Определение № 474 от 12.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Варна, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Й.

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно частно търговско дело № 20263001000384 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 220 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 2868/03.07.2026 г. на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД- гр. София, представлявано от адв. П. В. от АКБургас, срещу определение № 140/19.06.2026г., постановено по т. д. № 22/2026 г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за привличане на Д.П.Я. като трето лице– помагач на страната на ответника, по реда на чл. 219 ГПК.

В жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на определението по съображения, че направеното от ответника в процеса искане по чл. 219 ГПК е допустимо и основателно, а твърденията в отговора на исковата молба, че Д.П.Я., който е шофирал неизправно МПС с ниска скорост, е съпричинил ПТП, в резултат на което е починал синът на ищеца В. В. В., са достатъчни за обосноваване на правен интерес от конституирането на това лице като подпомагаща страна в производството по чл. 432 КЗ. Твърди се, че застрахователят цели да обвърже третото лице със силата на мотивите с оглед реализирането на субективни права срещу него, обусловени от изхода на делото. Излага се също, че с оставяне без уважение на искането му за привличане на това лице в процеса се възпрепятства възможността за обвързване на това лице със съдебното решение, съответно за упражняване на регресните права на ответника спрямо съпричинител на вредоносния резултат 1 съобразно механизма на произшествието. Искането към въззивния съд е за отмяна на определението и уважаване на искането за конституиране на подпомагаща страна.

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Насрещната страна В. В. В., представляван от адв. А. И. от САК, представя отговор, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени съображения и доводи за липса на предпоставките за уважаване на искането по чл. 219, ал. 1 ГПК.

Разгледана по същество частната неоснователна по следните съображения: жалба се преценява като

Производството пред Търговищки окръжен съд е образувано по искова молба на В. В. В., представляван от адв. А. И. от САК, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ЗК „Лев Инс“ АД - гр. София, за присъждане на обезщетения за претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди от смъртта на неговия син П.В.В., починал на 31.10.2022г. в резултат на ПТП от същата дата, виновно причинено от Т.Х.У. като водач на л.а. "****************", с peг. № **********, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество. Предявена са и акцесорни претенции по чл. 86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава върху сумите за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди.

В обжалваното определение по чл. 140 ГПК, от подготвително заседание, в частта по чл. 220 ГПК, с която съдът се е произнесъл по искане за привличане на Д.П.Я. в качеството на трето лице -помагач, направено от ответника ЗК „Лев Инс“ АД в определения за това срок по чл. 219, ал. 1 ГПКс отговора на исковата молба, е мотивиран извод за липса на правен интерес от привличането на посоченото лице като подпомагаща страна, който изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

Привличането на трето лице– помагач на някоя от страните в исковия процес, съгласно чл. 219 от ГПК, е основателно при наличие на три предпоставки, които следва да са едновременно налице: искането за привличане да е направено в предвиден в закона срок, в зависимост от това 2 коя процесуална страна упражнява правото си да привлече помагач; привличаното лице да има постоянен адрес в Република България и да не живее в чужбина; третото лице – помагач да има право да встъпи, за да помага, т. е. ако има интерес решението за бъде постановено в полза на подпомаганата страна. Правен интерес от встъпване, а оттам и право да бъде привлечена подпомагаща страна е налице, когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод последния да заяви обратен иск срещу помагача. Връзката между двата иска– главен иск и възможен обратен иск следва да бъде нормативна или причинна (фактическа), т. е. обратният иск да зависи от главния било по силата на изрична правна норма, било по силата на факти, послужили за отхвърляне, респ. уважаване на главния иск срещу подпомаганата страна.

В случая, липсата на правен интерес от привличането е очевидна, тъй като решението по делото няма да има никакви правни последици по отношение на третото лице, чието конституиране е поискал ответникът, нито неблагоприятно решение по отношение на ответника ще обуслови възможност той да предяви иск срещу третото лице.

Съгласно чл. 17, ал. 1 ГПК гражданският съд взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление. Гражданското дело подлежи на спиране съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, когато при разглеждането му се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъплението относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

В конкретния казус, наказателния съд е постановил осъдителна присъда спрямо конкретно лице- водач на застраховано при ответното дружество МПС по договор за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите“, за престъпление от общ характер, в резултат на което е починал при ПТП синът на ищеца. Гражданският съд е длъжен да съобрази гражданската отговорност именно на осъденото лице, посочено в присъдата като деец, и респ. отговорността за привлеченият като ответник застраховател по правилата на КЗ. При твърдения на застрахователя на увреждащо МПС, в 3 хода на гражданския процес, за участие в престъплението на лице, което не е обхванато от наказателното производство и присъдата, гражданския съд не може самостоятелно да обяви това друго лице за съизвършител на престъпление, за което е осъден соченият от ищеца деликвент с влязъл в сила акт на наказателния съд. Следователно правните последици, които се целят от ответника с искането за привличане, не могат да бъдат постигнати.

Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на искането по чл. 219 ГПК поради липса на правен интерес, обжалваното определение следва да се потвърди.

Съгласно константната практика на съдилищата, в това производство разноски не се присъждат, а същите се разпределят с постановяване на крайния съдебен акт по спора, съобразно правилото на чл. 78 ГПК.

Настоящото определение на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване – в този смисъл т. 9, б. "а" от ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС.

Воден от горното, съставът на ВнАпС, ТО,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 140/19.06.2026г., постановено по т. д.

№ 22/2026 г. по описа на Търговищки окръжен съд, в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД - гр. София, представлявано в процеса от адв. П. В. от АК- Бургас, за привличане на Д.П.Я. като трето лице – помагач на страната на ответника, по реда на чл. 219 ГПК

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4