Решение № 100 от 27.05.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Бургас, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20252000500050 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 50/2025г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „ЗАД ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника адв.Л., против решение № 343/22.11.2024г. по гр.дело № 370/2023г. в частта, с която е осъдено дружеството да заплати на М. В. А. сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 2325,54лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,считано от 23.03.2023г. до окончателното изплащане на главниците.

Иска се отмяна на решението в тази част като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи за липса на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а при условията на евентуалност- в този размер. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, тъй като неправилно е възприел обема на претърпените медико – биологични вреди и отражението им върху ищеца. Не е отчетено установеното с писмени доказателства по делото и чрез назначената съдебно-медицинска експертиза обстоятелство, че интензивните 1 първоначално болки на пострадалия са намалели с течение на времето и към датата на съдебното дирене той е в състояние сам да обслужва ежедневните си нужди и животът му се е върнал до обичайното му състояние. Вещото лице при личен преглед на пострадалия е установило, че отокът на долния крайник е спаднал и не е налице влошаване в състоянието. Поддържа възражение, че от страна на ищеца е налице съпричиняване в размер на поне 70 %, защото е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан при настъпване на ПТП.

Размерът на присъденото обезщетение се оспорва като прекомерно завишен.

Оспорва се решението и в частта, с която е осъдено дружеството за заплащане на имуществени вреди като сочи, че не всички заявени от ищеца разходи са необходими.

Иска се и отмяна на решението в частта, с която е присъдена лихва за забава върху главницата.

В отговор на въззивната жалба, подаден от М. В. А., чрез пълномощника адв.М., се иска оставянето и без уважение, като неоснователна. Твърди, че оплакванията в нея са бланкетни, а решението правилно и законосъобразно. Изброява се подробно вида и броя на нараняванията на ищеца, установени със събраните по делото доказателства, видът на необходимото лечение и продължителността на възстановяването.

Сочи, че вещото лице по делото е констатирало необходимостта от нова оперативна интервенция за възстановяване на костта на мястото на счупването. Излага се подробен анализ и на останалите наранявания и травми и на заключението на вещото лице относно техния вид, тежест и необходимо лечение. Намира претенцията за установена по размер и от събраните по делото гласни доказателства относно състоянието на ищеца по време на болничния му престой и последващото лечение и дискомфорт, влошеното му в резултат на произшествието емоционално състояние и търпените физически болки и страдания. Акцентира върху понесен значителен стрес, изразен в паник атаки, нарушения на съня поради кошмари – посттравматично разстройство, довело до необходимостта от консултиране с психиатър. Счита за неоснователни оплаквания за неправилност на решението, в частта, с която е уважен предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че са доказани от представените по делото писмени доказателства за извършени разходи във връзка с лечението на ищеца и последващото му възстановяване.

Оспорва и доводите във въззивната жалба относно размера на съпричиняване от страна на ищеца като сочи, че получените от ПТП увреждания, предвид специфичния му характер, са такива, които биха били получени независимо от поставянето на предпазен колан.

2

Моли да бъде потвърдено решението и на пълномощника да бъде определено възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Бургаския апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение ответното застрахователно дружество и настоящ въззивник е осъдено да заплати на въззиваемия М. В. А. 120 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, понесени в резултат на получени телесни увреждания при ПТП на 04.08.2022г., причинена виновно от Д. А. В., като водач на автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № * и сумата 2325.54лв. (две хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет и четири стотинки) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на същите увреждания, заедно със законната лихва върху двете главници, считано от 23.03.2023г. до окончателното им изплащане.

За да постанови решението си съдът приел за доказано по несъмнен начин факта на увреждането, настъпилите увреждания и като намерил за недоказано възражението за съпричиняване от страна на пострадалия определил присъденото обезщетение при условията на чл.52 ЗЗД.

Пред въззивния съд не се оспорва факта на увреждането, не са наведени оплаквания за неправилно установен механизъм на произшествието и за непоследствената причина на настъпването му, както и за вината на застрахования при ответника водач.

При отсъствието на основание при това положение въззивният съд да приеме нови фактически положения, на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, като подробни и в съгласие с представените доказателства.

Спорът по делото е по отношение на обема на вредите и справедливото обезщетение, както и по въпроса за наличие на основание да се приложи чл.51, ал.2 ЗЗД.

Съгласно заключението на СМЕ, прието без оспорване, ищецът е получил съчетана травма, обхващаща глава и крайници, съпроводена с травматичен шок, изразяваща се в: оток и кръвонасядане в областта на лицето; кръвонасядане на дясна очна ябълка; разкъсно-контузна рана на горна устна; фрактура на десен максиларен синус с хемосинус; фрактура на процесус птеригоидеус двустранно; фрактура на външната стена на дясна орбита; фрактура на дясна зигоматична кост; фрактура на носни кости; фрактура на назален септум; фрактура на дясна лакътна кост на граница между средна и долна трета; разкъсно-контузна рана на ляво бедро; разкъсно3 контузна рана в областта на дясна колянна става; разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица.

Налице е причинно следствена връзка между преживяното ПТП и получените травматични увреждания, която вещото лице – ортопед установява от момента на получаване, характера на уврежданията, местоположението на пострадалия в автомобила и силата на удара.

Лицевата травма според него е получена от челен удар на главата върху облегалката на предната седалка на автомобила и по тежестта на травмата е ясно, че пострадалият е бил без предпазен колан. Този извод косвено се потвърждава и от документацията, издадена в реанимация и отделението по лицево-челюстна хирургия, в които няма отразени следи от коланна травма, както и контузия в областта на бял дроб, счупени ребра и др., които при тази сила на удара биха били неизбежни. Микробусът, в който е пътувал ищеца е бил оборудван с триточкови предпазни колани за всяко едно от местата. По този въпрос е дал становище експертът по САТЕ.

Не е проведено оперативно лечение на лицевата травма, поради липса на дислокация на костните фрагменти. Причинила е болки, като е било затруднено дъвченето и говоренето. Травматичният оток на меките тъкани на лицето допълнително увеличавал болевия синдром. Фрактурите в областта на лицевия череп от вида на получените обикновено зарастват за срок около 45 дни.

Фрактурата на дясната лакътна кост е лекувана консервативно с гипсова имобилизация - ръкав, проследявана рентгенологично, но поради забавено костно срастване, след четири месеца, на 13.12.2022г., в Клиника по ортопедия и травматология УМБАЛ „Света Анна” - гр.София е извършена кръвна репозиция с декортикация, трепанация на костно- мозъчния канал и метална остеосинтеза с плака. По отношение фрактурата на лакътната кост и оформената псевдоартроза в областта на мястото на фрактурата е имало болка до извършване на оперативната интервенция, както и след нея в рамките на 10-15 дни. Времената нетрудоспособност продължила 12 месеца, след което ищецът се върнал на предишната си работа.

Фрактурата на лакътната кост също е била съпроводена с болка и затруднено движение на крайника.

Фрактурата на дясна лакътна кост трайно затруднява движенията на горния крайник за срок по- голям от един месец. При нормално развитие, костно срастване настъпвало между 3 и 4 месеца, но тъй като счупването било на лошо място, костното срастване се забавило, което наложило оперативна интервенция с метална остеосинтеза.

4

При разкъсно-контузните рани непосредствено след ПТП болките са най-силни, като в резултат на медикаментозното лечение продължават със затихващ интензитет в рамките на 15-20 дни.

При извършения от вещото лице преглед, ищецът съобщава за болки в областта на дясна зигоматична кост и за болка при натоварване в средна трета на дясна предмишница. При направената рентгенография на дясна предмишница, вещото лице установява наличие на метална плака с осем винта, като все още липсва добро костно срастване. При персистиране на болевия синдром, се обмисляла нова операция- метална остеосинтеза и остеопластика. Фрактурата на ръката е в област със сравнително лошо кръвоснабдяване, поради което е налице забавено калусообразуване и тенденция за оформяне на псевдоартроза. В с.з. вещото лице д-р Хрисантов допълва, че счупването е на много лошо място, където са прекъснати хранещите съдове на костта. Затова се е забавило костното срастване и се налага втора операция. След първата оперативна интервенция ищецът получил постфлебитен синдром, който отзвучал без последствия.

Съгласно заключението на СМЕ, изготвено от съдов хирург, на базата на извършения преглед и изследвания, вещото лице потвърждава диагнозата венозна инсуфициенция, хронична периферна венозна болест, която към момента на прегледа е компенсирана от назначените при предишни амбулаторни прегледи от съдов хирург венотоници и компресия с ел.чорап.

При прегледа вещото лице констатира, че ищецът е без оток на долните крайници, но съобщава за тежест в подбердицата, предимно вечер. Към настоящия момент съдово-хирургичното състояние на ищеца по отношение на венозната патология на долните крайници е компенсирано, но в бъдеще вероятно би имал влошаване на оплакванията от страна на хроничната венозна болест.

Според вещото лице, от прегледа и изследванията, които е направил на ищеца, той не страда от постфлебитен синдром. И сега ищецът не е възстановен напълно от една от травмите и му предстои втора операция на лакътната кост. Целият възстановителен период продължил повече от година, като ищецът многократно посещавал ортопеди и съдов хирург. Шест месеца ищецът не е можел да приема твърда храна,а само пасирана, първите месеци бил изцяло обгрижван от съпругата си и нейния баща при битовите нуждикъпане, обличане, тоалетна. Едва след третия месец започнал да ходи, четири месеца носел гипс на дясната ръка, но без резултат, бил натъртен по цялото тяло и изпитвал силни болки. Носът му бил счупен, а лицето -синьо и подуто, на левия крак имал хематом, а на десния –рани. Ищецът търпял силни болки 5 месеци наред, изживял силен стрес от преживяното, тъй като в катастрофата изгорели негови колеги, а един от загиналите бил негов приятел. Започнал да получава паник-атака, сърцебиене, не можел да пази равновесие, кръвното му налягане падало и му прилошавало. Дълго време преживявал катастрофата, нямал нормален сън, чувал викове, държала се странно, изпитвал силна тревожност и напрегнатост. Тези симптоми наложили посещение при клиничен психолог на 17.01.2023г. и прилагане на медикаментозно лечение.

Според клиничния психолог, ищецът изпадал в депресивно състояние, имал посттравматично стресово разстойство и инсомния. Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-психологична експертиза, настъпилото ПТП е имало негативно отражение на психиката на ищеца. Към момента на прегледа вещото лице не наблюдава патология, въпреки че ищецът преживял силен стрес и бил емоционално нестабилен. Според вещото лице, последиците не отговарят на критериите за психическо страдание от патологичен характер, но ищецът е изключително уязвим и пълноценното му физическо възстановяване е важен фактор в укрепване на емоционално-психичната му стабилност. Страхът,че може да загуби ръката си дълго време бил завладяващ фактор, изтласкващ всичко останало, а песимистичен резултат от една следваща оперативна интервенция можел да провокира рецидив по отношение на психичния му статус. Претърпените от ищцата неимуществени вреди са доказани от събраните по делото гласни доказателства и заключенията на три съдебни експертизи.