Решение № 443 от 27.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Пловдив, 27.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330118036 по описа за 2022 година

Предявен е иск от М. И. М., ЕГН: ********** против Прокуратурата на Република България за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева – за репариране на претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на допуснато накърняване на граждански права, изразяващо се в повдигане и предявяване на обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на оправдателната присъда ***** г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3000 лева – представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2021 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че на **** г. присъствал с негови познати на футболен мач в гр. С., където възникнал спор между присъстващи, прераснал в размяна на обиди, удари и конкретно нанасяне на удари по едно лице. Ищецът и други лица били задържани от служители на МВР и отведени в РУ в гр. С., където били разпитани като св., а на следващия ден – освободени. В следващите месеци ищецът отново бил призоваван за извършване на различни процесуално-следствени действия по образуваното досъд. пр. № ***/*** г. по описа на ** РУ „Полиция“ при СДВР, пр. пр. № ***/*** г. по описа на ***, като на **** г. му било повдигнато и предявено обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК и му била определена мярка за неотклонение „***“. След продължително разследване, вкл. и с провеждане на процедура за прекратяване на досъдебното производство от *** г., след почти 4 годиниq в началото на **** г. *** внесла срещу ищеца обвинителен акт, по който било образувано НОХД № ***/*** г. по 1 описа на ****, по което на **** г. съдът постановил присъда, с която признал ищеца за невиновен по предявеното и внесено в съда обвинение, като бил изцяло оправдан. В тази част присъдата била потвърдена с решение № *** от **** г. по ВНОХД № ****/****г. по описа на ***. С оглед гореизложеното счита, че гражданските му права са били нарушени и това довело до причиняване на безпокойство, свързано с предявеното и повдигнато обвинение, като същото довело до промяна начина му на живот, с оглед спазване на определената мярка за неотклонение, до несигурност за бъдещото му развитие в личен и професионален план, както и до неудобства, свързани с необходимостта от периодични пътувания до гр. С., което обстоятелство било причина ищецът да претърпи и материални вреди. Твърди, че от страна на ответника било допуснато неоснователно продължаване на разследването, а след това и поддържане на обвинението, като всичко това продължило почти 7 години. Описаното повлияло на начина на живот на ищеца и възможността му за реализация в определени сфери, за които било недопустимо да подаде документи за кандидатстване поради факта, че има обвинение за умишлено престъпление и срещу него се разглежда нак. дело в съда. За претърпените неимуществени и имуществени вреди ищецът подал заявление на основание чл. 60а от ЗСВ за изплащане на обезщетение, като такова му било отказано поради изтичане на срока за заявяване на претенцията. Претърпените от ищеца имуществени вреди при развитие на нак. производство представлявали разноски за адвокатско възнаграждение, от които 600 лева – в ДП, 1000 лева – в производството пред *** и 200 лева – в производството пред ***, както и сумата от общо 1200 лева – разноски, свързани с общо 12 пътувания от гр. А. до гр. С., осъществени по време на воденото срещу него наказателно производство, като разходите по всяко от пътуванията възлизали на сумата от 100 лева. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от процесуалния представител на ищеца- адв.

Д. в писмени бележки.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез представител на Районна прокуратура – Пловдив, е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. От представените доказателства не се установявало наличието на претърпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК. В случай че ищецът е бил признат за виновен по така предявеното му обвинение, то същият задължително следвало да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а, ал. 6 НК. В тази връзка сочи, че ищецът, доколкото е бил с адвокат по делото, е знаел, че при всички случаи е щял да се води неосъждан, поради което оспорва твърдените неимуществени вреди, свързани с бъдещото му развитие. Оспорват се и твърдените вреди, свързани с наложената мярка за процесуална принуда. Сочи се, че действително разследването продължило почти четири години, но това било обусловено от усилията, положени по Прокуратурата за разкриване на обективната истина, както и във връзка със задължението за провеждане на пълно и всестранно разследване, като в случая били проведени множество действия, в които участвали и множество лица с адресни регистрации извън територията на гр. С., свързани с необосновано дълго продължилото във времето разследване, доколкото ищецът не се 2 възползвал от възможността си по чл. 368 НПК. С оглед изложеното, прави възражение по чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като ако било налице увреждане, то било причинено по изключителна вина на пострадалия, в която хипотеза обезщетение не се дължало.

Алтернативно, оспорва претенциите за неимуществени вреди по размер. Същите били силно завишени и не били в съответствие с принципа, заложен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва акцесорната претенция за заплащане на законна лихва, тъй като ищецът не бил търпял сочените неимуществени вреди, като оспорва и началната дата, от която се иска същата да бъде уважена, като сочи, че лихва може да се претендира най-рано от 15.03.2021 г. Оспорва се и исковата претенция в размер на 3000 лв. за имуществени вреди. Липсвали доказателства за реално направени разходи. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение бил прекомерен, в която връзка прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като посочва, че не са приложени и съответните договори за правна помощ. Предвид неоснователността на главната претенция, оспорва и акцесорната такава за законна лихва. Оспорва искането за присъждането на разноски по настоящото производство, поради неоснователността на иска.

Алтернативно, ако същият бъде уважен, моли те да бъдат присъдени според размера на уважената претенция, съгласно минимално предвиденото адвокатско възнаграждение.

Подробни съображения се излагат от представител на ответника в писмени бележки.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Според нормата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него или, че то не е престъпление.

В настоящия случай от приложеното ДП и от наказателното дело безспорно се установява, че срещу ищеца действително е било повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т.12, вр. с чл. 130, ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, по което той е бил оправдан. При това положение е осъществен фактическият състав на отговорността на Държавата за дейността на правозащитните й органи, поради което следва да бъде ангажирана отговорността й, в лицето на неин орган- Прокуратура на Република България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно производство (законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление), дали процесуално- следствените действия са били извършени в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

За да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ обаче, е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именно- претърпени вреди (имуществени или неимуществени), както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия 3 на лица от съответните правозащитни органи. Принципно винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. В този смисъл претенцията се явява основателна, като отделен е въпросът за това до какъв размер същата следва да бъде уважена, за което вече е необходимо да се анализират събраните по делото доказателства.

По делото е разпитан един св. - *** на ищеца, който описва емоционалното му състояние във връзка с обвинението- притеснение, безпокойство, стрес и страх от постановяването на осъдителна присъда. Показанията на св. потвърждават изложеното в исковата молба за изживени негативни емоции, притеснение, страх от затвора, неспокойство, нежелание за контакти и т.н. В случая обаче е необходимо да се докаже, че това състояние на лицето е следствие именно на повдигнатото срещу него обвинение и то единствено е мотивирало тези му притеснения. Задължително следва да се отбележи и това, че последиците от незаконното обвинение трябва да бъдат преценени и от гледна точка на действията на ищеца и неговия свободен избор на поведение, защото дори у същия да са възникнали проблеми в общуването с околните (като ****, нежелание за срещи, избягване на контакти с познати), за това отговорност не могат да носят органите на прокуратурата, доколкото самото лице избира начина си на държание и общуване с околните. В тази връзка не за всичко онова, което реално се е случило след повдигане на обвинението може да се търси отговорност от ответната прокуратура, тъй като причинната връзка се опосредява чрез свободния избор на личността. За неимуществените вреди действително има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), но гласните доказателства не установяват никакво отрицателно отношение от страна на околните. Няма данни от свидетелските показания за снето доверие от близки и приятели, за изгубено уважение и авторитет сред тях, за отдръпване от тяхна страна или злословия.

Личните притеснения на ищеца, свързани с евентуална осъдителна присъда, както и изпитваните от него негативни емоции, представляват единствено субективни усещания на лицето, от които обаче не могат да се правят изводи за неблагоприятни последици в емоционалната сфера в следствие на разследването. При това положение няма как всички лоши последици, настъпили с личността на ищеца и негативната промяна в неговото ежедневие за съответния период от време, да се вменят във вина единствено на ответника, без да е ясно точно кои от тях са били предизвикани от обвинението.

Настоящият съдебен състав, приема, че образуването на всяко едно наказателно производство е естествено да предизвика състояние на ***, **** и ****, но в процеса не се установи да е имало някаква негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, нито пък не се доказаха толкова силни отрицателни изживявания, явяващи се следствие от действията на органите на прокуратурата, извън обичайните психически страдания при повдигане на обвинение за подобно престъпление, които водят до съвсем нормална човешка реакция на 4 напрегнатост и вътрешно притеснение на обвиняем. Изложеното обаче обосновава единствено по- нисък размер на търсеното парично обезщетение, преценявано с оглед критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, но не и въобще изключване на възможността за присъждане на такъв, доколкото искът принципно е основателен с оглед формалните предпоставки за деликтната отговорност на Държавата.