Решение № 47 от 12.03.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Първомай, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100567 по описа за 2025 година

Производството е по чл.45 ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от В. Р. Д. срещу А. И. К. за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпени силни болки и страдания, изтърпяно лично силно унижение, стрес и емоционално разстройство, потъпкване на човешките му права, вследствие на арогантното и заплашително поведение на ответника спрямо ищеца, цинични обиди, заплахи и закани, насочени към него, отправени на публично място, многократно, вследствие на виновно извършено престъпление по чл. 131, ал.

2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК, за което ответникът е признат за виновен със споразумение, одобрено по НОХД № 101/2025 г. по описа на РС Първомай, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 13.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че към 13.07.2025 г. работел като разузнавач в група „Криминална полиция“ към Районно управление Първомай при ОД на МВР Пловдив. При изпълнение на служебните си задължения около 00:30 часа на 13.07.2025 г. ищецът чул силни викове и крясъци от арестните помещения на 1

РУ Първомай, като от дежурен колега разбрал, че ответникът А. И. К. бил задържан в управлението за срок от 24 часа заради сбиване. Ищецът познавал служебно ответника, затова решил да се намеси, като помогне на колегите си П. И. и А. Х., които осъществявали охрана на ответника поради агресивното му поведение в следствие на нетрезвото му състояние и сбиването. Влизайки в арестното помещение, ищецът видял, че ответникът бил с поставени белезници на ръцете, с които бил прикрепен към металната решетка на арестното помещение. Ответникът обещал, че ще спре да вика и ще се успокои, ако му свалят белезниците. При сваляне на белезниците ответникът отново започнал с агресивното си поведение, застанал на прага на решетъчната врата и започнал да отправя обиди и закани към ищеца с думите:

„ще ти се случи случка, ще ти се случи нещо лошо, ако те хвана извън районното ще те направя на нищо“, „майка ти ша еба, ченге, сваляй значката и да те почвам“, „боклук мръсен, ще те пречукам, ще те убия, като излезна от тука ще видиш какво ще стане, ще те намеря и ще те довърша“, „ще те навра в черни чували и никой няма да те намери “. Ищецът и колегите му ясно разпоредили на ответника да влезе навътре в килията и да спре с обидите и заканите, но той не се подчинил, а започнал да посяга с двете си ръце към главата на ищеца. Тогава тримата полицаи се опитали да хванат ответника и да го приберат навътре в килията, като му поставят обратно белезниците. При тези опити ответникът хванал преметнатата през рамо чанта на ищеца и започнал да го дърпа в посока надолу към земята. За да се освободи, ищецът свалил чантата и излязъл от килията, взимайки чантата си от ръцете на ответника, тъй като изпитал основателен страх за сигурността си.

След това ищецът съобщил на дежурния полицай за случилото се, който докладвал на разследващ полицай. Докато изчаквал за извършване на процесуално-следствени действия, ищецът усетил силни болки и забелязал по себе си различни наранявания от борбата с ответника. След няколко минути ответникът отново започнал да буйства, което наложило ищецът и колегите му повторно да влязат в килията, за да поставят белезници на ответника. Поради нараняванията на ответника в следствие на блъскането на главата си в стената бил извикан екип на спешна помощ, който извършил преглед на ответника в арестното помещение около 01:45 часа. След това ответникът отново започнал да се заканва към ищеца с думите: „ще те убия, ще те сложа в шестнадесет черни чувала и никой няма да те намери“. Колегите на ищеца започнали да се 2 боричкат с ответника, като се опитвали да му сложат белезници заради агресията му, а ищецът се намесил, за да им помогне да удържат ответника. В този момент ответникът ритнал ищеца с десния си крак по лявата ръка в областта на предмишницата и ищецът усетил силна болка в ръката. Свидетели на удара станали колегите на ищеца, който изпитвал основателен страх от това ответникът да изпълни своите закани, като посегне на живота или здравето му.

По случая било образувано бързо производство № 241/2025 г. по описа на РУ Асеновград, въз основа на което било образувано НОХД № 101/2025 г. по описа на РС Първомай, по което съдът одобрил споразумение, с което ответникът бил признат за виновен в извършване на деянията, описани в исковата молба, за което му било наложено едно общо най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено с три години изпитателен срок. От действията на ответника на ищеца била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в охлузване и оток на лява предмишница, две охлузвания на лява длан, три охлузвания на десния лакът, охлузване на десен глезен и охлузване на лява подбедрица, довели до причиняване на болка и страдание. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. И. К.. Депозирано след срока на отговор е писмено становище, представляващо своеобразен отговор, което не е разгледано от съда, с аргумент, че е настъпила преклузията, предвида в чл.133 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощения си процесуален представител – адв.Т. П. А., поддържат молбата и претендират разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се по пълномощие от адв.Р. Д., която пледира да бъде оставен без уважение искът в предявения размер, като релевира твърдения за съпричняване на вредоносния резултат от страна на ищеца. Поддържа, че в разрез с установените вътрешни правила на структурното звено на МВР, в което е трудово ангажиран, ищецът се е отзовал на молбата на арестувания ответник да проведе беседа с него, като по този начин е предизвикал ескалиране на поведението на доверителя й и е допринесъл за случилото се. Излага доводи, че поради естеството на полицейската професия за ищеца съществува обичаен риск при подобни 3 случаи. Твърди, че са недоказани претенциите на ищеца за промяна на психическото му състояние, не бил променил и начина си на живот продължавал да изпълнява професионалната си дейност и да заема същата длъжност, да шофира, да се грижи за съпругата и детето си.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор и е видно от приложеното по делото Протоколно определение рег.№37 от 16.07.2025г. по НОХД № 101/2025 г. по описа на РС Първомай, влязло в сила на същата дата, че съдът е одобрил споразумение, с което признал за виновен и осъдил ответника А. И. К. за извършено от него престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, за това, че на 13.07.2025 г. в гр.

Първомай, обл. Пловдив, противозаконно е пречил на орган на властта П. Д.

И., „Младши инспектор“ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление - Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, и А. Г. Х., „Младши инспектор“ в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Първомай при Областна дирекция на МВР - Пловдив, да изпълнят задълженията си - по чл. 64, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи– „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.“ Ал. 2 – „При невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.“, по чл. 67 от Закона за Министерството на вътрешните работи– „Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления“, като е възпрепятствал действията им по опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и нарушения – блъскайки решетките с ръце и глава в арестното помещение на Районно управление – Първомай и замахвайки с ръце към полицейските служители, като не се е подчинил на дадените му от полицейските служители разпореждания да влезе навътре в килията, за което му било наложено наказание ,,Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.

Със същото определение ответникът е признат за виновен и за престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК - за това, че на 4

13.07.2025 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, причинил лека телесна повреда на полицейски орган – В. Р. Д. - „Разузнавач“ в група „Криминална полиция“ към Районно управление – Първомай при Областна дирекция на МВР – Пловдив, по повод изпълнение на службата, изразяваща се в охлузване и оток на лява предмишница, две охлузвания на лява длан, три охлузвания на десния лакът, охлузване на десен глезен и охлузване на лява подбедрица, довели до причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е наложил на ответника К. едно общо най - тежкото наказание измежду двете наказания, а именно – ,,Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години.

По делото са приобщени като доказателства находящите се такива по НОХД № 101/2025 г. по описа на РС - Първомай.

В показанията си по делото свидетелката Т. З. Д. – съпруга на ищеца посочва, че в деня на инцидента през м.юли 2025г. ищецът бил извикан на работа в 07:00 часа и се прибрал доста късно през нощта. Във въпросния период свидетелката била бременна. По думите й, след като се прибрал, ищецът започнал да тропа и да рови из къщи, търсейки риванол и превръзки.

В просъницата, свидетелката се изплашила, тъй като не знаела какво му се е случило. Забелязала охлузванията по лявата ръка на съпруга си, който й обяснил, че по време на работа е възникнал инцидент със задържано момче, което буйствало в килията и по молба на колегите си съпругът й отишъл да го успокои, за да не се самонарани. Докато момчето било със свалени белезници започнало да нанася удари на съпруга й, вследствие на което съпругът й получил наранявания. Свидетелката твърди, че в резултат на случилото се, съпругът й бил психически разтърсен, защото в рамките на 8-9 години, откакто започнал работа, не бил преживявал подобен инцидент. Поддържа още, че познава съпруга си от 12 години, за който период от време не го била виждала в такова състояние. Според заявеното от свидетелката, вследствие на отправените от момчето заплахи ищецът развил силна параноя, която се отразила негативно на семейния им живот – ищецът не се включвал пълноценно в грижите за детето и домакинството; монтирал камери в дома им и забранил на свидетелката да излиза, освен ако не е с придружител; преустановили обичайните излизания по ресторанти с приятели; лятото на инцидента на ходили на почивка, защото ищецът отказвал да излизат извън 5 дома им. След случилото се съпругът й спрял да кара мотор в планината, което хоби упражнявал често преди това. Доста дълго време отказвал да ходи на работа и обсъждал с началника си смяна на заеманата от него длъжност на оперативен работник. Въпреки това не ползвал болнични и не отсъствал от работа след инцидента по причини от финансово естество и продължавал да заема същата длъжност. Свидетелката излага твърдения, че описаните негативни промени в начина им на живот продължават и понастоящем.

Същата обяснява, че все още не излиза сама поради носещите се в града слухове, че момчето, причинило инцидента, възнамерява да се саморазправя със семейството им.

От свидетелските показания на П. Д. И. се изяснява, че същият познава ищеца от 6-7 години, по повод работата им в системата на МВР – свидетелят е колега на ищеца, заемащ длъжността старши полицай в Охранителна полиция при РУ- Първомай. Твърди, че познава и ответника във връзка с предишни негови криминални прояви, изразяващи се в нарушаване на обществения ред или държане на наркотични вещества. По повод процесния инцидент заявява, че ответникът бил задържан в арестното помещение на РУ – Първомай със заповед на колегата му А. Х., заради сбиване пред ресторант ,,Сенко“ в града. При задържането си ответникът помолил да проведе беседа със служител от Криминална полиция, с цел съобщаването на информация, която би облекчила условията му. Според заявеното от свидетеля И., ответникът бил повлиян от употребеното голямо количество алкохол и бил агресивен. Ищецът, който заема длъжност инспектор в Криминална полиция при РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив, се отзовал на молбата на ответника и слязъл в арестното помещение. В това време ищецът бил на работа по график. По думите на свидетеля И. първоначално ответникът проявил агресия към него и колегата му Х., впоследствие насочил агресията си преимуществено към ищеца. Обяснява, че при влизането на ищеца, за момент ответникът бил спокоен, но при вида му директно се нахвърлил срещу него с думите: ,,Боклук мръсен!“. Когато пристъпил към него, за да проведат разговор, ответникът сграбчил ищеца за една ръка, а с другата хванала дръжката на чантата, която ищецът носил, опитвайки се да го души, което наложило използване на физическа сила от страна на свидетеля П. И. и другият присъстващ на място полицейски служител – А. Х.. Ответникът не спазил многократно отправените към него устни разпореждания от страна на 6 полицейските служители, да преустанови действията си и да влезе в арестното помещение, но намесата на свидетеля И. и колегата му Х. довела до стопиране на борбата между ищеца и ответника, която била с времетраене около 5-10 минути. Свидетелят И. възприел получените от ищеца наранявания – охлузвания по врата от дърпането на чантата и одраскавания по ръцете.