Решение № 12090 от 18.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 9388/2025
- Вид
- Решение № 12090
- Подписан
- 18.06.2026
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 125, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 27 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал.1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 12090 гр. София, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110109388 по описа за 2025 година
Предявен е иск от ЗК „...“ АД чрез юрк. Надя Гераскова с пълномощно по делото/л. 5/ с правно основание чл. 422 ГПК, вр., чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 475,60 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №0000-5000-19-100353 на основание договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица № 22118003337365, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на л.а. "...", с рег.№ СВ ... ВХ, по силата на който е поел задължение да плати застрахователно обезщетение за вредите, резултат от настъпило в срока на действието му застрахователно събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на договорното си задължение заплатил застрахователно обезщетение в размер на 465,60 лв., на собственика на л.а „....“ с рег.№ СВ ... НВ за вредите, настъпили в резултат на ПТП от 19.02.2019г. по вина на ответника, който е напуснал мястото на настъпването на ПТП-то преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. С плащането на застрахователното обезщетение твърди да възниква регресното му вземане срещу делинквента. Поддържа, че към настоящия момент не е постъпило плащане.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез особения му представител адв. Д., с който оспорва иска. Посочва фактическия състав на иска по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ. Счита, че не е установено нито извършено нарушение, нито напускане на мястото от страна на делинквента. Излага подробни доводи за това, че посещението на органите за контрол на движение по пътищата не е било задължително, съгласно разпоредбите на ЗДвП. Навежда възражение за изтекла давност. Моли искът да бъде 1 отхвърлен.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ
За основателността на иска с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ следва да се установи: 1) наличие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния; 2) вината на застрахования при ищеца водач; 3) водачът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон; 4) в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по увреденото МПС в предявения размер.
Видно полица, приложена на л. 7 от делото, е, че л.а. "...", с рег.№ СВ ... ВХ към процесната дата – 19.02.2019г. е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца.
От платежно нареждане, находящо се на л. 13 от делото, се установява, че сумата от 465,60 лв. е била преведена по сметка на увреденото лице Елица Костадинова – собственик на л.а „....“ с рег.№ СВ ... НВ.
От Протокол за ПТП от 19.02.2019г., Акт № 723230/14.11.2019 г., НП №19-4332024693/28.11.2019г., както и от останалите материали по АНП се извежда, че водачът на л.а.
"...", с рег.№ СВ ... ВХ е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие.
От същия протокол, от АНП и САТЕ се установява по несъмнен начин механизмът на настъпване на ПТП-то, който е следния:
На 19.02.2019г. около 10,29 ч. л.а. "...", с рег.№ СВ ... ВХ се движел по ул. „Димитър Л. Гичев“ и срещу комплекс „Есте“ водачът реализирал ПТП с паркиралия л.а „....“ с рег.№ СВ ... НВ.
От приетата по делото САТЕ се установява, че всички увреждания по л.а. „....“ с рег.№ СВ ... НВ се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
Въпреки това съдът счита, че не е налице една от правните по характера си предпоставки за уважаване на иска, а именно напускане на мястото на ПТП-то при задължение на органите за контрол на движение по пътищата да го посетят. Съдът в доклада си е дал изрични указания на ищеца, че не сочи доказателства и не излага доводи за това.
2
Въпреки това ищецът не ангажирал доказателства, за да установил обстоятелства налагащи посещение на органите за контрол на мястото на ПТП.
Действително, по делото се установява, че водачът на л.а. "...", с рег.№ СВ ... ВХ – П.
С. А. е напуснала мястото на настъпване на процесното ПТП.
Не е било обаче необходимо посещението на органите за контрол на движение по пътищата, съгласно разпоредбите на ЗДвП. Според §6, т. 27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. С оглед законовата дефиниция, тъй като л.а „....“ с рег.№ СВ ... НВ е бил в паркирано състояние, участник в процесното ПТП е единствено водачът П. С. А..
На осн. чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, участникът не е задължен да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълнява дадените му указания.
Такова задължение има само, когато между двамата участници в ПТП-то няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. В случая в процесното ПТП няма двама участници по смисъла на §6, т. 27 от ДР на ЗДвП, т.е. не се дължи посоченото поведение от водача. Съгласно чл. 125, т. 8 ЗДвП когато произшествието е с един участник службите за контрол на МВР посещават задължително мястото, единствено като моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. От обстоятелствата по делото е видно, че в случая не е налице и въпросната хипотеза, тъй като П. С. А. е напуснала местопроизшествието с автомобила си, който все още е бил в движение.
По тези съображения съдът намира, че не е налице предпоставката на чл. 500, ал. 1, т.
3 КЗ – посещаването на органите за контрол на местопроизшествието да е задължително по закон. При лисата на една от гореизброените предпоставки искът следва да бъде отхвърлен.
По тези съображения, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК иск за признаване за установено спрямо П. С. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ... 8, че дължи на ЗК „...“ АД с ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 28984 от 16.09.2024г. по ч.гр.д. № 46837/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, с основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за сумата от 475,60 лв., представляваща вземане по регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, в това число и ликвидационни разноски, за вреди от ПТП, настъпило на 19.02.2019г. в гр. ...“, срещу комплекс „Есте“, причинени от виновното и противоправно поведение на П. С. А., управлявала лек автомобил "...", с рег.№ СВ ... ВХ, като е напуснала мястото на 3 настъпването на ПТП-то преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, вследствие на което реализирала материални щети на лек автомобил „....“ с рег.№ СВ ... НВ, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2024г. до окончателното изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4