Решение № 1788 от 31.08.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№................ гр. София, 31.08.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ТО, VІ-2 с-в, в открито заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: А.

МАДЖЕВ при секретаря А. Луканова, като разгледа докладваното от съдия А. Маджев т.д. № 2456 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК:

Образувано е по искова молба с вх. Номер***** от 02.08.2017 г., подадена от „М.Б.ЗА А.Л.– П.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Слатина“, ж.к.

„*********.

Предявени за разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване са следните осъдителни искове:

1./ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 67 250,61 лв., представляваща част от общо вземане в размер на сумата от 403 503,66 лв., която парична сума е заплатена в периода 01.08.2012 г. до 10.10.2012 г. - без основание, като изпълнение на задължение произтичащо от сключен договор за цесия от 26.04.2012 г., с който в полза на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ е било прехвърлено вземане възникнало по договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ от 13.06.2011 г., съставляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на енергоефективни мероприятия, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017 г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното плащане на главното вземане;

2./ иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 68 490,72 лв., представляваща част от общо вземане в размер на сумата от 410 944,32 лв., която парична сума е заплатена в периода 01.08.2012 г. до 10.10.2012 г. - без основание, като изпълнение на задължение произтичащо от сключен договор за цесия от 26.04.2012 г., с който в полза на „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ е било прехвърлено вземане възникнало по договор с гарантиран резултат /ЕСКО договор/ от 13.06.2011 г., съставляващо част от възнаграждение за осъществено изпълнение на съпътстващи ремонтни работи, ведно със законната лихва, считано от 02.08.2017 г. /датата на подаване на ИМ/ до окончателното плащане на главното вземане.

В исковата молба болницата-ищец излага фактически твърдения, че ответното

АДСИЦ е встъпило в правоотношения с дружеството – „Е.“ АД сключвайки с него два договора за цесия все датиращи от 26.04.2012 г. посредством което е придобило част от вземанията, с които е разполагало „Е.“ АД към „МБАЛ – П.“ АД генерирани от сключването на договор 13.06.2011 г. за изпълнение на инженеринг на енергийно ефективни мероприятия с гарантиран резултат относно сгради притежавани от болницата-ищец. Конкретизира се, че по единия от посочените два цесионни договора прехвърляното вземане възлиза на сумата от 1 838 182,67 лв., като е уговорен график за неговото плащане от длъжника, а именно 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от по 22 416,87 лв., като всяка от тези вноски е платима не по-късно от 10-то число не текущия месец, считано от 10.06.2012 г. до 10.02.2019г., и една окончателна изравнителна вноска в размер на 22 416,20 лв., която е с падеж на изпълнение, считано от 01.03.2019 г. и платима не по-късно от 10-то число на упоменатия месец.

Уведомяването за така изложената цесия от страна на стария кредитор спрямо болницата – длъжник се поддържа да е реализирано с писмено уведомление от 15.05.2012 г. Относно другия договор за цесия се изтъква, че прехвърленото вземане е възлизало в размер от общо 1 872 079,71 лв., като и при него е уговорен график за плащане от длъжника, а именно 82 вноски, от които 81 равни месечни вноски в размер на сумата от по 22 830,24 лв., като всяка от тези вноски е платима не по-късно от 10-то число не текущия месец, считано от 10.06.2012 г. до 10.02.2019г., и една окончателна изравнителна вноска в размер на 22 830,27 лв., която е с падеж на изпълнение, считано от 01.03.2019 г. и платима не по-късно от 10-то число на упоменатия месец. Уведомяването за така изложената цесия от страна на стария кредитор спрямо болницата – длъжник се поддържа да е реализирано с писмено уведомление от 15.05.2012 г. Споменава се, че предвид така сключените договори за цесия, които са доведени до знанието на ищеца, последния е пристъпил към изпълнение на задълженията си към новия кредитор, като му е осъществил плащане в периода от 06.06.2012 г. до 04.11.2013 г. възлизащо в размер на сумата от общо 814 447,98 лв. Казва се, че ежемесечната вноска правена от болницата в обсъждания период възлизала на сумата от по 45 247,11 лв., а сторените плащания в рамките на месеците – август, септември и октомври по единия договор за цесия възлизат на 67 250,61 лв., а по другия на 68 490,72 лв. От ищеца се поддържа, че сключения между него и дружеството „Е.“ АД договор от 13.06.2011 г. е нищожен, а като последица от това същия никога не е пораждал в отношенията между страните задължения, вкл. и такива за заплащане на договорената стойност на енергийно ефективни мероприятия с гарантиран резултат реализирани в болницата, респективно няма как дружеството ответник да е придобило валидно вземания произтичащи от подобно нереализирало се в правния мир юридическо задължение на болницата. Отбелязва се, че според нормата на чл. 48 и сл. от ЗЕЕ /отм./ такъв тип договор, а именно за гарантиран резултат се сключва за постигане на специална цел, като изпълнителят по подобни съглашения е необходимо да финансира енергоефективните мероприятия и съпътстващите ги ремонтни работи било със собствени средства или такива привлечени от трети лица. Споменава се, че в този смисъл и в чл. 7 от договора ответното дружество е приело, че ще осигури инвестиция в размер на сумата от 2 949 447,22 лв. без ДДС за да осъществи изпълнение предмета на договора. Настоява се, че клаузите от чл. 12 до 18 вкл. от обсъждания договор са нищожни, защото договорения начин на плащане, а именно на равни месечни вноски и ежегодни компенсации се намира в пряко противоречие с императивния текст на ЗЕЕ цитиран по-горе. Същественото при възстановяване на разходите за направените инвестиции е това, че това възстановяване следва да почива единствено на реализираните икономии на енергия потребявана в обекта, където са изпълнени енергоефективните мероприятия и съпътстващите ги ремонтни работи. Договорното съдържание на сделката показвало, че страните са постигнали единствено съгласие относно размера на инвестициите, които следва да се вложат на обекта, както и критериите за тяхното оскъпяване.

Излагат се твърдения, че гарантираните с договора икономии на енергия, които е заложено да се постигнат след извършването на ЕСМ не кореспондирали на гарантираните икономии на енергия съобразно доклада за обследване изготвен от „Е.“ АД и изпълнените съобразно този доклад ЕСМ, а така също, че евентуално постигнатата икономия в разхода на консумирана ел. енергия не подлежи на установяване и остойностяване за целите на сочената договорна връзка. Това е така, защото договорът се базира на данни от два различни доклада за обследване с различни технически параметри на сградите, които са били подложени на ЕСМ, които компоненти на сградите имат основен дял в начина на определяне на разхода на ел. енергия, респективно реализирана икономия на енергия в тези сгради.

Именно заради това Методиката за отчитане на гарантирания резултат, представляваща неразделна част от договора не може да постигне своята функция по установяване реално реализираната икономия на ел. енергия в сградите при това смесване на данни от различните обследвания на сградите на ищцовата болница. Освен това въпросната методика не отчитала, като фактор и външните климатични фактори и показателите за енергопотребление на сградите, каквито са възприети в нарочна Наредба за методиките за определяне на националните индикативни цели за енергийни спестявания между лицата по чл. 10, ал. 1 от ЗЕЕ.

На следващо място се изтъква, че към нито един момент във връзка изпълнените ЕСМ не са били изготвяни протоколи по смисъла на чл. 27.2. от договора чрез които да се установи гарантирания резултат, респективно паричния размер на задълженията на ищеца произтичащи от този договор. Допълва се и това, че осъществената инвестиция не кореспондира на уговорения в чл. 7 размер, защото в разрез с клаузата на чл. 31, т. 1 изпълнителя е ползвал подизпълнители за изпълнение на значителна част от предмета на договора и няма яснота, каква е действителната стойност на сторените от изпълнителя разходи. Ищецът продължава изложението си с това, че по негово мнение двата договора за цесия са нищожни, доколкото посредством тях се преследва прехвърляне на парични вземания, които са несъществуващи и неустановени в техния размер, което пък означава, че сделките са сключени при липсата на предмет. Оттук осъществените плащания по двата договора за цесия са без основание и подлежат на връщане от дружеството, което ги е получило.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК такъв е упражнен от ответника – „Ф. за Е.И Е.И.– Ф.“ АДСИЦ, чрез пълномощника му адв. П., като с него предявените искове се оспорват при възражения за недоказаност на техните основания и размери. Дружеството не отрича, че е сключило с „Е.“ АД два договора за цесия от 26.04.2012 г. То поддържа, че по силата на същите е придобило вземания от „Е.“ АД към длъжника – „МБАЛ – П.“ АД възлизащи в размер на 1 838 182, 67 лв. по единия договор и 1 872 079,71 лв. На 15.05.2012 г. болницата-ищец е била уведомена надлежно за извършените прехвърляния на вземания, като това е направено от стария кредитор - „Е.“ АД. Застъпва се тезата, че извършените цесии са валидни сделки, като с тях са били прехвърлени ликвидни и изискуеми вземания, а длъжника-ищец е продължил да извършва редовни плащания на дължимите по основния договор месечни вноски по отнапред установени погасителни планове, като към даден момент е преустановил осъществяването на тези плащания. Пояснено е, че ответникът е предприел искова защита пред ОС- П., като в рамките на същата е поискал присъждане на незаплатените му суми по сключените договори за цесия от страна на длъжника - „МБАЛ – П.“ АД. Относно този спор се казва, че към момента не е налице разрешаването му с влязъл в сила съдебен акт. Ответникът е несъгласен с позицията на ищеца, че основният договор датиращ от 13.06.2011 г. е нищожен и това е довело до невъзможност същия да породи целените с него правни последици, вкл. разбирането, че цедираното вземане не съществува, както по неговия размер, така и по договорения начин на изплащане /на равни месечни вноски с уговорени падежи/.

Ответникът прави подробна аргументация на това си възражение, като проследява процедурата по сключване на договора от 13.06.2011 г., а именно същия е предхождан от провеждане на обществена поръчка, като същия е сключен на основание чл. 41 от ЗОП, а не на основание чл. 48 ЗЕЕ /отм./. Противопоставяне има и по отношение на това, че се касаело до договор с гарантиран резултат, като се застъпва тезата, че става дума за договор, с които е възложено изпълнението на инженеринг, а това съставлява подвид на договора за изработка, а това пък означава, че обсъжданото съглашение следва да се преценява през призмата на общите правила уреждащи договора за изработка. С отговора се поставя акцент и върху това, че условията по обявената обществена поръчка, както и съдържанието на самия договор, вкл. и методиката за отчитане на гарантирания резултат са изготвени от самия ищец, като именно той понастоящем ги намира за противоречащи на закона. С отговора се индикира и това, че доколкото се касае до договор подчиняващ се на правилата на ЗОП и по конкретно – чл. 43, ал. 1 в правомощията на страните не е предвидена възможност за допълване, а изменение е допустимо само в изчерпателно изброени хипотези, които не могат да се тълкуват разширително. Обръща се внимание върху това, че съдържанието по договора от 13.06.2011 г., вкл. и възразяваните по спора клаузи, респективно тези установяващи начина на изплащане /чрез анюитетни месечни погасителни вноски/ е наложено едностранно от страна на ищеца – възложител на обществената поръчка, като изпълнителя /праводателя на ответника/ се е съгласил с тях. Доводите за опорочаване на тези уговорки изтъквани от ищеца говорели за упражнявана от същия злоупотреба с право. Изказва се мнението, че ищеца изрично е признал съществуването на вземанията по основание и размер, вкл. тяхната изискуемост по основния договор и именно въз основа на това признание за съществуването на валиден договор е пристъпил към изпълнението си по договора до м.12.2013 г. Трансформацията в позицията на болницата е настъпила едва след смяната в органите на нейното управление. На следващо място се оспорва изразената с ИМ теза, че за възложителя по основния договор нямало задължение да осъществява финансиране чрез собствени парични средства, защото това било ангажимент на изпълнителя, а направената инвестиция се възстановявала във времето единствено и само от икономиите постигнати от гарантираните спестявания на разходи за ел. енергия. В този контекст се прави позоваване на текстовете на чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от договора. Освен това се посочва, че на 20.06.2011 г. между страните по основния договор бил подписан констативен протокол, с които са приети и одобрени докладите от осъщественото обследване за Е.Е. на сградата на болницата-ответник, като отсъстват възражения по това приемане направени от възложителя по сделката. Единодушие имало и по приключването на Етап 1 от изпълнението на обсъждания основен договор, като с приемо-предавателен протокол от 01.12.2011 г. се удостоверявали постигнатите резултати от изпълнението на този етап, вкл. и изпълнението на гарантирания резултат, като е констатирано и това, че са били изпълнени и всички енергоефективни мерки от съставените доклади за изследване на Е.Е.. В потвърждение на това, че възложителя се е съгласил с престираното му изпълнение се отбелязва и това, че по издадените от страна на дружеството-изпълнител „Е.“ АД две данъчни фактури от 07.12.2011 г. е последвало осчетоводяване при ищеца, вкл. и оповестяването им в справки декларации пред НАП. Налично било и осчетоводяване на двата договора за цесия. Именно с оглед извършеното прехвърляне на вземанията посредством двата договора за цесия за ищеца е възникнало задължение да заплаща породилите се от основния му договор с „Е.“ АД парични вземания в полза на новия им носител – ответното дружество. Споменава се, че такова частично изпълнение е било налице до м.12.2013 г. Ответното дружество не отрича, че в периода от м. август до м.октомври 2012 г. е получило плащания от ищеца в размер на сумите от 67 250,61 лв. по единия договор и 68 490,72 лв. по другия договор. Същевременно обаче се изказва становище, че тези регулярни плащания са последица от годно да обвърже страните правно основание, а имено осчетоводени и приети от ищеца фактури, които са издадени по повод на приетото изпълнение на дейностите по основния договор и получените уведомления от длъжника за извършените цесии, вкл. и наличието на протокола от 22.11.2012 г. свидетелстващ за постигането на гарантирания резултат за мониторинговия период от м. ноември 2011 г. до м. ноември 2012 г. В условията на евентуалност ако се приеме, че вземанията предмет на заявените искови претенции са възникнали и имат за носител ищеца и за длъжник ответника, то се противопоставя възражение за тяхното погасяване по давност, доколкото приложимост в случая намира специалния 3-годишен давностен срок, тъй като се касае до периодични плащания, чието погасяване е настъпило на 03.08.2015 г., 05.09.2015 г. и 02.10.2015 г.

Разпечатката съдържа 22 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ec5a8d32-d60b-4680-8978-29a2892ae6f1