Определение № 2028 от 28.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2028 гр. Пловдив, 28.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Виделина Куршумова

Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501707 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 278 от ГПК във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. 26376/15.07.2026г. на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 чрез юрисконсулт К. Г. против определение № 186/05.05.2026г., постановено по гр. д. № 652 по описа за 2025г. на РС Първомай, с което се оставя без уважение искането на ответника „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 чрез юрисконсулт К. Г., за изменение на решение № 31 от 23.02.2026г. по гр. д. № 652/2025г. по описа на РС Първомай, в частта за разноските.

Определението се обжалва като неправилно по съображения, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото и доколкото не е канен извънсъдебно да заплати претендираната сума, преди подаване на исковата молба, то разноските за образуваното производството следвало да бъдат възложени в тежест на ищеца. Моли се за отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се остави без уважение молбата за присъждане на възнаграждение на адвоката на ищеца, евентуално присъдения размер да бъде намален.

В срока за писмен отговор не е постъпил такъв от ответника по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок и е допустима.

Производството по първоинстанционното делото е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, за заплащане на ищеца на сумата от 78, 23 евро, представляваща платена без основание сума по договор за потребителски кредит № 265722 от 30.08.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2025г. до окончателното изплащане на вземането.

1

С писмения отговор на ответника е направено признание на иска и възражение, че с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не бил поканен от кредитора да изплати доброволно сумата и поради това не бил изпаднал в забава. Ангажирал е доказателства за заплащане на претендираната сума в хода на производството по делото.

С постановеното решение по делото искът е отхвърлен, като са присъдени и направените разноски от ищеца, респ. присъдено е и възнаграждение в полза на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., в размер на 102, 26 евро.

С определението по чл. 248 от ГПК молбата за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение, като е прието, че повод за завеждане на делото е извънпроцесуалното поведение на ответника, който макар да е запознат с трайно установената съдебна практика, продължава да включва неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит, въз основа на които изисква плащане на суми при начална липса на основание, за доброволно връщане на които суми не се установява да изразява готовност, а изчаква предявяването на претенции пред съда. С оглед на това и доколкото плащането в случая е извършено в хода на вече образуваното съдебно производство, районният съд е приел, че по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК разноски на ответника не се следват. При определяне размера на възнаграждението на адвоката от друга страна, районният съд е взел предвид Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело № С-438/22, съобразил е още фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес, признанието на ответника, липсата на лично участие на страните в проведените две открити съдебни заседания и с оглед на това е определил възнаграждението под минималния размер, предвиден в Наредбата.

Настоящият състав на съда намира частната жалба за неоснователна, а оспорваното определение за правилно, като изцяло споделя изложените в него подробни мотиви. За да постанови същото районният съд е съобразил, че се касае за хипотеза, в която се претендира връщане на дадено при начална липса на основание, поради което от момента на разместване на имущественото благо вземането е изискуемо, а отправянето на покана за доброволно изпълнение има значение само относно изпадането на длъжника в забава, в какъвто смисъл са и задължителните разяснения в ТР № 5/21.11.2019г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 5/2017г.

Правилни са и съображенията на районния съд, че ответникът в случая не може да се приеме за добросъвестен длъжник и с оглед на това да се обоснове извод, че не е дал повод за завеждане на делото, респ. да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Предвид гореизложеното частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 186/05.05.2026г., постановено по гр. д. № 652 по описа за 2025г. на РС Първомай, I с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3