Определение № 25588 от 20.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25588 гр. София, 20.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20221110132650 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ, както и чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на Н. Н. Й., обективирано в Заповед № СОА22-РД15-1566/19.04.2022г. на кмета на Столична община, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „медицински специалист“ към дирекция „Здравеопазване“ на Столична община, за осъждане на Столична община да заплати на Н.

Й. сумата от 7961.76 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 19.04.2022г. до 19.10.2022г., сумата от 2966.79 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 68 дни (23 дни за 2021г. и 45 дни за 2022г.), както и сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от Н. Й. неимуществени вреди- физически и емоционални болки и страдания, от оказан й на 16.02.2022г. от д- р Моника Чеуз в качеството й на директор на дирекция „Здравеопазване“ в Столична община психически натиск да подаде молба за напускане или да отиде на психологически преглед, както и от оказано й физическо и психологическо насилие от д- р Стефан Стоилов и от д- р Благовеста Томова в качеството им на главни експерти в дирекция „Здравеопазване“ на Столична община, изразяващо се в принудителното й отвеждане на 16.02.2022г. в психологическия кабинет, намиращ се в гр.

София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 59, където същите са я завързали, дърпали и блъскали по тялото, обиждали и нагрубявали, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 16.06.2022г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало помежду им от трудов договор от 30.06.2021г., по силата на което и на сключените към него допълнителни споразумения заемала длъжността „медицински специалист“ към дирекция „Здравеопазване“ на Столична община, като полагала труд в 84 ОУ в район „Панчарево“ и в 82 ОУ в район „Младост“ в гр. София, което правоотношение било прекратено по силата на издадена от кмета на Столична община Заповед за дисциплинарно уволнение № СОА22РД15-1566/19.04.2022г., връчена на служителя на същата дата. Ищцата счита уволнителната заповед за незаконосъобразна, тъй като не била запозната със съдържанието на посочен в заповедта доклад с рег. № СОА22-БК66-2111/04.03.2022г., а и доколкото нарушенията, сочени в заповедта като обосноваващи системност, били хаотично изложени, без конкретика и точно описание, вкл. на времето на извършването им, като поддържа освен това, че не й били искани обяснения по реда на чл. 193 КТ за всяко от тези нарушения, а по същество- че не е извършила което и да е от тях. Оспорва твърдението в заповедта и по отношение на 1 вмененото й нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ- неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, като поддържа, че през сочения в заповедта период21.02.2022г.- 01.03.2022г., не е била на работа, тъй като в телефонен разговор с директора на дирекция „Здравеопазване“ получила устни указания да не ходи на работа и уверение, че от 20.02.2022г. ще й бъде разрешен полагаемият й се платен годишен отпуск с продължителност от 45 дни, поради което през посочения период била с ясната представа, че ползва платен годишен отпуск, доколкото в този период й било изплащано и следващото й се трудово възнаграждение. Излага подробни фактически твърдения и правни съображения, касаещи неявяването й на работа и в периода преди сочения в уволнителната заповед- 14.0218.02.2022г. Поддържа, че вменените й като системни нарушения на трудовата дисциплина, противно на изложеното в заповедта, не съставляват злоупотреба с доверието или уронване на доброто име на работодателя. По изложените съображения претендира оспореното уволннеие да бъде отменено, да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност, като изяснява в тази връзка, че макар в трудовия й договор да било посочено, че същият е срочен, доколкото не били налице предвидените в закона предпоставки за това, същият следвало да се счита за безсрочен, както и да й бъде заплатено обезщетение за оставането й без работа поради уволнението. Излага твърдения, че съгласно уговореното с ответника й се полагал 45 дни платен годишен отпуск, като при прекратяване на правоотношението не била ползвала 11 дни отпуск за 2021г., както и 45 дни за 2022г., поради което претендира обезщетние по чл. 224, ал. 1 КТ, поддържайки, че размерът на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 1326.96 лева.

Наред с горното, ищцата твърди, че на 16.02.2022г. била повикана за среща в общината с д-р Моника Чеуз в качеството й на директор на дирекция „Здравеопазване“, при която последната й оказала психически натиск да подаде молба за напускане или да отиде на психологически преглед, както и че след тази среща била принудително отведена от д- р Стефан Стоилов и от д- р Благовеста Томова в качеството им на главни експерти в дирекция „Здравеопазване“ на Столична община в психологическия кабинет, намиращ се в гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 59, където същите я завързали, дърпали и блъскали по тялото, обиждали я и я нагрубявали. Поддържа, че в резултат на тези действия на посочените лица, извършени от тях в качеството им на служители на Столична община и при изпълнение на служебните им задължения, претърпяла неимуществени вреди- била в прединфарктно и прединсутлно състояние, с посинени ръце и крака, с драстично повишено кръвно налягане и със задушаване, поради което ответникът й дължал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове с доводи, че е изпълнил изискванията за мотивираност на процесната заповед за уволнение, както и за изискване на писмени обяснения от служителя по начин, позволяващ му в пълна степен да узнае съществените белези на вменените му нарушения, като счита, че след като в уволнителната заповед същите са подробно описани, не е необходимо връчването на служителя и на цитираните в заповедта доклади и докладни записки. Поддържа, че ищцата действително е извършила вменените й с оспорената заповед нарушения, а именно, че не се е явявала на работа в периода от 21.02.2022г. до 01.03.2022г., като за част от периода били съставени констативни протоколи в този смисъл, като изяснява освен това, че противно на твърденията й, за посочения период не е ползвала платен годишен отпуск, доколкото такъв не й бил разрешаван по надлежния ред, а и не бил поискан, както и че в посочения в заповедта период- от 01.07.2021г. до 16.02.2022г., не носила предпазна маска и чист медицински екип в училищата, в които изпълнявала задълженията си, заключвала се в кабинета си и възпрепятствала достъпа до медицинска услуга, в деня на провеждане на националното външно оценяване за 7 клас не осъществила филтър- преглед на входа на влизащите в сградата лица, системно възпрепятствала провеждането на учебния процес чрез 2 влизане в часовете и задаване на въпроси, които са извън служебните й задължения, проявявала грубо отношение към учениците, не извършвала качествена проверка за паразити, не оказвала медицинска грижа със съответно качество, което налагало родителите на учениците да търсят външна медицинска помощ. Излага подробни съображения, поради които счита, че правилно в заповедта така описаните нарушения са квалифицирани като злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на работодателя. По изложените съображения счита искът за отмяна на уволнението и обусловените от него искове по чл.

344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за неоснователни, като счита освен това, че не е доказано оставането на ищцата без работа поради уволнението за сочения от нея период. Оспорва и останалите искове, като по отношение на претенцията за обезщетяване на неимушествени вреди поддържа, че изложените от Н. Й. действия на служители на общината не са извършени, а в условията на евентуалност- че търсеното обезщетение е прекомерно завишено по размер.

Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

Във връзка с твърдението в исковата молба, че считано от 20.02.2022г. е ползвала платен годишен отпуск, ищцата следва пълно и главно да установи, че е заявила надлежно искане до работодателя да ползва платен годишен отпуск, вкл. през сочения в уволнителната заповед период- от 21.02.2022г. до 01.03.2022г., както и че такъв й е писмено разрешен за същия период, за което понастоящем не сочи доказателства.

По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той следва при условията на пълно и главно доказване- съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.

Основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност предполага да се установи, че прекратяването на процесната трудовоправна връзка е незаконосъобразно, че същата не е прекратена на друго основание- изтекъл срок, предизвестие от работника или служителя, чийто срок да е изтекъл към момента на приключване на съдебното дирене в съответното съдебно производство, както и че към момента на уволнението служителят е заемал длъжността, на която иска да бъде възстановен.

Във връзка с конкретно заявения от ищцата с исковата молба довод в тази насока процесуално задължение на ответника е да установи, че са били налице законоустановените предпоставки, предвидени в разпоредбите на чл. 68 КТ, за сключване на процесния трудов договор от 30.06.2021г. като срочен такъв- за определен срок, за което понастоящем не се сочат доказателства.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е също обусловен от 3 основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 225, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК.

На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа през исковия период.