Определение № 2545 от 08.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2545 гр. Варна, 06.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500052 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е във връзка с постъпили молби за допълване в частта за разноските на Решение № 663/22.05.2022 г., постановено по настоящото дело, както следва:

1) Молба вх. № 12852/01.06.2022 г., подадена от СТ. КР. СТ., чрез адв. Д.В., с искане за допълване на решението в частта за разноските сторени в производството пред ВРС и ВОС, съобразно изхода на делото.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Сн. Кр. ив. не изразява становище.

2) Молба вх. № 13842/10.06.2022 г., подадена от Сн. Кр. ив., чрез адв. А.А., с искане за допълване на решението в частта за разноските, като и бъдат присъдени следващите се разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна СТ. КР. СТ. изразява становище за основателност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбите за допълване на решението в частта за разноските са заявени в законоустановения срок, изхождат от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 302434/19.11.2021 г. от СТ. КР. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Варна *** ет. 5 ап. 12, чрез адв. Д.В., против Решение № 262649/20.10.2021г, постановено по гр. д. № 18111/2019г, 50 с-в, по описа на ВРС, с което въззивникът е осъден да заплати на Сн. Кр. ив., ЕГН ********** от гр. Варна ул. “Д-р А.“ № 5 ет. 1, сумата от 8440,15 лв., представляваща ½ ид. ч. от стойността на направените необходими разноски за запазване и възстановяване на съсобствения между страните имот – апартамент с ид. № ***, със застроена площ от 62,27 кв. м. с адрес – гр. Варна ***, изба № 3, с площ от 84,200 кв. м., ведно с припадащите се 26,3568 % ид. ч. от ОЧС, както и съответните ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 203 кв. м., съставляващо имот с идентификатор ***, в периода от м. юни 2014 г. – 2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ – 11.04.2019 г. до окончателно изплащане на задължението; както и да заплати на ищцата сумата от 1461,41 лв. – съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

При постановяване на решението си ВОС не се е произнесъл по искането за разноските.

1

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски във въззивното и в първоинстанционното производство е направено своевременно от страните в о с. з. проведено на 01.03.2022 г. пред ВОС, респ. в о. с. з. проведено на 01.10.2021 г. пред ВРС.

Съобразно представения пред въззивната инстанция списък по чл. 80 от ГПК (л. 29), С.С. претендира присъждане на разноски в общ размер на 1 168.80 лв., включващи 1 000 лв. адвокатско възнаграждение и 168.80 лв държавна такса. От представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.11.2022 г. се установява, че същия е заплатил по банков път адвокатско възнаграждение за представителство по в. гр. д.

№ 52/2022 г. по описа на ВОС в размер на 1000.00 лв. Плащането на държавната такса е установено с разписка приложена на л. 14 от делото.

Съобразно представения пред първата инстанция списък по чл. 80 от ГПК (л. 163), С.С. претендира присъждане на разноски в общ размер на 1 602 лв., включващи 1 500 лв. адвокатско възнаграждение, 100 лв. депозит за вещо лице по СОЕ и 2 лв. такса превод. От представения по делото договор за правна защита и съдействие на л. 164 от делото се установява, че същия е заплатил в брой адвокатско възнаграждение за представителство по гр. д. № 18111/2019 г. по описа на ВРС в размер на 1 500 лв. На л. 79 от делото е приложена вносна бележка за заплатения депозит за СОЕ и такса за превода.

Настоящият състав приема за основателно направеното от Сн. Кр. ив. възражение за прекомерност на заплатеното от отв. С. адвокатско възнаграждение за първата и въззивна инстанции по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съобразно фактическата и правна сложност на спора, обема на извършените процесуални действия. Дължимото в полза на страната адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 1 860 лв. /по 930 лв. за първата и въззивна инстанция/, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно представения пред въззивната инстанция списък по чл. 80 от ГПК (л. 32), С.и. претендира присъждане на разноски в общ размер на 900 лв., извършването на които се установява с договор за правна защита и съдействие от 01.03.2022 г.

Съобразно представения пред първата инстанция списък по чл. 80 от ГПК (л. 160), С.и. претендира присъждане на разноски в общ размер на 1 635.70 лв., включващи 900 лв. адвокатско възнаграждение, 435.70 лв. държавна такса за насрещния иск и 300 лв. депозит за вещо лице по СОЕ. От представения по делото договор за правна защита и съдействие на л.

162 от делото се установява, че същата е заплатила в брой адвокатско възнаграждение за 2 представителство по гр. д. № 18111/2019 г. по описа на ВРС в размер на 900 лв. На л. 118 и л. 183 от делото са приложени доказателства за заплатения депозит за СОЕ.

Разноските за държавна такса за насрещния иск не следва да се присъждат в това производство, доколкото с Определение

№ 2673/10.09.2019 г., постановено по гр.д. № 2811/2018 г. предявения от С.и. насрещен иск срещу С.С. не е приет за съвместно разглеждане, а е образуван в самостоятелно производство.

Възложените от ВРС разноски в полза на отв. С. съобразно отхвърлената част на иска, не следва да се ревизират, доколкото в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода на спора, в полза ответника С.С. следва да бъдат присъдени разноски съответстващи на отхвърлената част от иска, които възлизат в размер на 1 706.68 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Съобразно изхода, в полза ищцата С.и. следва да бъдат присъдени разноски съответстващи на уважената част от иска, които възлизат в размер на 465.99 лв., на осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения, молбите по чл. 248 от ГПК са основателни и решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени такива в полза на ответника С.С. в размер на 1 658.57 лв. и в полза на ищцата С.и. в размер на 465.99 лв.

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 663/22.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 52/2022 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА Сн. Кр. ив. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“Д-р А.“ № 5 ет.1 , ДА ЗАПЛАТИ на СТ. КР. СТ. ЕГН ********** с адрес гр.Варна *** ет.5 ап.12, сумата от 1 706.68 лв. /хиляда седемстотин и шест лева и 57 ст./, представляващи сторени разноски в производството пред ВОС и ВРС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА СТ. КР. СТ. ЕГН ********** с адрес гр.Варна *** ет.5 ап.12, ДА ЗАПЛАТИ на Сн. Кр. ив. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ул.“Д-р А.“ № 5 ет.1, сумата от 465.99 лв. /четиристотин шестдесет и пет лева и 99 ст./, представляващи сторени разноски в производството пред ВОС и ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4