Решение № 1420 от 23.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1420 гр. ***, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20251110205922 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. М., ЕГН **********, със адрес за призоваване гр.***, ул.“*** чрез адвокат М. Т. А. от САК, срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-033200 от 21.01.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се акцентира върху обстоятелството, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, не е бил уведомен и не е знаел, че превозното средство е със служебно прекратена регистрация.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Адвокат М. А., редовно призована, също не се явява.

Въззиваемата страна – Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и 1 направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA №1008937 от 02.10.2024 г., на Д.Б.В. – командир на отделение при 03 РУ – СДВР, е установено, че на същата дата около 14:07 часа, в гр. ***, по бул.

„Възкресение“, с посока на движение от бул. „Вардар“ към бул. „Никола Мушанов“ жалбоподателят И. К. М., ЕГН **********, е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, рег. №***, собственост на Д.С.Р., ЕГН **********, като при проверка, извършена на бул. „Възкресение“ бл. 132А, било констатирано, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Водачът представил договор за покупко –продажба от 20.05.2024 г. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН в ОПП-СДВР била образувана административно-наказателна преписка. Същата била изпратена на 03 РУ – СДВР, с оглед наличието на данни за осъществен състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. След извършена проверка от 03 РУ – СДВР материалите били изпратени на СРП.

С постановление на прокурор при СРП от 08.01.2025 г., по пр. пр. № 62655/2024 г. по описа на СРП, било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Поради липсата на елемент от субективната страна на деянието по чл. 345, ал. 2 от НК, прокурорът приел, че не са налице данни за престъпление, като същевременно разпоредил препис от постановлението да се изпрати на ОПП–СДВР, с оглед преценка за извършено административно нарушение по ЗДвП.

След издаване на посоченото постановление на СРП за отказ от образуване на досъдебно производство е издадено атакуваното наказателно постановление, съставено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация, като същата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и 2 ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (в редакцията, актуална към датата на нарушението) с отбелязване в автоматизираната информационна система служебно се прекратява регистрация на вече регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Видно от приложените по делото писмени доказателства – 2бр.справки в Централна база – КАТ, за собственост на МПС, съдържащи се в материалите на пр.пр.№ 62655/2024 г., по описа на СРП, процесният автомобил марка „***“, модел „***“, рег. №*** не е собственост нито на жалбоподателя И. К.

М., нито на Д.С.Р. с ЕГН **********.

От справка в Централна база – КАТ на името на Д.С.Р. с ЕГН ********** се установява, че същият е собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.***

В изготвена по случая докладна записка от актосъставителя до Началника на 03 РУ-СДВР се съдържат данни, че при проверка със служебен таблет за автомобил марка „***“, модел „***“, рег. №*** такъв автомобил с посочения рег.№ не е установен в системата, както и че при справка с ОДЧ не е имало данни за историята на автомобила. В докладната записка прави впечатление, че регистрационният номер на автомобила е поправен, който след поправката се чете „***. В акта е отразено, че в хода на проверката водачът е показал договор за покупко –продажба от 20.05.2024 г., но не става ясно кои са страните по него и дали се касае до същия автомобил. В този смисъл отразеното в акта, и в наказателното постановление, че процесният автомобил „марка „***“, модел „***“, рег. №***“ е бил собственост на Д.С.Р. с ЕГН **********, не кореспондира на приложените по делото писмени доказателства. В този смисъл не се установява по безспорен начин каква е историята на този автомобил – кой е неговият собственик, кога същият е бил регистриран, респ. кога служебно е прекратена неговата регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че не се установява по безспорен начин жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение.

Дори и автомобилът, посочен в акта и наказателното постановление да е бил със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, процесното административно нарушение може да бъде извършено и при двете форми на вина – умисъл и непредпазлИ.ст. Доколкото жалбоподателят не е съзнавал, че предоставеният му за управление автомобил е с прекратена регистрация, то не е бил налице интелектуалният момент на умисъла, поради което и административното нарушение не е извършено при тази форма на вина. На следващо място съдът намира, че административното нарушение не е осъществено и в хипотезата на небрежност (доколкото предвид липсата на съзнание за факти от обективната страна на административното нарушение, 3 последното не би могло да се извърши при форма на вина самонадеяност (съзнавана непредпазлИ.ст). Фактът, че автомобилът подлежи на дерегистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, не обуславя като пряка последица знанието на собственика му досежно това обстоятелство. С оглед на което и при прилагането на чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисъла на дееца, но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазлИ.ст". Горното води до извод за несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна- поради недоказаност на неговото виновно извършване от жалбоподателя, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН и представлява основание за отмяната на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-033200 от 21.01.2025 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя И. К. М., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

ДА СЕ ВЪРНАТ на СРП материалите по пр.пр. №62655 /2024 г., по описа на СРП след влизане в сила на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - *** град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4