Определение № 110 от 27.03.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20235000600100 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 НПК.

НОХД № 1108/2023 г. по оп иса на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по внесен обвинителен акт срещу С. И. Ч. за престъпление по чл.

214, ал. 2, т. 2 вр. чл. 213а, ал. 3, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С разпореждане № 56/17.01.2023 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание на 13.02.2023 г. от 11.00 ч., за което подсъдимият Ч. е получил лично съобщението на 23.01.2023 г., видно от приложения отрязък на л. 24 от НОХД.

След откриване на съдебното заседание на посочената дата и час, е установено, че подсъдимият Ч. – редовно и своевременно призован, не се явява и не е посочил уважителни причини за това.

С протоколно определение № 133 от 13.02.2023 г., първоинстанционният съдебен състав е приел, че ход на делото не следва да бъде даден с оглед неявяването на подсъдимия, срещу когото е повдигнато обвинение за тежко престъпление, поради което присъствието му в съдебно заседание е задължително, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК.

Приел е също, че тъй като подсъдимият не е посочил уважителни причини за неявяването си, взетата спрямо него мярка за неотклонение следва да бъде изменена от „подписка“ в „задържане под стража“. В определението е посочено, че подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред 1

Апелативен съд - Пловдив

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба, изготвена саморъчно от подсъдимия Ч. (наименована от него „молба“), с вх. № 1967/13.02.2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с отбелязан и час на регистрирането й - 14.06 ч. В жалбата си подсъдимият твърди, че за насроченото съдебно заседание за 13.02.2023 г. от 11.00 часа се явил пред съдебната зала, в която се е разглеждало делото, но със закъснение и не е влязъл. Прави се искане обжалваното определение да бъде отменено.

По повод на така депозираната частна жалба („молба“), по НОХД № 1108/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора е постановено определение № 184/21.02.2023 г. по реда на чл. 344 НПК, с което същата е оставена без уважение. В определението е посочено, че подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок пред АС – Пловдив.

Срещу така постановеното по НОХД № 1108/2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора определение № 184/21.02.2023 г. е постъп ила жалба от подсъдимия С. Ч. с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Излагат се идентични доводи с тези в жалбата му от 13.02.2023 г. за неговата отмяна и искане да му бъде наложена по-лека мярка за неотклонение от „задържане под стража“.

Въз основа на така описаната процесуална

Пловдивският апелативен съд намира за установено следното: ситуация,

С постановяване на определение № 184/21.02.2023 г. по реда на чл. 344 НПК, с което е оставена без уважение жалбата на подсъдимия Ч. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ окръжният съд е излязъл извън регламентираните му законови правомощия.

Действително, разпоредбата на чл. 344 НПК предвижда възможност по постъпилата частна жалба/частен протест съдът, постановил атакуваното с тях определение, да се произнесе по същество, но само в случаите, в които е приел, че са изцяло или частично основателни, т.е., в това производство съдът може сам само да отмени или измени определението, което е издал. В противен случай, когато съдът не е отменил или изменил атакувания акт, жалбата/протестът имат деволутивно действие - пренасят делото пред погорната инстанция. Следователно, в разглеждания случай жалбата на подсъдимия ведно с делото е трябвало да бъде изпратена на апелативния съд, 2 който има задължение да го реши по същество. Даденото грешно указание, че определението от 21.02.2023 г. подлежи на обжалване пред въззивния съд, което е и изпълнено от подсъдимия с жалбата му от 23.02.2023 г., обаче, не може да създаде право на жалба срещу опосредяващ акт, за съществуването на който няма законово основание. Ето защо и като подадена срещу определение, постановено извън случаите по чл. 344 НПК, за което не е предвидена въззивна проверка, като недопустима, тази жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Като допустима в настоящото производство следва да бъде разгледана първоначалната жалба на подсъдимия срещу протоколното определение от 13.02.2023 г. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт, окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл. 66, ал. 1 НПК – подсъдимият Ч. е бил редовно уведомен за съдебно заседание, но не се е явил и не е посочил уважителни причини за това, поради което е изменил взетата спрямо него мярка за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.

Настоящият въззивен състав намира изводите на окръжния съд за обосновани и законосъобразни. Както бе посочено по-горе, срещу подсъдимия Ч. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. С оглед повдигнатото му обвинение за тежко престъпление, присъствието му в съдебно заседание е било задължително, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал.

1 НПК. За неявяването си в проведеното на 13.02.2023 г. съдебно заседание подсъдимият Ч. - редовно призован, не е посочил каквито и да било причини.

При тези данни първостепенният съд правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 НПК, поради което е изменил наложената му мярка за неотклонение в най-тежката - „задържане под стража“.

Изтъкнатият от подсъдимия довод за липса на основания за изменение на мярката му за неотклонение не може да бъде споделен.

Твърдението, че на 13.02.2023 г. Ч. се е явил в сградата на съда и със закъснение спрямо обявения час пред съдебната зала, в която се е разглеждало делото, не е удостоверено по какъвто и да било начин.

Действително, от същия по делото е постъпила жалба срещу постановеното 3 определение на посочената дата, но регистрирана повече от три часа – в 14.06 ч., след часа, в който е било насрочено делото за разглеждане – 11.00 ч.

Неявяването на подсъдимия е станало единствена причина за отлагане на насроченото по делото разпоредително заседание. При тези данни настоящата инстанция също счита, че посоченото от подсъдимия закъснение за часа, в който е било насрочено делото не може да бъде прието за обективна и уважителна причина за неявяването му. Налице са формалните предпоставки по чл. 66, ал. 1 НПК, което е достатъчно основание за санкциониране на проявеното несериозно процесуалното поведение на подсъдимия. Така наложената най-тежка мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия Ч. се явява съобразена по вид със степента на обществената опасност на деянието, за което същият е предаден на съд, както и степента на обществена опасност на дееца.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на подсъдимия С. И. Ч. срещу определение № 184 от 21.02.2023 г. по НОХД № 1108/2022 г. на Окръжен съд - Стара Загора като недопустима.

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.02.2023 г., постановено по НОХД № 1108/2022 г. по оп иса на Окръжен съд – Стара Загора, с което е изменена взетата спрямо подсъдимия С. И. Ч. мярка за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4