаме отговора.

1

По направеното искане в докладваната молба от ответното дружество, СЪДЪТ намира същото за основателно и в предмета на доказване, така че следва да бъде допълнен доклада в частта на доказателствената тежест, а именно че в тежест на ищеца е да докаже качеството си на „потребител“ по процесния договор.

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1846 от 16.12.2025 година, приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешно съдебно заседание, с допълнението в частта на доказателствената тежест, а именно, че в тежест на ищеца е да докаже качеството си на „потребител“, съобразно твърденията си в исковата молба.

Подадена е искова молба от В. Н. Г., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Варна, действащ чрез адв. Д. Ф., насочена против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“), ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр.

София, представлявано заедно от двамата членове на управителния съвет П.Н.Д., Д.Б.Ш., А.В.Я., А.А.М., с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми като недължимо платени:

76 184.32лв., представляваща курсови разлики, получени от ответника в периода от 24.06.2008г. до 30.04.2016г. по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 38533/ 23.05.2008г.; 1 716.37 шв. франка, представляваща курсова разлика, получена от ответника на 29.05.2008г., въз основа на превалутирането на шв. франкове в евро, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл.

2, ал. 3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38533/ 23.05.2008г.; 10 194.12 шв. франка, представляваща разлика между първоначалните погасителни вноски и едностранно увеличените от банката погасителни вноски въз основа на компонента БЛП, начислени за периода от 24.06.2008г. до 30.04.2016г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38533/ 23.05.2008г.; 735.26 шв. франка, представляваща такса за управление, получена от ответника на датата 29.05.2008г., съгласно чл. 4, т. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38533/23.05.2008г. 2 628.01 шв. франка, представляваща комисионна за управление, получена от ответника в периода от 24.06.2008г. до 30.04.2016г., съгласно чл. 4, т. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38533/23.05.2008г. 48 450.48 лв., платена на ответника в периода от 01.05.2016г. до 26.03.2019г. курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит №HL 76167/15.04.2016г.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е бил сключен 2 договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38533 от 23.05.2008г.

(за краткост по-долу „Договорът за кредит от 2008г.“), по силата на който на ищеца, в качеството на кредитополучател, е бил предоставен кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 59 000.00 евро. Сочи, че за усвояването на предоставената сума, в договора е предвиден механизъм за реализиране на двойно превалутиране. От една страна сумата в швейцарски франкове, съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, се усвоява по блокирана сметка, а впоследствие въз основа на предвидено в договора подаване на писмено искане за превалутиране, разрешеният кредит се предоставя за ползване.

Сочи, че средствата се превалутират служебно от банката в евро по нейния търговски курс „купува". Счита, че като последица от двойното превалутиране банката-ответник се е обогатила с курсова разлика в размер на 1 716.37 шв. франка. Сочи, че възнаградителната лихва по кредита, съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, се формира от сбора на плаваща компонента, „базов лихвен процент“, който към момента на сключване на сделката е бил 4.5%, и фиксирана надбавка в размер на 1.15 пункта. Поддържа се, че с разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договора, банката е уредила възможността едностранно да изменя договорната лихва при промяна на плаващата компонента, както и съгласно чл. 12 е предвидена аналогична възможност по отношение на Тарифата за лихвите, таксите и комисионните. Твърди се, че клаузата на чл. 22 от договора съдържа декларативно изявление за запознатост с обстоятелството, че промяната на обменния курс на шв.франк може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски.

Ищецът твърди, че от една страна кредиторът е увеличил едностранно договорната лихва, а от друга страна, считано от 2012 г., курсът на швейцарския франк спрямо лева е започнал да нараства значително. Въз основа на посочените обстоятелства твърди, че е започнал да изпитва затруднение да изпълнява задълженията си по кредита, което е наложило да бъде направено рефинансиране с нов. Подписан е с ответникът Договор за банков кредит № HL76167/ 15.04.2016г. в размер на 147 807.73 лв., задължението по който е било предсрочно погасено на 26.03.2019 г.

Поддържа, че са неравноправни валутните клаузи на чл. 6, ал. 2, изр. 2 и чл.22, ал.1 от процесния договор, с който банката е прехвърлила изцяло върху кредитополучателя курсовия риск от повишаване на пазарната стойност на швейцарския франк спрямо българския лев. Позовава се на практиката на съда на ЕС, съгласно която на потребителите, като по-слаба страна в отношението с доставчика, по-специално в степента им на информираност, се дължи от кредитора обективно и прозрачно съставяне на договорните клаузи, както и предоставяне на информация, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута потребителят се излага на определен риск, свързан с обменния курс. Позовава се на указания на СЕС по отношение на начина на предоставяне на информацията за възможните изменения на плаващата компонента в променливата договорна лихва, с оглед на което поддържа, че банката е следвало да представи на кредитоискателите данните за движението 3 в миналото на курса на швейцарския франк спрямо българския лев, публично достъпна на сайта на БНБ. Поддържа, че наличието на клауза в договора, с която кредитополучателят е потвърдил пълното и точно изпълнение на преддоговорните задължения от страна на заемодателя, не размества доказателствената тежест по въпроса. С оглед на изложеното се твърди, че банката в хода на изпълнение на договора от 2008г. е получила без правно основание облага под формата на курсови разлики в размер на 76 184.32лв., формирани от увеличената стойност на швейцарския франк спрямо стойността, която той е имал към датата на усвояване на кредита през 2008г.

Наред с изложеното се поддържа, че е нищожна новационната сделка, представляваща договор за банков кредит от 2016г. Счита, че се касае за спогодба върху непозволен договор, поради което не е произвела правно действие съгласно чл. 366 ЗЗД. Намира го и за неравноправен, тъй като с него са преуредени правните последици от рефинансирания недействителен договор. Посочва се, че банката е включила в размера на главницата по Договора за кредит от 2016г., недължими курсови разлики в размер на 48 450.48 лв., съставляващи разликата между главницата в швейцарски франкове, изчислена към датата на превалутирането и стойността на тази главница, изчислена по курса, който е имала чуждата валута към датата на усвояване на кредита през 2008г. Поддържа, че ищецът с подписването на договора от 2016г. не е извършил отказ от гарантираната му потребителска защита, а единствената му цел е била да намали икономическата тежест, без да осъзнава неравноправността на договора. Твърди, че клаузите на договора за кредит от 2016г. са типови и предварително изготвени от кредитната институция.

Също така се твърди, че в чл. 3, ал. 5, на чл. 6, ал. 3 и на чл. 12 от Договор за кредит от 2008г., банката е уговорила по неясен начин клаузи, регламентиращи правото да бъде увеличена договорната лихва в ущърб на кредитополучателя. Въз основа на това, ответникът е получил в повече 10 194.12 шв. Франка през периода от 23.05.2008г. до 15.04.2016г. Счита, че посочените клаузи са неравноправни на основание чл. 143, т. 10 от ЗЗП /ред. преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015г./, съответно спрямо тях не се прилагат изключенията на чл. 144, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП. В тази връзка се сочи, че в каузалната практика на ВКС е изяснен непротиворечиво въпроса за механизмите, по които кредитните институции могат законосъобразно да увеличават дължимата лихва, като практиката е константна и относно въпроса за обхвата на изключенията по чл. 144, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Твърди, че клаузите следва да отговарят на следните кумулативни условия: лихвообразуващите показатели, при чието настъпване може да се измени лихвата, да са изрично уговорени в договора или в общите условия; тези обстоятелства следва да са обективни, да не зависят от волята на кредитора; информацията за лихвообразуващите компоненти трябва да е публично достъпна; да е налице методика за промяна на лихвата, включваща изчислителна процедура, съгласно която промяната на лихвата е функция от стойността на обективните показатели; промяната на лихвата трябва да 4 настъпва автоматично при изменение на лихвообразуващите фактори, без тя да е поставена на дискрецията на кредитната институция; при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В настоящия случай, поради това, че банковата институция не е предоставила на потребителя релевантните данни за обстоятелствата, определящи обхвата на задълженията му за възнаградителна лихва, същият е бил лишен от възможността съгласно чл. 58, ал. 1, т. 1 от ЗКИ да си изчисли общите разходи по кредита, съответно да бъде информиран за тях. Намира, че са нарушени и изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ кредитните сделки да се формулират по ясен и разбираем начин. Сочи, че в договора не са посочени лихвообразуващите компоненти, както и методология. Намира, че съгласно процесните клаузи промяната на лихвата не настъпва автоматично, а е предоставена на волята на кредитора, който чрез своите органи има дискреционната власт да определи в кой момент да увеличи лихвеното ниво.

Ищецът твърди, че банката е получила и недължими такси за управлението на кредита, начислени въз основа на неравноправната клауза по чл. 4 от договора за кредит от 2008 г. Поддържа се, че заплащането на многократни такси за извършването на едно и също действие, което е иманентна част от съдържанието на предоставената финансова услуга, води до неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи на общия принцип, забраняващ получаването на престация без правно основание. Като аргумент в тази посока се сочи и забраната да бъдат събирани такси за усвояване и управление за договорите за кредит, предвидена в чл. 10а от ЗПК /нов/ ДВ, бр.