Решение № 604 от 16.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 604 гр. Добрич, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Х. като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20243230101141 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано по искова молба на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр.

К., ж.к. „***“ № 58, вх. А, ет. 1, ап. 2 срещу Д. А. Р., ЛНЧ 620902, „Д. Р. БГ“ ЕООД, ЕИК 103965412, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.

„***“ № 21, ап. 10 и Т. Д. К.., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „***“ № 10, ет. 5, ап. 11, с която се иска да бъде признато за установено, че не съществува вземане в полза на Д. А. Р. срещу:

„Д. Р. БГ“ ЕООД в размер на 1121, 89 лева, представляващо разноски, присъдени с Решение № 217 от 10.03.2017 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ВКС, за което е издаден изпълнителен лист № 260001 от 12.01.2024 г.;

Т. Д. К.. в размер на 1121, 89 лева, представляващо разноски, присъдени с Решение № 217 от 10.03.2017 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ВКС, за което е издаден изпълнителен лист № 260001 от 12.01.2024 г.

В исковата молба се твърди, че Д. А. Р. е конституиран като взискател по изпълнително дело № 182/2017 за вземания от длъжниците „Д. Р. БГ“ ЕООД и Т. Д. К.. в размер на 2243, 78 лева въз основа на изпълнителен лист № 260001/12.01.2024 г. на основание решение № 99/12.06.2014 г., Решение 141/02.09.2014 г. по гр. дело № 166/2012 по описа на Районен съд - Балчик, Решение № 18/18.09.2015 по т.д. № 178/2014 по описа на Окръжен съд Добрич, Решение № 217/10.03.2017 по т.д. 2296/2015 по описа на ВКС, влезли в законна сила на 10.03.2017 г.

С исковата молба се сочи, че по процесното изпълнително дело е 1 предявено постановление за разпределение, като в него е разпределена сума за присъединения кредитор Д. Р. в размер на 582,79 лв. от получената цена на недвижим имот, продаден на публична продан по изп. Дело № 182/2017 г. на ЧСИ 901. Настоява се, че вземането на присъединения кредитор Д. Р. срещу длъжниците „Д. Р. БГ“ ЕООД и Т. К.. не съществува, тъй като е погасено по давност още преди издаване на изпълнителен лист № 260001/12.01.2024 г.

Уточнява се, че решението на ВКС е влязло в сила на 10.03.2017 г. и при това положение, на основание чл. 110 от ЗЗД вземането е погасено с изтичане на петгодишната давност.

Извежда се, че Д. Р. няма качеството на кредитор на длъжниците „Д. Р.

БГ“ ЕООД и Т. К...

Ищецът не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат И. З., който поддържа исковете.

Депозиран е отговор от ответника Д. Р. с вх. № 23405/06.12.2024 г., с който се прави възражение за местна неподсъдност на делото. Твърди се, че Д.

Р. не притежава постоянен адрес и не живее на територията на Република България, затова искът е подсъден на районен съд по постоянен адрес на пълномощника на Д. Р. – СРС.

Излагат се твърдения за неоснователност на претенцията. Ответникът счита, че възражението за погасяване на процесното вземане по давност е недопустимо, тъй като ищцата е трето за материалното правоотношение лице и не може да прави подобно възражение.

Заявява се също, че ищцата С. е взискател по изпълнително дело № 182/2017 съгласно изпълнителен лист от 21.12.2012 г. по гр. дело № 18932/2012 по описа на Варненски районен съд. Документът, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, е спогодба с нотариална заверка на подписите с рег. № 13295/11.12.2012 г. на помощникнотариус Елена Събева. В тази връзка, се твърди, че спогодбата е нищожна.

Ответникът Д. Р., в качеството му на съдружник „Д. Т. БГ“ ООД не е бил уведомяван за сключването на спогодбата, както и управителя към онзи момент Т. Д. К.. не е довел до знанието на Р. за получен заем от дружеството в размер на 65 000 евро.

Освен това, на 26.05.2011 г. е проведено Общо събрание на съдружниците на „Д. Т. БГ“ ООД с дневен ред:

- Обсъждане на действията на съдружника Т. К.., представляващо неизпълнение на задълженията му за оказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството и извършените от него действия против интересите на дружеството;

- Изключване на съдружника Т. К.. от „Д. Т. БГ“ ООД и поемане на дружествения му дял от съдружника Д. А. Р.

- Промяна в представителството и управлението на дружеството освобождаване на управителя Т. Д. К.. и избиране на Д. Р. за управител на 2 дружеството.

Ответникът счита, че взетото решение в 15, 00 часа на 26.05.2011г. е породило незабавни действия във вътрешните отношения, като Т. К.. е престанал да бъде представляващ дружеството. Уточнява, че за третите лица освобождаването му има действие от вписването в Търговския регистър 23.06.2014 г. С оглед на това, към дата 26.05.2011 г. Т. Д. К.. вече не е имал качеството на съдружник в търговското дружество.

Независимо от това, последният е договорил със свои родственици – ищцата М. С., солидарно с дружеството, да преведе по банков път на ищцата в качеството на заемодател сумата от 65 000 евро за връщане на заем, получен по договор за заем от 08.02.2012 г., преведен по банков път от М. С. на Т. К.., в срок до 17.12.2012 г.

Ищцата не е получила превод на сумата и поради тази причина е депозирала Заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение пред Варненски районен съд.

В заключение се твърди, че М. С. и Т. К.. са положили подписите си върху процесната спогодба, доколкото обаче, не фигурира подпис на представител на „Д. Т. БГ“ ООД, то дружеството не носи отговорност за задълженията към ищцата. Твърди се, че Т. К.. и ищцата са сключили спогодбата при наличието на знание, че със същата се уреждат интересите и правата на дружеството.

Прави се искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Ответниците „Д. Р. БГ“ ЕООД и Т. К.. не са депозирали отговори в законоустановения срок.

Тримата ответници не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 464, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищцата е да докаже, че е взискател по изпълнително дело № 182/2017 по описа на ЧСИ Деляна Илиева; че Д. Р. е присъединен взискател по същото изпълнително дело; че длъжниците по изпълнително дело са „Д. Р.

Т. БГ“ и Т. Д. К.., както и че е настъпила изискуемостта на оспорените вземания и е изтекла петгодишната давност.

Ответникът Д. А. Р., от своя страна, следва да установи в условията на пълно и главно доказване, съществуването и размера на изискуемото вземане срещу „Д. Р. БГ“ ООД и Т. Д. К.., спирането и прекъсването на давността.

Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата е взискател по процесното изпълнително дело. Приложен е изпълнителен лист от 21.12.2012 г. по гр.д. № 18932/2012 г. по описа на Районен съд В., от който е видно, че „Д. Р. БГ“ ЕООД и Т. Д. К.. са осъдени да 3 заплатят на ищцата солидарно сумата от 65 000, 00 лева, представляваща дължима главница по спогодба от 11.12.2012 г. с нотариална заверка на подписите на съконтрагентите, рег. № 3295/11.12.2012 г. на Нотариус Светлана Димова, рег. № 363 на НК, с район на действие ВРС. Именно въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 182/2017 по описа на ЧСИ Деляна Илиева.

Не е спорно също, че по процесното изпълнително дело Д. А. Р. е конституиран като присъединен взискател, въз основа на изпълнителен лист № 260001 от 12.01.2024 г. на Районен съд Балчик. По силата на същия всеки измежду „Д. Р. БГ“ ЕООД и Т. Д. К.. е осъден да заплати на Д. А. Р. сума в размер на по 1121, 89 лева, представляваща разноски, присъдени с Решение № 217 от 10.03.2017 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ВКС. Съдебният акт на касационната инстанция е влязъл в законна сила на 10.03.2017 г.

Отрицателните установителни искове се основават на твърдения за погасяване на процесните вземания поради изтичане на петгодишен давностен срок. Погасителната давност е правна последица на бездействието на правните субекти. Неупражняването на едно субективно право в определен период от време е основание да бъде прието, че носителят му се е дезинтересирал, поради което губи възможността да го осъществи принудително. Този период на бездействие, както всеки друг период от време, има начален и краен момент. В конкретната хипотеза вземанията се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД.

В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника е да докаже спирането и прекъсването на давността. Същият обаче не ангажира доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен категоричен извод, че давностния срок не спирал да тече и не е прекъсвал.

Следователно, вземанията за разноски, присъдени с Решение № 217 от 10.03.2017 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ВКС в полза на Д. А. Р. срещу „Д. Р. БГ“ ЕООД и Т. Д. К.., са били погасени по давност, най-късно на 10.03.2022 г. (с изтичане на петгодишния давностен срок, считано от изискуемостта на задълженията – влизане в сила на съдебния акт, с който са присъдени, на 10.03.2017 г.).

Ответникът Д. Р. релевира възражения за недействителност на спогодба от 11.12.2012 г. с нотариална заверка на подписите на съконтрагентите, рег. № 3295/11.12.2012 г. на Нотариус Светлана Димова, рег.

№ 363 на НК, с район на действие ВРС, както и възражение за липса на 4 материалноправна легитимация в полза на ищеца.

Настоящият състав счита, че разглеждането на първото възражение в настоящото производство е недопустимо. Съгласно чл. 464 от ГПК, когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Оттук се извежда по категоричен начин, че защитата по оспорването може да бъде проведена само чрез иск, но не и чрез възражение във висящ процес.

Възражението на ответника не следва да бъде разглеждано в настоящия процес поради наличието на още една пречка. Д. А. Р. е предявил искова молба пред Окръжен съд К. с идентични твърдения за недействителност на процесната спогодба – гр.д. № 127/2024г. по описа на Окръжен съд К.. При това положение последният съдебен орган трябва да се произнесе по съществуването на вземането на М. С. срещу ответниците. В противен случай, ако и настоящият състав разгледа възражението, би могло да се стигне до противоположни произнасяния.

Не е основателно и възражението за липса на материалноправна легитимация в полза на ищеца. Според чл. 26, ал. 2 ГПК , освен в предвидените от закон случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. С иска по чл. 464, ал. 1 ГПК взискателя т упражнява правата на своя длъжник. Такива хипотези на предявяване на чужди права са исковете по чл. 440, ал. 1, чл. 524, изр. 3, чл. 464 ГПК, чл. 134 ЗЗД и др. Във всички тези случаи оспорващият е процесуално легитимиран да предяви пред съд чуждото право, но тази легитимация е призната от законодателя. Предвид горното съдът намира, че макар да е трето лице за материалното правоотношение, взискателят оспорващ вземането на друг взискател с твърдения, че последният е привиден кредитор, разполага с процесуалната възможност да заявява всякакви възражения, включително и това за изтекла погасителна давност. В този смисъл е Решение от 12.03.2020 г. по т.д. № 682/2019 г. по описа на СГС.

Ето защо, исковете на М. Д. С. срещу Д. А. Р., „Д. Р. БГ“ ЕООД и Т. Д.

К.., с които се иска да бъде признато за установено, че не съществува вземане в полза на Д. А. Р. срещу:

„Д. Р. БГ“ ЕООД в размер на 1121, 89 лева, представляващо разноски, присъдени с Решение № 217 от 10.03.2017 г. по т.д. № 2296/2015 г. на ВКС, за което е издаден изпълнителен лист № 260001 от 12.01.2024 г.;