Определение № 8135 от 30.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8135 гр. София, 27.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Наталия П. Лаловска като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100501215 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Първоначално е образувано по въззивна жалба вх. № 5192569/19.11.2019 г., подадена от М. Н. Х. и И. С. О. – Х.а срещу решение № 259280 от 29.10.2019 г. на 142 с - в, СРС, по гр. д. № 58607/2018 г. Доколкото въззивната жалба е оттеглена, на основание чл. 264 ГПК, с определение № 14989/11.12.2023 г. тя е върната.

Ищцата И. С. О. – Х.а и представителите на ищеца М. Х. са подали и частна жалба вх. № 25158335 от 29.10.2021 г. срещу определение № 20198106 от 13.10.2021 г. на СРС, 142 с - в, по гр. д. № 58607/2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, е изменено решение № 259280/29.10.2019 г. по същото дело в частта за разноските. С определението съдът е уважил молбата на ответника „Топлофикация София“ ЕАД и е намалил присъденото на ищците адвокатско възнаграждение в обезпечителното и в исковото производства.

В жалбата се поддържа, че СРС неправилно е намалил разноските за адвокатско възнаграждение, като е пропуснал да съобрази, че сумите са с включен ДДС, който следва да се начисли върху определения от съда минимални размери по НМРАВ, по аргумент от пар. 2 а от ДР. Излагат доводи, че ДДС съставлява неразделна част от възнаграждението, като минималният размер на възнаграждението за защита в обезпечителното производство според чл. 7, ал. 7 НМРАВ се определя на база 1/2 от материалния интерес по чл. 7, ал. 2 НМРАВ, а не на база 1/2 от определения размер на адвокатското възнаграждение. Поддържат, че съдът недопустимо е присъдил възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното и в исковото производства в размери, под установените в Наредбата минимуми без ДДС. Наред с това сочат, че заплатените от страна на жалбоподателката възнаграждения не са прекомерни.

Жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното определение, като в полза на И. О. се присъдят още 372, 43 лв., адвокатско възнаграждение за обезпечително производство и 544, 92 лв., като същите суми се присъдят и в полза на 1 адвокатското дружество за безплатно процесуално представителство на ищеца Х. в обезпечителното и исковото производства. Претендират разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбите „Топлофикация София“ ЕАД оспорва частната жалба като неоснователна и моли се потвърди оспорваното определение.

Депозираните пред съда частните жалби са подадени в срока по чл. 248, ал. 3, от ГПК, от заинтересовани лица и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са частично основателни, по следните съображения :

Между И. О. и АД „В. и Л. са сключени 2 договора от 13.08.2018 г. за представителство в производство по обезпечение на бъдещ искове по чл. 439 ГПК срещу „Топлофикация София“ ЕАД и в исково производство, във връзка с предявяване на исковете. По договора с предмет правна защита в исковото производство, страните са уговорили възнаграждение от 564 лв. с включено ДДС (л. 61). Сумата е заплатена с разписка, изх. № 070595/13.08.2018 г. (л. 63). По договора за правна защита в обезпечителното производство, страните са уговорили възнаграждение в размер на 420 лв. с включен ДДС (л. 67), заплатени съгласно разписка изх. № 070597/13.08.2018 г.

(л. 68). Представени са и 2 бр. договори от 13.08.2018 г. (л. 64 и л. 69), сключени между М. Х. и АД „В. и Л.“ за осъществяване на безплатно представителство и защита, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., в производство по обезпечение на бъдещи искове и в исково производство.

На лист 13 по делото е представено доказателство, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС.

С влязло в сила съдебно решение № 259280 от 29.10.2019 г. по гр. д. № 58607/2018 г., СРС, 142 с - в, съдът е признал за установено, че ищците не дължат на ответника сумата в размер на 2 007. 83 лв. - главница за периода от 05.2012г. до 04.2014 г., както и сумата в размер на 266. 67 лв., представляваща лихва, начислена за периода от 30.06.2012 г. до 23.01.2015 г., поради изтекла кратка погасителна давност по отношение на сумите, като е отхвърлил иска за установяване недължимост на разноски в размер на 355, 10 лв. разноски по гр. д., присъдени с ИЛ по гр. д. № 7177/2015г. по описа на СРС.

Съобразно уважената част от исковете в решението са присъдени разноски в полза на ищеца И. О. – Х.а в размер на 487. 80 лв. - адвокатско възнаграждение в исковото производство и 363. 25 лв. - адвокатско възнаграждение в производство по обезпечаване на иск. В полза на АД „В. и Л.“, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът е присъдил сума в размер на по 428 лв. с ДДС - разноски за безплатна правна помощ в исковото производство и обезпечителното производства.

С обжалваното определение № 20198106 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д.

2

№ 58607/2018 г., СРС, 142 с - в, съдът е уважил молбата на „Топлофикация София“ АД и е изменил на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по делото решение в частта за разноските, като е намалил разноските на ищците и в полза на И. О. - Х.а, от 487, 80 лв. на 415. 09 лв. - адвокатско възнаграждение в исковото производство и от 363, 25 лв. на 207. 54 лв. - адвокатско възнаграждение в производство по обезпечаване на бъдещ иск. В полза на адвокатското дружество съдът е присъдил същите суми за безплатно процесуално представителство на ищеца М. Х., на основание чл. 38, ал. 1 и 2 ЗАдв. В определението е прието за основателно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК понеже делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност.

Жалбата е депозирана в срок от легитимирани страни и е допустима.

По същество по разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в исковото производство на жалбоподателите:

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е счел, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи по разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд е приложил разпоредбата в правилната редакция към

13.08.2018 г., на която дата са сключени договорите за процесуално представителство и е платено възнаграждението. Видно от данните по делото, размерите на адвокатските възнаграждения уговорени по договорите за правна помощ с И. Х.а са с включен ДДС, както за исковото, така и обезпечителното производства.

За разлика от СРС, настоящият състав приема, че предвид общата защита на двата ищци от един и същ адвокат, който е член на едно адвокатско дружество, при абсолютно идентични правни доводи и защита и при общ интерес, не е налице основание да се присъждат две възнаграждения за адвокатски хонорар – един път за И.

Х.а и втори път за уговореното безплатно представителство на М. Х. пе реда на чл. 38 ЗАдв. Това е така, доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, освен това фактите по спора, подлежащи на установяване за двамата ищци, са изцяло идентични и защитата се осъществява от един и същ процесуален представител.

Следва да се посочи, че справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според разрешението, дадено по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение.

3

Поради забрана за влошаване положението на страните съдът приема, че по отношение на адвокатското възнаграждение, което вече е присъдено по реда на чл. 38 ЗАдв, жалбата следва да се остави без уважение.

Като се съобрази уважената част от исковете, адвокатско възнаграждение в исковото производство за И. Х.а, определено по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2 НМРАВ следва да бъде в размер на 487, 83 лв. с ДДС, а не посочените от първоинстанционния съд 415, 09 лв.

Поради това и определението на СРС следва да се отмени в частта, в която е изменено решението по отношение на ищцата И. Х.а и в нейна полза да се присъдят още 72, 24 лв. - възнаграждение за исковото производство.

По разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в обезпечителното производство за И. Х.а, съдът намира следното :

Въззивният състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от НМРАВ, ред. ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г., като е определил минималното възнаграждение на база половината от възнаграждението по ал. 2, вместо по правилата на ал. 2, но на база половината от интереса по делото (2 629, 60 лв. : 2, т. е. 1 314, 80 лв.).

Изчислен в приложение на разпоредбата на ал. 7, вр. ал. 2, т. 2 НМРАВ, с оглед разпоредбата на пар. 2 а от същата, минималният размер на възнаграждението за обезпечаване на бъдещ иск е в размер на 386, 45 лв. с ДДС. Определено при приложение на правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК възнаграждението е в размер на 334, 24 лв. с ДДС.

Следователно, определението за изменение на решението, с което са намалени разноските в полза на ищцата следва да се отмени частично и в полза на ищцата да се присъдят още 126, 71 лв. за обезпечителното производство.

По отношение разноските за другият ответник за обезпечителното производство претендирани по чл. 38 ЗАдв важи изложеното по - горе.

По искането за разноски в настоящото производство:

Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер и е продължение на съдопроизводството по конкретното дело и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор.

Съдът приема, че в производствата по чл. 248, ал. 1 и ал. 3 ГПК, е недопустимо кумулиране на нови задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. В този смисъл е практиката обективирана в определение № 52 от 19.03.2019 г. по ч. гр. д. № 740/2019 г., І г. о. на ВКС, определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, І-во г. о., определение № 393/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на ВКС, IV-то г. о. и т. н. Следователно съдът не присъжда 4 разноски в полза на жалбоподателите за настоящото производство.

Воден от горното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 20198106 от 13.10.2021 г., по гр. д. № 58607/2018 г., СРС, 142 с – в, в частите, с които е изменено решение № 259280/29.10.2019 г. по същото дело по разноските по чл. 78, ал. 1 ГПК, като са намалени присъдените в полза на И. О. - Х.а разноски за адвокатско възнаграждение за исковото и заповедно производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ решение № 259280/29.10.2019 г. по гр. д. № 58607/2018 г., СРС, 142 с – в по следния начин :

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 да заплати на И. С. О.

– Х.а, ЕГН **** както следва : още 72, 74 лв. разноски за исковото производство, както и още 126, 71 лв. разноски за обезпечителното производство.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 20198106 от 13.10.2021 г., по гр. д. № 58607/2018 г., СРС, 142 с – в, в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5