Решение № 2847 от 24.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2847 гр. София, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110161047 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Б. М. и Б. Б. М., чрез адв. Т., срещу „Топлофикация София” ЕАД, с която са предявени активно субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че всеки от ищците - Д. Б. М. и Б. Б. М. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД чрез принудително изпълнение сумата от по 3241,76 лв., представляваща ½ от общия дълг на наследодателя им от 6483,52 лв. – главница за топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013 г. по гр.д. № 41558/2008 г. по описа на СРС, 44 състав, за събирането на която е образувано изп. д. 1293/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. поради погасяването на вземането по давност.

Ищците поддържат, че на 20.08.2013г. в полза на „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследодателят им Б. Д. М. бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 41558/2008 г. по описа на СРС, 44 състав, за следните суми: 6483,52 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия; 1357,89 лв. – мораторна лихва, както и 185,08 лв. – разноски по делото. Ищците твърдят, че са наследници по закон на починалия Б.

Д. М., като всеки от тях е наследил по ½ част от наследството на общия им наследодател, т.е. всеки от тях отговаря до ½ част от задълженията на наследодателя. Поддържат, че въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1293/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. в хода на което били предприети изпълнителни действия на 02.04.2014 г., когато бил наложен запор върху банковата сметка на наследодателя им Б. Д. М..

Впоследствие запорът бил вдигнат със съобщение от 14.04.2014 г. Твърдят, че след това изпълнителни действия били поискани от взискателя-ответник с молба от 26.03.2017 г. и 1

21.02.2019 г., а на 09.09.2020 г. било подадено искане за издаване на удостоверение за наследници. Поддържат, че в периода от 14.04.2014 г. до 26.03.2017 г. не били предприемани принудителни изпълнителни действия срещу наследодателя им, както и в периода от 21.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г., също не разполагали с информация да са били предприети принудителни изпълнителни действия.

Предвид гореизложеното, считат, че в периода от 02.04.2014 г. до 26.03.2017 г. са изминали повече от 2 години, през които нито съдебният изпълнител, нито взискателят, са предприемали принудителни изпълнителни действия, поради което на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК изпълнителното производство било прекратено без да е необходимо ЧСИ да постановява нарочен акт. Гореизложеното обосновавало правен интерес за ищците от предявяване на настоящите искове, поради което молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че всеки от ищците не дължи на ответника сумата от по 3241,76 лв., представляваща ½ от общия дълг на наследодателя им от 6483,52 лв. – главница за топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 20.08.2013 г. по гр.д. № 41558/2008 г. по описа на СРС, 44 състав, за събирането на която е образувано изп. д.

1293/2014 г. по описа на ЧСИ С.Х. поради погасяването на вземането по давност.

Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез юрк. Н., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че след образуване на процесното изп. дело били предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че на 20.08.2013 г. в полза на „Топлофикация София” ЕАД е бил издаден изпълнителен лист срещу Б. Д. М. (наследодател на ищците) въз основа на заповед за изпълнение от 30.12.2008 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 41558/2008 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 44 състав, за заплащане на следните суми: 6483,52 лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2005 г. до м.04.2008 г., ведно със законната лихва от 04.12.2008г. до изплащане на вземането; 1357,89 лв. – мораторна лихва за периода от 01.01.2006 г. до 11.11.2008 г., както и 185,08 лв. – разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 20.03.2014 г. молба до частен съдебен изпълнител С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба било образувано изпълнително дело под № 20148630401293, като със съобщение с изх. № 38287 от 02.04.2014 г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Б. Д. М., която му е била връчена лично на 14.04.2014 г.

2

На 02.04.2014 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения до множество банки за налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжника.

На 14.04.2014 г. била подадена молба от длъжника Б. Д. М. до ЧСИ Х., с която било поискано да бъде вдигнат запора, наложен върху банковата сметка на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, където получавал инвалидна пенсия по болест. Със същата молба длъжникът заявил, че ще погасява задължението по 100 лв. на месец.

Видно е от гърба на изпълнителния лист и приложените писмени доказателства, че в периода от 19.06.2014 г. до 13.11.2015 г. длъжникът Б. Д. М. е превеждал по сметка на ЧСИ Х. ежемесечно суми в размер на по 100 лв. с посочено основание „ИД 20148630401293“, а от 11.12.2015 г. до 10.02.2017 г. суми в размер на по 100 лв. месечно са превеждани от наредител с имена Д.В.В..

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че Б. Д. М. е починал на 26.12.2015 г., като е оставил за наследници по закон своите синове Д. Б. М. и Б.

Б. М..

С молба от 20.03.2017 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. Л., до ЧСИ С.Х. взискателят поискал да бъде наложени запори на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжниците.

С молба от 21.02.2019 г., подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. Л., до ЧСИ С.Х. взискателят поискал да бъде наложени запори на банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжниците.

С постановление от 21.12.2022 г. на ЧСИ Сия Х. изпълнителното производство по изп.д. № 1293/2014 г. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.

В разглеждания случай ищците основават отрицателните си установителни искове на петгодишна погасителна давност, текла от 02.04.2014г. – когато е било извършено последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 20148630401293, като сочат, че считано от 02.04.2016г. делото е било прекратено по силата на закона – чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, а след тази дата се била прекратила възможността за извършване на по – 3 нататъшни изпълнителни действия. Т. е. претенциите са основани на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на правен интерес за ищците да претендират по исков ред установяване на несъществуването на изпълняемите права.

Предвид това, че е предявен от ищците отрицателен установителен иск, при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав, Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. № 6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в. гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г., постановено по в. гр. д.

№ 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав и др.).

В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на процесната заповед за изпълнение - в случая най-късно на 20.08.2013 г. (когато е бил 4 издаден изпълнителният лист, тъй като не са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за по-ранен момент на влизането й в сила), е започнала да тече нова петгодишна давност.

Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.