Решение № 99 от 11.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. София, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110214238 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-008045 от 11.04.2025г., началник група при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на В. А. Б. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 200/двеста/ лева(102.26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като се излагат доводи за липса на виновно поведение. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството, че регистрацията е служебно прекратена, като за това обстоятелства, представляваща своеобразна ПАМ, не са уведомени нито собственика на превозното средство, нито жалбоподателя Б..

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат В., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, като акцентира върху обстоятелството, че превозното средство е било с поставени регистрационни табели, издадени за същото, валидна застраховка гражданска отговорност, преминат технически преглед. Отново се акцентира върху факта, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил запознат с факта на прекратена регистрация, като се изтъква, че същата не се отбелязва в публично достъпен регистър. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна началник група към ОПП-СДВР, редовно призована – не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от юрисконсулт при СДВР, в които се излагат общи доводи за законосъобразност на наказателното постановление, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят В. А. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес- гр.***, ул.“***“ № 6, правоспособен водач на МПС.

На 22.07.2024г. в ОДМВР-Благоевград, по електронен път постъпила информация за сключена сделка за прехвърляне собствеността на моторно превозно средство- лек автомобил марка "Ситроен" с рег. № Е *** МА. Съгласно постъпилите данни по договор с нотариална заверка № 3440/22.07.2024г., като нов собствени на превозното средство било посочено лицето Е. Б. В рамките на установения в закона двумесечен срок тя обаче не регистрирал новопридобитото превозно средство, при което на 23.09.2024г., регистрацията на лекия автомобил била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП. Липсват данни за настъпилото служебно прекратяване да е уведомен собственика на МПС или друго лице, респективно да са иззети свидетелството за регистрация или регистрационните табели на същото.

На 01.02.2025г., в гр.София, жалбоподателят В. Б. управлявал посочения лек автомобил марка "Ситроен" с рег. № ***, като при движение по път I-6 с посока на движение от гр.София към гр. Перник, когато бил спрян за извършване на проверка от патрул на ОПП - СДВР, които след справка констатирали, че регистрацията на превозното средство е прекратена.

Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН, серия GА, № 3327083, с който срещу жалбоподателя В. А. Б. било повдигнато административнонаказателно обвинение, за това, че на 01.02.2025г. в град София, управлявал лек автомобил марка "Ситроен" с рег. № ***, който е служебно дерегистриран. Фактическата обстановка, актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. Актът, съставен в присъствието на нарушителя му бил връчен за подпис и запознаване, като срещу същия не са депозирани възражения.

Въз основа на посочения акт и Постановление за прекратяване наказателно производство по пр.пр. № 15347/2025г. по описа на СРП, било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332-008045 о т 11.04.2025г., началник група при отдел „Пътна полиция“ към СДВР, е наложил на В. А. Б. с ЕГН ********** наказание – глоба в размер 200/двеста/ лева(102.26 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6/шест/ месеца на основание чл. 175 ал.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля В. В., приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН серия GА, № 3327083 от 01.02.2025г., НП 25-4332-008045 от 11.04.2025г., Постановление за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 15347/2025г. по описа на СРП, Справка картон на водач В. А. Б., справка за регистрация на МПС, заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, както и останалите писмени доказателства. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля В., който се явява очевидец на деянието, като същите по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото. Същият има много добре съхранен спомен от проверката, съобщава конкретни обстоятелства от хода на същата, както и безусловно свидетелства за всички факти относими към съставомерността на деянието, и съдът не намери основания за съмнение в изложеното от него. Наред с това по реда на чл.284 НПК на свидетеля Николов в хода на съдебното следствие е предявен АУАН, като свидетелят потвърждава участието си в съставянето на посочения документ.

Съдът възприема в цялост и приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, 2 както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GА, № 3327083/01.02.2025 година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП и т.2.1. вр. т.1.3.1 от Заповед № 8121з-1632 от 02.02.2021г. на министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същия, за участие на свидетели и нарушителя, както и за връчване на същия.

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.3.10 на цитираната заповед и приложеното удостоверение за заемана от Г. Б. длъжност, като същото отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН. Следва изрично да се отбележи, че макар и лаконично, наказателното постановление дава достатъчно пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, така, че да позволи на жалбоподателя да организира защитата си, като в същото изрично е посочено правното и фактическо основание за прекратяване на регистрацията на превозното средство, както и датата, на която това е настъпило, с което се дава достатъчно пълно описание, съответно на посочената в АУАН и НП, правна квалификация.

С наказателно постановление (НП) № 25-4332-008045 от 11.04.2025г. на началник група при отдел „Пътна полиция” към СДВР на В. Б. е наложено наказание за допуснато нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба допуска по пътищата отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно. Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС- лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № *** е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата извършено на 23.09.2025г. чрез въвеждане на данни в информационната система на ОПП-СДВР. При това като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на град София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Съгласно чл.6, ал.1 ЗАНН, административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя Б., което се субсимира под състава на административно нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП е извършено виновно. Превозното средство е било служебно дерегистрирано поради неизпълнение на задължението в двумесечен срок от настъпване на промяна в собствеността, същата да бъде 3 заявена в ОПП-СДВР, поради което именно се е стигнало до прекратяване на регистрацията на превозното средство. При това обаче, доколкото липсват данни за служебната дерегистрация да е издаден какъвто и да е административен акт, който да е връчен някому, нито дори да е уведомен регистрирания или предстоящия собственик, още по-малко пък жалбоподателя, нито са били иззети свидетелството за регистрация, или снети регистрационните табели, не може да се счита, че това обстоятелство е било известно, на някое от посочените лица. Предвид на това не може да се вмени в чиято и да е вина, управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

Това е така доколкото се касае за формално нарушение, т.е. такова лишено от обществено-опасни последици, по дефиниция вината е възможна само под формата на умисъл. Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 НК вр. чл.11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика, при което не може да се твърди и, че същата е известна на лицето, т.е., че е предприел управление на превозното средство със съзнанието за този факт. (в този смисъл и актуалната практика на касационната инстанция- Решение № 5902 от 20.02.2025г. по адм.д. № 11296/2024, Решение № 5181 от 14.02.2025 г. по адм. д. № 12095/2024г., Решение № 210 от 5.01.2025г. по адм. д. № 9785/2024г. всички по описа на АССГ и редица други).

Ето защо с оглед липсата на доказателствата за виновно поведение от страна на В. Б., жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление подлежи на отмяна и на това основание.

Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски- възнаграждение, заплатено на един адвокат, за което е направено съответно искане. Съгласно приложения договор за правна помощ, от страна на жалбоподателя е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. От страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на същото, което съдът намира за основателно, доколкото в рамките на производството пред съда е проведено само едно заседание за събиране на доказателства, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност. С оглед на това следва да се присъди възнаграждение съобразно, минимума залегнал в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 400 лева, равняващи се на 204, 52 евро. Сторените разноски следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна – СДВР.