Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1021 от 20.12.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3941/2024
Вид
Решение № 1021
Подписан
20.12.2024
В сила
28.03.2025
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.142 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 72, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 63, ал. 3 и ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 64 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Б., 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20242120203941 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 145 и следващите от

Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба от жалбоподателя В. И. И., ЕГН **********, чрез неговия процесуален представител адв. С. К. от БАК, срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-396 от 14.09.2024 година, издадена от В. А. И., на длъжност м. и. при П.

РУ на МВР – Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, поради незаконосъобразност. Счита, че заповедта е издадена при неспазване на материалния закон. Извод в тази насока е описаното като правна квалификация основание за издаване на заповедта, а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, което като текст е, че полицейските органи могат да задържат лице, за което имат данни, че е извършило престъпление. От описателната част на заповедта жалбоподателят прави извод, че основанието следва да бъде по чл.

72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а именно полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на органа да изпълни задължението си по служба.

Освен посоченото основание по-горе, счита, че с издаването на 1 заповедта е било накърнено правото на защита на задържаното лице, тъй като в представената декларация за ползване на правна помощ самият жалбоподател е отказал да си ангажира договорен адвокат и е желаел адвокатска защита, предоставена от служебен такъв, определен по реда на Закона за правната помощ и то във връзка със случаите на задължителна защита.

Ответникът по жалбата - В. А. И., на длъжност м. и. при П. РУ на МВР – Б. – редовно призован, явява се лично в заседанието. Представя писмени и гласни доказателства. Не е съгласен с направените изводи на жалбоподателя. Не счита, че заповедта не е издадена с целта, предвидена в закона. В нея описанието сочи и на извършени престъпления. Твърди, че ситуацията е била стресова и поради тази причина не е изписал чл. 72, ал. 1, т.

2 от ЗМВР. Моли съдът да потвърди издадената заповед.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема на П. място, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока на чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност.

Спазена е предвидената от закона форма така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане и е връчена на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН, адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за опорочаване на производството за издаване на заповедта, поради нарушаване на материална норма.

Заповедта е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – има 2 данни за извършено престъпление за това, че на 14.09.2024 година, в град Б., на ул. „Д.“, до м. „А.“ при извършване на полицейска проверка жалбоподателят В. И. И. не изпълнил отправените разпореждания да блъска, да не нарушава обществения ред и да не обижда служителите на МВР и отправя закани и заплахи. Същият не се подчинява на полицейското разпореждане.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства и доказателствени средства явства, че още на 13.09.22024г е бил получен първият сигнал за младежи, които са шумни е се намират на ул.“А. Б.“ в гр.Б..

На сигнала отишъл и ответникът по жалбата Заварил жалбоподателя с негови приятели, представляващи една компания, която вдигала шум. Разпоредено било на младежите да не нарушават обществения ред и да се разпръснат, но жалбоподателят още тогава проявил вербална агресия срещу полицаите. След 10 минути бил получен вторият сигнал отново на ул.“Б.“, на която били установени същите лица, но същите им е били направено устно предупреждение. Отново викали, крещели, били във видимо нетрезво състояние. При повторно предупреждение жалбоподателят отново проявил вербална агресия като псувал полицаите, обиждал ги, плюел ги. Заедно с екипа от патрула имало и служители на охранителна частна фирма.

Жалбоподателят отново били само устно предупреден.

Отново след около 10 минути бил подаден третият сигнал, от който било видно, че на бул.“Д.“ пред м. „А.“ имало масов бой на младежи. Отново ответникът заедно с екипа си отишъл на място и установил отново жалбоподателя със същите младежи отпреди малко. Освен тях имало и други младежи, тълпата била над двадесет човека и шумът, който причинявали виковете им пречел на почивката на гражданите, тъй като това било след полунощ на 14.09.2024г. Когато младежите забелязали екипа от полицаи станали агресивни започнали да викат по-силно. Предупредени били устно и когато екипът от полицаи се опитал да влезе в служебния автомобил жалбоподателят започнал да ги псува, станал агресивен. Полицаите заедно с ответника го предупредили, че ще бъде задържан за неизпълнение на полицейска заповед по чл.72 ал.1 т.2 от ЗМВР. Жалбоподателят И. продължил да псува, да крещи и екипът не успял да го задържи. За съдействие се обърнал към колеги от 02 РУ Б. сектор Пътна полиция с позивна за оказване на съдействие . Жалбоподателят бил задържан и отведен в 01 РУ-Б., като му било 3 разпоредено да слезе от колата. И. започнал да крещи, да дърпа полицаите да ги псува, ударил с крак един от полицаите, за което последният се снабдил със СМУ (лист 36 от делото). В сградата на 01 РУ на И. му бил направен тест за наличие на алкохол, като техническото средство отчело 1,44 промили етилов алкохол в издишвания въздух. Подписал всички документи, но отказал адвокатска защита устно. В същото време при предявяване на декларация е отбелязал т. 2, в която отказва да си ангажира договорен защитник и желае служебен такъв. Поради създалата критична ситуация с непрекъснатото пречене на полицаите да си вършат работата основанието за задържане в Заповедта вместо по чл.72 ал.1 т.2 било посочено чл.72 ал.1 т.1 –данни за извършено престъпление.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Това е административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържане да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличие на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.

Поради това възможността на органите на МВР да приложат ПАМ задържане за срок до 24 часа е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Задържането като ПАМ се предприема от полицейски орган в условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. По мнение на съда тези обстоятелства в случая не са налице.

Съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния 4 акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му Това съответствие е неразривно свързано с установяване на фактически основания за издаването на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане по мнение на съда, в представените писмени доказателства относно наличието на данни, че И. е извършител на престъпление (видно от посоченото основание-чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР ) от мотивната част явства , че задържането му е за това, че след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. От събраните доказателства , които не са част от описанието на нарушението явства , че е налице нанасяна на телесна повреда на орган на власт при изпълнение на служебните му задължения. Но това не е отразено в заповедта.

При наличието на доказателства, заповедта не се явява издадена при липсващо фактическо основание , което то своя страна не представлява и нарушение на материалния закон От доказателствата, изискани служебно от съда и от хронологията на обстоятелствата, извлечени от тях, може да се направи извод, че упражняването от полицейски орган правомощие сочи на използване на административна принуда за цел установена със закон. Целта на чл.72 ал.1 т.1 и ал.1 т.2 ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността на лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, не изпълнява устните предупреждения и съзнателно пречи на орган на власт за изпълни задълженията си по служба.

В случая са налице данни и за извършване престъпление – нарушаване на обществения ред, отправяне на закани, обиди и заплахи към орган на власт, като и физическо нараняване на лице от полицията. Освен всичко това са налице и данни за неподчинение на полицейско разпореждане.

Това всичко означава, че в конкретния случай оправдано и изцяло съобразено с материално правните предпоставки на чл.72 ал.1 т1. ЗМВР е приложена в процесната ПАМ.

Административният орган не е нарушил принципа на съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК , като да е засегнал права и законни интереси на гражданин в степен необходима от гледна точка на целта , за която се издава акта. В случая заповедта не превишава целта на закона поради обстоятелствата , че принудата и нейното реализиране е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано.

5

Всичко това кара съдът да приеме, че процесната ПАМ е наложено правилно и в съответствие на целта на закона, с доказана необходимост от задържането на жалбоподателя , като следва да бъде потвърдена.

Относно възражението за накърняване правото на защита по време на фактическото задържане на жалбоподателя, видно от заповедта същият е задържан на 14.09.2024 година, в 02:30 часа в сградата на П. РУ – Б.. Там е престоял до 19:10 часа, т.е. повече от дванадесет часа и в нито един момент задържаното лице не е поискало да се свърже с близък, за да съобщи, че има нужда от защита. Не е поискало през това време да му бъде назначен служебен адвокат, по-скоро престоят е подействал отрезвително върху лицето, като същият се успокоил и е бил освободен.

Мотивите на жалбоподателя да не поиска защита съдът не следва да разглежда, но е имало възможност да му бъде предоставена такава защита, стига да е искал.

Съдът счита, че обжалваната заповед е правилна, съобразена със закона и следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Б.кият районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице с рег. № 431зз-396 от 14.09.2024 година, издадена от В. А. И., на длъжност м. и. при П. РУ на МВР – Б. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е заповядано задържането за срок от 24 часа на В. И. И., ЕГН **********.