Решение № 7107 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7107 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20241100108735 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от И. А. Д. срещу ЗАД „Армеец“ АД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.11.2023 г. в гр. София, на бул.

„Ботевградско шосе“ и ул. „Челопешко шосе“ е настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Т-Рок“, рег. № ****, управляван от И. Т. Т., и л.а. марка „Опел“, модел „Астра“, рег. № ****, управляван от Б. М. Б., като вина за настъпване на инцидента имал водачът на първия автомобил, тъй като при движение в посока от „Околовръстен път“ към бул. „Владимир Вазов“, в кръстовището с ул. „Челопешко шосе“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, и реализира ПТП с насрещно движещия се и завиващ наляво л.а. „Опел Астра“. Пострадал от ПТП-то била ищцата И. А. Д., която била пътник на задната седалка на л.а. „Опел Астра“. В резултат на удара в областта на задната дясна седалка на автомобила настъпили деформации на купето с посока навътре към мястото, където е пътувала И. А. Д.. Ищцата била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД – гр. София, където били установени следните увреждания: - травма на интраабдоминални органи, контузия на долен десен крайник, разкъсно-контузна рана в областта на челото, множество различни по форма и размери кръвонасядания, разположена в дясна челна област на главата, външно страничната повърхност на дясно бедро, дясната ингвинална гънка, брадичката, лигавицата на венците и долната челюст. Наложил се петдневен болничен престой на ищцата, по време на който били проведени комплексни изследвания, терапии и манипулации, след това пострадалата била освободена за продължаване на лечението в домашни условия, като били дадени указания за спазването на хранително-диетичен режим, както и ограничен двигателен такъв. При извършен на ищцата преглед на 23.11.2023 г. били констатирани следните увреждания: хирургически обработена рана, косо разположена в дясната челна област на главата; неправилно окръглено по форма повърхностно охлузване, разположено на 2,5 см. под описаната рана, в областта срединно над дясната вежда; неправилно по форма повърхностно охлузване, разположено в областта на брадичката вдясно спрямо срединната анатомична линия; дискретно бледо мораво кръвонасядане, разположено по лигавичната повърхност на венеца на долната челюст в областта на втори и 1 трети долни зъби вляво; петнисти бледо мораво жълтеникаво зеленикави на цвят кръвонасядания, разположени по външно страничната повърхност на дясното бедро в средната му долна трети; дискретно бледо мораво жълтеникаво на цвят кръвонасядане, разположено в долната част на коремната област по хода на дясната ингвинална гънка.

Освен това в дясната челна област на главата, непосредствено под границата с окосмената част, останал релефен кожен ръбец с белезникаво-розовеещ цвят, с дължина от 5 см. и ширина 0,5 см., което довело до трайно обезобразяване на лицето на ищцата.

Вследствие на преживения инцидент, И. А. Д. изпитала интензивни негативни преживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с цялостно емоционално и физиологично сътресение и смущение.

Наред с това ищцата претърпяла и имуществени вреди – разходи по лечение и възстановяване в общ размер на 390 лв. съгласно Фактура № 0300761561/16.11.2023 г., Фактура № 0300761093/12.11.2023 г. и Фактура № 3000094125/23.11.2023 г., ведно с фискални бонове към тях.

Отговорността на виновния водач се покривала от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗАД „Армеец“ АД. Претенцията за имуществени и неимуществени вреди била заведена при ответника, но липсвало плащане.

Предвид изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. частичен иск от 40 000 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на доброволната претенция на пострадалия пред ответника – 09.01.2024 г., до окончателното изплащане, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 390 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждане на доброволната претенция на пострадалия пред ответника – 09.01.2024 г., до окончателното изплащане. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

Относно иска за неимуществени вреди е допуснато изменение на размера на претенцията на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 30.10.2025 г., като размерът на претенцията е увеличен до сумата от общо 40 000 лв.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесното МПС марка „Фолксваген“, модел „Т-Рок“, рег. № **** към датата на ПТП. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва наличието на противоправност на действията на И. Т. Т. и на причинно-следствена връзка между действията му и причинените телесни увреждания.

Оспорват наличието на вина. Евентуално, твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, а това е допринесло в значителна степен за настъпването на телесните увреждания. Твърди, че при пострадалата са налице предхождащи, съпътстващи и/или последващи събитието травми и заболявания, които са допринесли за настъпването на вредите. Оспорва размера на претенцията. Счита го за завишен. Оспорва претенцията за лихва за забава. Оспорва разноските. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли за отхвърляне на претенцията евентуално за намаляване на претендирания размер на обезщетението Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорно и признато между страните, че е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

2

От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-666 от 12.11.2023 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на 12.11.2023 г. около 18:30 ч. в гр. София на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Челопешко шосе“ е реализирано ПТП с участието на л. а. марка Фолксваген, модел Т-Рок с рег. № ****, управляван от И. Т. Т., която в кръстовището с ул. „Челопешко шосе“ преминава на червен сигнал светофарната уредба, работеща в нормален режим и реализира ПТП с л. а. Опел Астра с рег. № ****, при което е пострадала И. А. Д..

Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства.

Механизмът, посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ. Вещото лице по САТЕ е посочило следния механизъм на настъпване на ПТП: процесният лек автомобил „Опел“ се е движел по бул. „Ботевградско шосе” в кР. лява пътна лента, която е била предназначена за завиващите автомобили на ляво, с посока от бул. Владимир Вазов към Околовръстен път със скорост на движение 20 км/ч. Приближавайки към кръстовището с ул.

„Челопешко шосе“, в същото време, л. а. Фолксваген се е движил върху пътните ленти за насрещното движение на л. а. Опел. Светофарната уредба в този момент е светела зелен сигнал за направлението на л. а. Опел и червен сигнал за направлението на л. а. Фолксваген.

Водачът на л. а. Фолксваген продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, навлизайки в кръстовището. Реализирало се е ПТП. От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, били субективните действия на водача на лек автомобил Фолксваген със системите за управление на автомобила, който е навлязъл в кръстовището на червен сигнал в момент, в който л. а. Опел е извършвал ляв завой и преминавайки през динамичния му коридор. Водачът на л. а. Фолксваген е имал възможност да спре и да предотврати настъпването на процесното ПТП, като спре пред кръстовището, за когото светофарната уредба е светела с червен сигнал за неговото направление. След навлизането на л. а. Фолксваген в кръстовището до мястото на удара, той е изминал посоченото разстояние за по-малко от една секунда. Посоченото време е по-малко от времето за реакция на водача на л. а. Опел, при което той не е имал възможност да задейства спирачната система на автомобила, поради което ударът и ПТП били непредотвратими за него.

Съдът кредитира САТЕ като професионални изготвена и обоснована. Изводите на вещото лице се подкрепят и от свидетелските показания на Б. М. Б. и Д. Д. И.. Свидетелят Б.

/водач на л. а. Опел Астра при настъпване на ПТП/ твърди, че е бил втора кола на зелен светофар, след като светнал зеленият сигнал и потеглила първата кола, той също тръгнал като в средата на кръстовището усетил удар. Светофарът светил само за наляво, нямал брояч на минутите, а средната и лява лента в обратното движение били спрели на светофара.

Видимост към кР. дясна лента, която била свободна, липсвала. Свидетелят И. си спомня ПТП през 2023 г., на което станал свидетел и останал да помогне. Бил спрял в средна лента втора или трета кола, когато от дясната му страна минал автомобил и последвал удар.

Колата, която минала от дясната му страна, минала на червен светофар. Светофарът светил на отделни секции за левия завой. Автомобилът, който минал на червен светофар, бил сив Фолксваген Т-Рок. Според свидетеля Фолксвагенът минал бързичко с 60-70 км/ч.

Действително свидетелят Т. /водач на л. а. Фолксваген Т-Рок/ твърди, че видяла зелен светофар. Преди нея преминал друг автомобил, след което потеглила и тя, като непосредствено преди светофара видяла зеления сигнал. Съдът не кредитира показанията на водача на л. а. Фолксваген. Същите не съответстват на останалия по делото събран доказателствен материал. Свидетелят Т. не е направила възражения срещу съдържанието на 3 констативния протокол, в който е отразено и, че е издаден АУАН № 1127600. Съдът кредитира незаинтересованите показания на свидетеля И., който е очевидец на случилото си и, чийто показания съответстват напълно с останалия доказателствен материал по делото, вкл. и с констативния протокол и отразеното в САТЕ. Ето защо, съдът приема, че процесното ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача на л. а. марка Фолксваген, модел Т-Рок с рег. № **** - И. Т. Т., която е преминала кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и по този начин е нарушила чл. 6, т .1 ЗДвП вр. с чл. 31 ППЗДвП.

Относно възражението за съпричиняване:

Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/ съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Разпечатката съдържа 33 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec5d6014-59f5-4fac-9c94-021765c6a42f