Решение № 444 от 10.12.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. С., 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500692 по описа за 2024 година

С решение № 87 от 12.04.2024 год. по гр. дело № 644/2022 год. Елинпелинският районен съд е признал за установено на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД по исковете на Ц. А. Ц. от гр. С. в отношенията между страните по договора за дарение – В. А. Ф. от гр. С. и Ю. Х. К. от гр. С., че договор за дарение, сключен с н.а. № 191, т. 1, рег. №1336, дело № 156/2022 год. на нотариус Ивелина Градинарова с район на действие РС-Елин Пелин на следните недвижими имоти: 1/40 идч. от УПИ, находящ се в с. А., община Г.М., целият с площ 1285 кв.м., който по кадастрален и регулационен план на селото, одобрен със заповед № 692/07.08.1968 год. съставлява имот пл. № 140, за който е отреден УПИ VІІІ-140 в кв. 23, при посочени граници и съседи, заедно с 1/40 ид.ч. от построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда и паянтова сграда, е нищожен като привиден и прикриващ договор за покупко-продажба между същите страни и по отношение на същите имоти, като е прогласил на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД действителността на прикритата сделка, а именно: покупко-продажба от продавач В. А. Ф., от една страна, и купувач Ю. Х. К., от друга страна, за продажна цена в размер на 171,39 лева, представляваща 1/40 ид.ч. от данъчната оценка на недвижимите имоти в общ размер от 6855,50 лева. С решението съдът е признал на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС по исковете на Ц. А. Ц. от гр. С. правото на изкупуване срещу ответниците В. А. Ф. и Ю. Х. К. на 29/40 ид.ч. от процесните имоти за сумата 25 000 евро, представляваща продажна цена, обективирана в н.а. № 193, т. І, рег. № 1338, дело № 158/2022 год. на нотариус Градинарова с район на действие РС-Елин Пелин за 1 продажба на 29/40 ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти. Съдът е указал на ищеца Ц.

А. Ц., че ако не плати горепосочените суми в едномесечен срок от влизане в сила на решението, същото ще се счита обезсилено по право, на основание чл. 33, ал. 3 от ЗС.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от ответниците с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Ищецът оспорва подадените въззивни жалби и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на 1/4 ид.ч. от описаните имоти – УПИ и сгради, придобити по наследство. Ответникът В. Ф. притежава 3/4 ид.ч. от имотите, като 1/4 ид.ч. е придобита по наследство и 2/4 ид.ч. – по силата на договор за дарение. На 05.05.2022 год. при проверка в имотния регистър установил, че на 03.05.2022 год. е съставен посочения по-горе нотариален акт за дарение, с който ответникът дарил 1/40 ид.ч. от описаните имоти на ответницата Ю. К.. На същия ден, в същия час и пред същия нотариус с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том І, дело № 158/2022 год. ответникът продал на ответницата Ю. К. 29/40 ид.ч. от същия имот. Счита, че сделките са нищожни, тъй като дарението на 1/40 ид.ч. от имотите е извършено непосредствено преди сключване на договора за покупко-продажба с цел да бъде създадено законово основание за изключване приложението на чл. 33, ал. 1 от ЗС, като дарението прикрива сключената между ответниците възмездна сделка, поради което същото е привидно. Покупко-продажбата е извършена, без да е спазено условието по чл. 33, ал. 1 от ЗС, тъй като ответникът не го е уведомил за намерението си да се разпореди с притежаваната от него идеална част и не му е отправил предложение да изкупи тези части при условията, при които е възнамерявал да ги продаде и ги е продал. Това обуславя и правния му интерес от прогласяване нищожността на договора за дарение, като прикриващ покупко-продажба, както и за признаване правото му на изкупуване на прехвърлените от ответника идеални части от процесните имоти с извършените две сделки с цитираните по-горе нотариални актове /съгласно уточняваща молба от 25.01.2023 год./.

Ответницата Ю. К. оспорва изцяло предявените искове с твърдението, че първият ответник е искал да я надари като благодарност за това, че последната му се е притекла на помощ в труден за него момент. Същата е негова братовчедка /майката на ответницата и бащата на ищеца и на първия ответник са брат и сестра/. Двамата ответници са и близки приятели от деца, като през 2021 год. Ю. разбрала, че ответникът има проблеми със зрението – отлепване на ретината, което налагало спешна операция. Научила също така, че родителите на ищеца и ответника са прехвърлили апартамента им в кв. Л. и вилата в с. Б. на ищеца по делото. Съпругът на ответницата предложил на ищеца двамата братя да се срещнат и да се разберат за подялбата на наследствени земеделски имоти, като с парите от 2 продажбата на неговия дял ответникът да заплати операцията. Ищецът отказал.

Междувременно ответникът загубил зрението на едното си око. През м. януари 2022 год. ищецът изгонил ответника от наследствения апартамент и ответницата му помогнала да си намери временно квартира, за да не остане на улицата, а след няколко седмици го настанила в дом за слепи хора, където живее и до днес. Наемът за квартирата заплатил съпругът на ответницата. В. оценил помощта и поискал да подари на ответницата притежаваните от него идеални части от процесните имоти. Ответницата обаче не искала да се възползва от В., поради което се съгласила да й бъде дарена малка, съвсем символична част от имота, който за нея представлявал интерес, тъй като бил съседен на собственото й дворно място, като казала, че ще купи останалата част. Отишли при нотариус и той ги посъветвал да направят договор за дарение на 1/40 ид.ч. от имота, а останалите 29/40 ид.ч. се уговорили ответницата да закупи за цена 25 000 евро, която била заплатена. С част от тази сума ищецът успял да си плати две сложни операции на очите. С оглед това сочи, че желанието на първия ответник действително било да надари ответницата с посочената в нотариалния акт 1/40 ид.ч. от имота, поради което искът за прогласяване относителната недействителност на дарението като привидна сделка, прикриваща покупко-продажба, е неоснователен. Искът по чл. 33, ал.

2 от ЗС за изкупуване на идеалните части от процесния имот също е неоснователен, тъй като ответницата се явява съсобственик, а не трето за съсобствеността лице.

Ответникът В. Ф. в писмения отговор на исковата молба оспорва изцяло предявените искове. Сочи, че в действителност е имал намерение да надари ответницата със сключената сделка с н.а. № 191/2022 год., като благодарност за оказаната му от семейството й помощ в труден за него период. Възпроизвежда описаната в подадения от ответницата отговор на исковата молба фактическа обстановка. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

Според показанията на св. Ц. – син на ищеца, последният и неговият брат – ответника В. Ф. били във влошени отношения след смъртта на родителите им, като от 2019 год. водят имотни спорове за наследственото имущество. Ищецът изпратил нотариална покана до ответника да напусне бивш имот на родителите им, който бил закупен от Ц. още през 1997 год. Ответникът дължал разноски след спечелването на делата от страна на ищеца, като били образувани и изпълнителни дела. Ответникът не притежавал друго секвестируемо имущество освен процесния имот. До момента ответникът не е погасил никаква част от дълговете си. Ищецът през годините искал да изкупи дела на В., но последният отказвал. С процесните сделки същият се разпоредил с единственото притежавано от него секвестируемо имущество.

Според показанията на св. Б. отношенията между ищеца и ответника се влошили през последните години, като през този период Ю. и съпругът й много помагали на ответника, който през зимата на 2021-2022 год. бил изгонен на улицата от брат си. Тогава му помогнала именно ответницата и съпругът й В.. Първоначално му заплащали квартира, тъй като той нямал доходи и не получавал пенсия, като същевременно имал сериозни проблеми със зрението. Свидетелят също му помагал и го водел на лекар. Помогнали му и да си подаде 3 документите пред ТЕЛК. Сега получава пенсия за инвалидност. Ответницата има заслуга за това, че му помогнала да се настани в дом за незрящи хора в гр. С.. Ответникът е 95% незрящ поради отлепване на ретините на двете очи. Преди две години му били направени две операции с парична помощ от семейството на Ю., като след тях има известно подобрение. В. непрекъснато споменавал пред свидетеля, че иска да надари ответницата за положените от нея грижи. Искал да й дари къщата, за която се води делото. В този имот живеели родителите на ищеца и ответника, докато били живи, като от 10 години къщата е в много лошо състояние и е необитаема. Не знае дали операциите на окото са извършени преди или след процесните сделки.

Съгласно показанията на св. К., която познава страните от с. А., къщата в процесния имот е негодна за обитаване. Свидетелката работи в очна клиника „А.П.“ и има преки впечатления от здравословното състояние на ответника, който бил пациент в клиниката през 2021 год., като там го завели Ю. и съпругът й В. заради проблеми със зрението. Било установено, че има отлепване на ретината на двете очи. Всичките прегледи били заплатени от ответницата и съпруга й. Впоследствие ответникът отишъл в друга болница, където му била направена операция. Ответникът споделил със свидетелката, че бил изгонен от брат си от жилището, което обитавал в гр. С.. Същият бил неосигурен и нямал доходи. През лятото живеел в с. А.. Споделил също, че Ю. му намерила квартира, а впоследствие го настанила в дом. Свидетелката знае също така от ответника, че предложил да дари на Ю. процесния имот, но тя отказала, за да има той средства за съществуване, като изкупила дела му за 25 000 евро. Предполага, че с тази сума В. си е платил операцията. Доколкото знае, ответникът дарил на Ю. съвсем малка част от имота.

Според показанията на св. К. – съпруг на ответницата, В. винаги е живял при родителите си, тъй като нямал доходи и те го издържали. От 2019 год. ответницата и свидетелят му помагат, включително финансово, за да не умре от глад. От 1990 год. ответникът не работи, като тогава не е имал здравословни проблеми. Преди няколко години забелязали, че има проблеми със зрението и го завели на очен преглед. Оказало се, че има отлепване на ретините и трябва да се направи спешна операция. През 2021 год. свидетелят се обадил на ищеца с молба за съдействие – да се срещне с ответника и да се разберат да си поделят наследствените земеделски земи, за да може с парите от продажбата В. да си заплати операцията. Брат му категорично отказал. По това време вече били започнали съдебните дела между страните за апартамента в гр. С.. Свидетелят помогнал да В. да си извади документи за пенсия от ТЕЛК, тъй като се оказало, че зрението на едното око не може да се възстанови. През м. януари 2022 год. брат му го изгонил от апартамента със съдебен изпълнител. Ответницата и свидетелят му намерили временно квартира, за да не остане на улицата, като залащали по 40 лв. на вечер. През м. февруари успели да го настанят в дома за незрящи. Междувременно го водили при различни специалисти на очни прегледи.

Ответникът искал да дари половината от имота на ответницата, а останалите 25% - да ги продаде, за да си плати операцията. След съвет от нотариуса обаче решили друго, като в един ден били извършени и двете сделки. В. искал да се впише в декларация към 4 нотариалния акт, че дарява част от имота на братовчедка си като благодарност за помощта от нейна страна. За продадената от ответника част била заплатена сумата 25 000 евро от съпруга на ответницата.